Служебният кабинет поиска ново удължаване на миналогодишния бюджет. Проекторешението за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и за предоставяне на трансфери днес е внесено в деловодството на Народното събрание.

В предложението е заложено, че удължаването ще важи до приемането на Бюджет 2023. До този момент Министерството на финансите трябва да:

• Извърши на плащания по обслужване на държавния дълг и за вноската на България в общия бюджет на ЕС;
• Предостави трансфери за съдебната власт, социалноосигурителните фондове, общините, сметките за средства от ЕК на Националния фонд и на Държавен фонд "Земеделие", БТА, БНТ и БНР;
• Постави лимити за плащания на бюджетните организации;
• Други разходи.

Освен това е заложено, че приходите се събират в съответствие с действащите закони, докато разходите и трансферите трябва да са в размер, не по-голям от размера им за същия период на миналата година, но отчитайки новите актове на НС и МС, предвиждащи допълнителни или намалени бюджетни средства.

До удължаването на удължителния закон за бюджета се стигна заради заложения от депутатите от 48-ото НС срок. Предходния парламент не удължи финансовата рамка за 2022 г., но постави срок - удължаването да важи три месеца след приемането на текстовете, в които не влиза времето, в което няма Народно събрание.

Ето защо датата 10 юни, за която политици ни плашат, че ще фалира държавата, не е случайна - тогава изтича точно този срок. След тази дата, ако няма нов бюджет или удължителен закон, държавата не може да прави нови плащания или трансфери.

Според Закона за публичните финанси правителството ще може да поема нов дълг или да рефинансира стар. Всички други плащания и трансфери ще бъдат блокирани - в това число заплати на държавни служители, и пенсиите за юли. Здравната каса и НОИ могат да правят частични плащания, защото имат собствен бюджет, но те не могат да са в пълен размер, тъй като зависят от трансфери. Така например, ако се вземе решение за преизчисление на пенсиите за юли по швейцарското правило, те няма да бъдат изплатени в пълния им размер.

На този фон всички парламентарни групи говореха колко нужно е приемането на нов бюджет, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори заплаши, че държавата ще фалира. (Според казаното по-горе казусът с бюджета е чисто формален въпрос, изисква политическа воля за приемането на съответните текстове - б.а.)

Политическа воля обаче липсва, нещо повече - картата с финансовата рамка бе използвана за изнудване. Борисов например първоначално твърдеше, че без кабинет няма да гласуват бюджет. Такава теза имаха и от ДПС, ИТН и "Възраждане". Доказателство, че бюджетът се използва именно за такива цели, откриваме в това, че внесеният от МС проектобюджет за 2023 г. не все още не е разгледан от ресорната комисия в парламента - текстовете просто не се включват в дневния ред от Петър Чобанов, който в момента председателства бюджетната комисия. Тук обаче има и друг проблем - текстовете на МС предвиждат огромен дефицит от 6,4%, с което партиите не са съгласни.

Представители от парламента, с които OFFNews разговаря, са на мнение, че проектобюджетът на министъра на финансите Росица Велкова не може да бъде приет, както и че ако има редовен кабинет първо ще се внесе удължителен закон, а след него и нов Бюджет с дефицит от 3%.