Държавата ще гони сивия сектор от бързите кредити – за пръв път слагат истински таван на лихва и такси

До сега бързото кредитиране не можеше да се похвали с особена прозрачност спрямо потребителите, не на последно място и заради лошите практики в сивия сектор. Несъвършенствата в действащия закон допускаха оскъпяване над ГПР с добавянето на допълнителни такси и услуги, които набъбваха сумата за връщане с 120-140% над главницата. Новият проектозакон затваря тази вратичка и елиминира възможността оскъпяване на кредитите над ГПР чрез заобикалянето на правилата. И прави стъпка в правилната посока с една фундаментална възможност – да ограничи доминацията на сивия сектор в категорията.

На 23 септември Народното събрание прие на първо четене новия Закон за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше подкрепен от 124 депутати, 64 гласуваха „против“, а 11 се въздържаха.

Най-оспорваната промяна е свързана с малките кредити до три минимални работни заплати. За тях се предлага различен подход към ограничаването на разходите: вместо единствено да се гледа годишният процент на разходите (ГПР), се въвежда конкретен таван върху общите разходи по договора. При срок до един месец таванът е 20% от главницата, при срок от над един до три месеца – 30%, а при срок над три месеца – 100%.

На пръв поглед цифрата 100% може да изглежда като драстично увеличение спрямо действащото ограничение на ГПР. Оттук идва и основната критика към законопроекта. Но сравнението между двете числа не е коректно.

ГПР и общата сума за връщане не измерват едно и също

ГПР е изключително полезен показател, когато трябва да се сравняват различни кредити, но той има една особеност: изразява разхода като годишен процент. При краткосрочен заем това може да произведе привидно огромни стойности.

Например, ако човек получи 100 евро и след 30 дни трябва да върне 120 евро, реалният разход е 20 евро. Но когато тези 20 евро бъдат преизчислени на годишна база, ГПР достига приблизително 819%. Това не означава, че човекът трябва да върне 819 евро. Той трябва да върне 120 евро.

Точно това разграничение е важно при дебата за новите правила. ГПР показва цената на финансирането спрямо срока, докато общата сума за връщане показва непосредственото финансово натоварване за конкретния потребител.

Истинският проблем е какво остава извън погледа на потребителя

Не е достатъчно на рекламата или договора за бързи кредити да има едно число, ако потребителят трудно може да разбере какво реално стои зад него.

При определени модели на кредитиране могат да се появят допълнителни услуги и плащания, които на практика са свързани с получаването на кредита. Ако задължителна услуга бъде представена като отделна или доброволна, възниква въпросът дали потребителят действително вижда цялата цена на кредита още преди да подпише договора. Именно тук една абсолютна граница върху общите разходи има потенциално важно предимство: тя може да даде на клиента конкретна сума, която лесно да провери.

При условен кредит от 300 евро и таван от 20% максималният разход би бил 60 евро. Това означава, че главницата плюс разходите в рамките на ограничението не могат да надхвърлят 360 евро. За потребителя това е много по-интуитивна проверка: „Вземам 300. Колко максимум трябва да върна?“ Тази предвидимост е една от основните идеи зад промяната.

100% не означава, че всеки кредит ще бъде оскъпен със 100%

Законът определя максимална граница, а не задължителна цена. Тоест при кредит, за който законът допуска общите разходи да достигнат до 100% от главницата, това не означава, че всяка кредитна компания трябва да начисли 100%. Таванът е горна граница, а не тарифа. Точно затова и сравнението „досега Х%, сега 100%, следователно кредитът поскъпва“ пропуска съществена част от механизма.

Освен това, в тези рамки компаниите могат да се конкурират с по-ниски цени и по-добри условия. Ако новият режим насърчи по-широко предлагане и по-силна конкуренция, това може да създаде условия за по-нататъшно поевтиняване на кредитите.

Защо новият модел може да бъде по-лесен за разбиране

При сегашната система потребителят трябва да разбира показател, който годишно преизчислява цената на кредита. При новия подход за най-малките кредити ще има и директна граница върху общия разход за целия договор. Това не прави ГПР излишен. Напротив – той остава важен инструмент за сравнение. Но при кратките кредити към него се добавя и втори въпрос: „Колко пари общо мога да бъда задължен да върна?“ Това е съществена разлика. Ефективната регулация трябва да съчетава две неща: ясен таван и ясни правила какво влиза в него.

Общият таван работи като потребителска защита, ако обхваща ясно съответните задължителни плащания, включително когато те са оформени отделно.

Големият въпрос е как да се извади пазарът от сивата зона

Трудно е да се каже какъв процент от пазара съставлява сивия незаконен сектор при бързото кредитиране, но някои наблюдатели говорят за над 60-70% от категорията. Несъвършенствата в действащия закон не са в полза на потребителите, защото оставят вратичка за оскъпяване на кредитите чрез допълнителни услуги и такси, които се начисляват над ГПР. Това от своя стана стимулира нелоялни практики, подвеждащи рекламни и информационни съобщения, които в крайна сметка ескалират в оскъпяване на малките кредити много над очакванията на потребителите. Тези практики са валидни най-вече за сивия сектор, но създават напрежение и лош имидж за цялата категория. Приемането на лесен за изчисление от потребителите метод за формиране на тавана на сумата за връщане, който елиминира възможността за нейното манипулиране, по същество прави потребителя много по-информиран и го поставя в силната позиция. Новите ясни правила за формиране на сумата за връщане, съчетани с контрол, санкции срещу заобикалянето и прозрачни договори, има потенциала да доведе до намаляване на сивия сектор за сметка на отговорното кредитиране.

Какво всъщност трябва да следим

Затова при окончателното приемане на закона по-важният въпрос не би трябвало да бъде просто „100% много ли са?“. По-важните въпроси са: Какво точно влиза в тези 100%? Може ли задължителна услуга да бъде извадена формално извън цената на кредита? Ще може ли потребителят предварително и лесно да изчисли максималната сума, която ще трябва да върне? Ще има ли ефективен контрол върху заобикалянето на тавана?

Международният опит показва, че абсолютният таван може да бъде част от работеща система за защита на потребителите. Във Великобритания и Румъния например за определени високорискови краткосрочни кредити действа именно такъв таван, както и ограничение върху таксите при неизпълнение.

Новият закон не трябва да се оценява само по това дали едно число изглежда по-високо от друго. Той трябва да се оценява по това дали прави реалната цена на кредита по-прозрачна и в край на краищата – по-ниска, дали затваря възможностите за заобикаляне на ограниченията и дали поставя потребителя в положение да знае предварително колко максимум ще плати. И не на последно място – дали може да подобри цялостно средата, затваряйки вратички в закона, които от десетилетия правят незаконния лихварски бизнес богат.

Следете новините ни в :