"Няма да видим резки движения на пазара на храни. Те са невъзможни в момента", заяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в разговор за инфлацията и разумните мерки за овладяването ѝ в студиото на Нова тв тази сутрин.

Противно на общото усещане, според Иванов нито индексът на тържищните цени, наблюдавани от ДКСБТ, е пиков, нито наблюдаваме рекордни цени.

"Индексът е 2,19. В най-пиковата си точка беше 2,22. Цените рекордни спрямо каква база - попита той водещите. - По-ниски са в момента равнищата от пиковата стойност през май месец. Най-високият пик беше стигнат на 31 май. В момента се доближаваме до тези нива, но нито е рекордно, нито – апокалиптично, нито е нещо много особено. Просто влязохме в една нормализация след ненормалната пазарна ситуация, която наблюдавахме между февруари и май."

Факт е обаче, че търсенето се свива и това - по думите му - играе ролята на естествен регулатор:

"Имаме пълни складове, имаме излишъци и много добро предлагане. Ако не е геополитическото напрежение, може да видим и дефлационни процеси, тъй като това свръхпредлагане със свиващо се търсене е, меко казано, ... Пълни складове със зърно, пълни складове със слънчоглед, добри реколти в северното и южното полукълбо, в същото време напрежение, защото някой си играе на някой порт някъде в Украйна."

На въпрос какво могат да ограничат потребителите отговори бившият финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов с: "Цигарите ограничете". Според него вдигането на акцизите е правилна мярка, предприета от Министерството на финансите, а и е здравословна.

По отношение на енергийните ресурси според Иванов има "абсолютна неяснота в пазара как ще се развият". "По отношение на пазара на тока може би първата мярка беше да излезем от т. нар. свободен пазар на тока. Аз бих си пожелал той да стане такъв, какъвто е пазарът на храни", каза той. 

Именно енергийните ресурси породиха първата инфлационна вълна, а сега виждаме втора - е мнението на Дацов.

"Това, което се вижда, е, че това е втората вълна. След енергийните цени, които породиха в голяма степен инфлацията, но не само те, това се прехвърли върху хранителните стоки и ние наблюдаваме развитието на тази вълна".

Големият въпрос е как да се овладее инфлацията. Според финансиста може да се каже, че правителствата в Европа не правят правилните стъпки и "не само в България лявата ръка не знае какво прави дясната". Той отбеляза, че Европейската централна банка, макар и със закъснение, е започнала да предприема някакви мерки, да "охлажда нещата с вдигането на лихвите".

"Инфлация се бори само по един-единствен начин: като оставите да изгори инфлацията спестяванията - каза той. - Цялото майсторство на правителствата е да не допускат инфлация. Когато я допуснеш, вече е късно. Трябва да вземеш доста силни мерки. Едната минава през вдигане на превишението на бюджета, тоест правителственото потребление да го обереш. Увеличаване на лихвите е доста по-силно, защото ЕЦБ закъсня, но тя вече върви в тази посока. Изискват се от три до четири месеца, дори до седем, като проявление в икономиката, за да се почувства.

Една от мерките, която би била много ефективна, е вдигане на ДДС от 20 например на 24% - шоково, за една година", каза той.

Според него вдигането на доходите е неработещ подход, който той нарече "популизъм": правиш се на добричък, искаш да раздаваш на едни хора".

Налице е производствена инфлация - има прекъсване на търговските вериги, недостиг на стоки, преструктуриране на цели индустрии – такава инфлация ще има в следващите пет, шест години, защото когато минаваме към електрически автомобили, това означава нов тип мини, нови материали, нов тип добивна промишленост, нов тип работници - каза още Дацов.

Той отбеляза, че българският пазар е "много твърд, няма никаква гъвкавост и тъй като има недостиг на работна ръка, натискът се прехвърля от инфлацията върху заплатите. Поддържаш потребление и нямаш никакъв ефект. Ако в България продължава този сценарий, за съжаление, инфлацията ще продължава и ще стои доста дълго време".