„Ако държавата иска да си осигури хоризонт за следващите 3 години да има устойчив достъп до финансовите пазари, за да може да си плаща сметките и да си финансира дефицита, това, което съм предложил, е според мен най-разумният подход – особено в контекста на това, че в момента пазарите са свръхликвидни и поемането на дълг би могло да се осъществи при много благоприятни условия.”

Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов пред БНР.

Той твърди, че поемането на 8-те млрд. евро дълг за целия период ще съответства на разрешените с годишния закон за държавния бюджет лимити.

Упрекът, че в момента се поема дълг над разрешеното с годишния закон за бюджета, Горанов определи като несъстоятелен, тъй като договорът е за посреднически услуги, а не за поемане на дълг в такъв размер.

Министърът на финансите твърди, че „10-те процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално”.

„Именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се получи едно огромно струпване на падежи в няколко години – между 2015 и 2017 – около 6 млрд. евро дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати,” каза още Горанов.

Той даде пример с 2012, 2013 и 2014 г., когато 10-те процента максимална лихва, при която парламентът разрешава на правителството да поема дълг, са точно същите, а крайният резултат е бил доста по-малко от тези 10%.

По думите му същото се отнася и до матуритета от 30 години, но с единствената разлика, че „за първи път за България се отваря възможността да поеме една много по-дългосрочна емисия от дълг, което да разтовари матуритетната структура в отделните години, така че да не се получава натрупване на дълг.”

Според Владислав Горанов ратификацията се налага, за да се осигури ресурс, с който държавата „да финансира задълженията, които вече е поела, и да плаща пенсиите, тоест да финансира дефицита, да финансира превишението на разходите над приходите.”

Той допълни, че „до 2017 г. българската държава трябва да си плати, да си върне дългове в размер на 6 млрд. евро. Българската държава до 2017 г. ще формира като план превишение на разходите над приходите над 3 млрд. евро.”

„Ако държавата не иска да поема дългове, за да си плаща сметките, тя трябва да спре да си плаща сметките, с всичките последствия,” коментира той вероятността да не се осъществи ратификацията на договорите за 8 млрд. евро дълг.

На въпрос защо се налага да се сключи споразумение с банки за тригодишен период, а не година за година, както е правено преди, министърът отговори, че „тази средносрочна програма гарантира, че българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи, да заеме дълг, за да покрие своите задължения.”

Според него е важно правителството да има стратегия как в средносрочен период този обем от плащания ще бъде подсигурен, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата в случай на евентуална политическа нестабилност.

Министър Горанов определи твърденията, че финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява някакъв комфорт да харчи, като неточни, защото „разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и те не могат да бъдат надхвърлени нито с лев”.

Като отговор на критиките през изминалата седмица той припомни, че и по време на дебата за КТБ са се изговорили доста неистини, но в крайна сметка на новото правителство му се е наложило още в първите дни на своя мандат да търси финансиране, за да осигури изплащането на гарантираните влогове в КТБ.

Той наблегна на факта, че „дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика” и отбеляза, че „оттук занапред ако някой иска да водим сериозна дискусия за публичните финанси, тя трябва да се структурира около това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит, трябва ли да харчим повече, отколкото изкарваме, трябва ли да си събираме приходите и по какъв начин. Тогава вече темата за дълга ще отпадне от само себе си”. 

Още по темата

14/02/2015

Политика

Калфин иска обяснение от Горанов за новия заем от 16 млрд лева

12/02/2015

Политика

Гечев: Разписваме празен чек за 16 млрд.! Стоянова: Това даже не е заем

11/02/2015

Икономика

Новият заем може да е с 10% лихва за 30 години