Държавният бюджет за 2023 г. мина на първо четене на съвместно заседание на две парламентарни комисии.

Текстовете бяха приети от комисията по бюджет и финанси и комисията по труда и социалната политика с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, но бе отхвърлен в комисията по икономическа политика и иновации. 

В момента бюджетирането се извършва в условията на удължен закон, който важи до 31 юли. Очаква се новият бюджет да бъде приет до края на месеца и да влезе в сила на 1 август. Така новата план-сметка ще важи само пет месеца.

"За първи път от 1997 г. сме без бюджет в средата на годината"

В хода на дебата се появиха критики към финансовия министър Асен Василев от ротационните коалиционни партньори от ГЕРБ-СДС. Теменужка Петкова изтъкна, че за първи път от 1997 г. държавата е без приет бюджет в средата на годината. Тя добави, че в проектозакона липсват антиинфлационни мерки, а парите за образование се понижават по отношение на процент от БВП.

Петкова каза още, че приходите са завишени и е възможно изобщо да не се реализират. По думите ѝ на залагането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се гледа с резерви, защото е възможно да не получим транша. Тя се аргументира с промените в Закона за енергетиката и въвеждането на понятието за "енергийна бедност", по които все още не са предприети никакви действия.

Румен Гечев от БСП заяви, че бюджетът на доскорошния им коалиционен партньор не отразява реалната икономическа ситуация в страната. Той даде заявка за редакционни промени в подоходната политика. Депутатът отново лансира тезата, че дефицитът от 3% не трябва да бъде основният критерий в план-сметката, защото така се потискало развитието на страната. Гечев посочи, че предложенията на левицата ще струват на хазната около 800 млн. лв., което било малко.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ пък каза, че бюджетът, изготвен от партийния му лидер, е реалистичен. Той обеща, че при изготвянето на бюджета за 2024 ще се заложат истински политики.

От "Възраждане" заявиха, че единствената цел на бюджета е влизането в еврозоната. 

Бюджетът

При представянето на бюджета в комисия днес финансовият министър Асен Василев обясни, че заради кратките срокове от около две седмици в основата на закона са заложените от служебния кабинет политики.

"Бюджетът не е революционен", добави Василев.

В текстовете е заложен дефицит от 3% (4.582 млрд. лв.), с което страната ще отговаря на критериите за влизане в еврозоната. Приходната част ще бъде завишена с 3.526 млрд. лв. От тях 780 млн. лв. са допълнителни приходи от дивидентите на държавните дружества. Финансовият министър ще предложи тези дружества да внесат в бюджета цялата си печалба от 2022 г., а не 50% от нея. (В проектобюджета на служебния кабинет бе заложен дефицит в размер на 6,4% - б.а.)

В бюджета е заложено е и увеличението на пенсиите от 1 юли с 12 на сто.

Стана ясно, че бюджетните служители, които не са получи увеличение на заплатите миналата година, сега ще получат 10% ръст на доходите. Учителите също ще получат увеличение до достигане на 125% от средната заплата за страната, както и медицинските сестри - до минимум 1500 лв., а лекарите - до минимум 2000 лв.

Осигурени са 111 млн. лв. повече заради новата линия за бедност от 504 лв. Повече са и средствата по програмите за лична помощ, по Закона за социалното подпомагане и по Закона за семейните помощи за деца, както и парите за първокласниците

Финансовият министър очаква страната ни да получи до края на годината втори транш по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като до края на септември ще бъдат гласувани всички законови промени. Този втори транш от 1.416 млрд. лв. трябваше да дойде още през миналата година.

В план-сметката е заложено увеличение на обезщетението през втората година от майчинството, на стипендиите на студенти и докторанти, а също и на фондове за култура и спорт.

Макроикономическата прогноза предвижда растеж на брутния вътрешен продукт от 1,8 на сто тази година, а догодина да има ускорение до 3,3 процента. 2025 г. се очаква ръст от 3,2 на сто. Дефицитът за тази и следващата година остава 3 процента, но през 2025 г. година еднократно ще има повишение до 3,6 на сто заради доставката на новите бойни самолети. Средствата за отбрана ще достигнат 2 процента от брутния вътрешен продукт догодина. Държавният дълг ще бъде 22% от БВП. За сравнение в края на миналата година той бе 21,8%.