Започнаха да излизат годишните данни за икономиката на България и в тях има много поводи за притеснение, напук на твърденията на правителствените рупори.

Вече се забелязва икономическото забавяне, което в случая е и следствие от забавянето на световната икономика.

Следва да си зададем няколко въпроса:

Как тези процеси ще се отразят на страната ни?

Има ли България потенциал да извлече ползи от забавящата се икономическа среда и може ли този потенциал да бъде осъществен?

Още миналата година, с излизането на рамката на бюджета за 2019 прогнозирах, че е невъзможно страната ни да отбележи растеж на БВП от над 3,5%.

А тогава икономическото забавяне в световен мащаб не беше още ясно. 

След последните данни за цялата календарна 2018 г. обаче, имайки предвид и ситуацията в Еврозоната, ние няма как да останем настрани от този процес.

За 2018 г. се очертава, че едва ли ще надхвърлим 3,2% ръст с ревизираните данни, което е под прогнозираните 3,6%.
За тази година пък е нереалистично да очакваме растеж над 3%.

Според управляващите повечето от показателите на държавата ни са добри. Дали е така наистина?

Държава, в която се продават около 25 000 нови автомобила на година, а се внасят 250 000 автомобила втора употреба (предимно катастрофирали и със занижени еко показатели) на година.

Държава, в която покупателната способност на минималната заплата е близо 10 пъти по-ниска от средната в ЕС и в която въздухът е замърсен 5 пъти над нормата, защото населението се отоплява повечето на твърдо гориво и отпадъци.

Държава, в която магистралите са скоростни пътища и в която дърветата се изсичат предимно за огрев.

Държава, в която чуждестранните инвестиции са по-малко от парите, пращани от емигрантите ни в чужбина, защото България направи малко реформи в икономиката и това доведе до слаб инвеститорски интерес.

Държава, в която се счита, че 219 лева е пенсия, по 7.30 лева на ден, а 560 лева е заплата и в която ръстът на БВП през последните години е приблизително равен на инфлацията.

Това ли е държава с добри показатели?

И след отминалата 2018г. България остава с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС.

Защо пада безработицата в България?

Ами защото вече сме под 7 милиона.

А защо се качва заетостта?

Защото трудово активното население намалява.

Така се подобряват коефициентите в България - благодарение на лоша демография.

Създава се впечатлението, че икономиката на България расте, но новите работни места са сравнително малко.

Повишаването на заетостта в България е повече ефект от намаляващото население.

Заетите растат, безработицата пада, но населението ни продължава да намалява.

Повишаването на коефициента на заетост в България е повече статистически резултат от намаляващото население, а не благодарение на разкриването на много нови работни места.

Голяма част от обявите за нови добре платени работни места са за технологични производства, което прави малко вероятно да бъдат заети от дългосрочно безработни и нискоквалифицирани.

И проблемът пак засяга чуждестранните инвестиции, защото едно от най-важните условия, за да бъдат привлечени такива, е наличието на квалифицирана работна ръка.

Всички провеждани досега политики за активизирането на младите очевидно са без положителен резултат, защото както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост само намалява.

Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара заради тяхната непригодност към търсенето и липсата на специфични професионални умения.

Дефицитът на кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенство в България.

Все повече ефектът от намаляващото население в активна възраст влияе върху отчитането на заетостта.

Фактът, че в България са останали по-малко хора, се отразява положително върху статистиката за повишената заетост.

На теория България отчита икономически растеж и висока заетост. Но често коефициент на безработица и коефициент на заетост се обясняват некоректно.

Относно икономическа прогноза за 2019г. от второто тримесечие очаквам да започне период на времена изпълнени с предизвикателства и голяма несигурност за икономиката на България.

IMF и OECD вече понижават своите прогнози за глобален икономически растеж.

Бавно започва период на продължително покачване на лихвите.

С оглед на предстоящите различни избори България е изправена пред политическа несигурност и нестабилност.
Риск, който се засилва, са покачващите се цени в енергийния сектор.

Всичко това са вероятни рискове, които сега се подценяват, но които биха могли драстично да променят инвестиционните перспективи и икономиката на България.

Защото съществува значителен шанс световната икономика да се насочи към рецесия през 2019 г. Така че държавата ни вече постоянно ще трябва да е в режим на кризисно реагиране.