Quantcast

БАН: Икономическата криза подейства отрезвяващо на българина

OFFNews Последна промяна на 12 май 2014 в 13:11 3197 2

Пари

3% икономически ръст за страната през 2016 г. прогнозира Институтът за икономически изследвания към БАН (ИИИ).

На пресконференция днес от ИИИ представиха своя годишен доклад за икономическо развитие и политики в България.

Докладът съдържа анализ на икономическото развитие у нас през 2013 г., като проследява микро – и макроикономическите показатели, външен фискален и банков сектор, кредитната задлъжнялост на населението, пазара на труда, състоянието на регионите и техните различия, и дава препоръки за подходящи политики.

От Института отчитат, че възстановяването след световната икономическа криза продължава, но с много слаби темпове. Според специалистите на БАН най-сериозният проблем пред страната през следващите години ще бъде именно тази стагнация.

За 2014 г. от ИИИ планират икономически растеж от 1,7%. Сходни ще са темповете и през идните години, като за 2015 г. прогнозата е за 2,4%, а очакванията за 2016 г. са за 3% растеж на икономиката.

В изследването си ИИИ се позовава на анкета на Националния статистически институт, която показва, че във вътрешноикономически план доверието на потребителите се повишава. Специалистите обаче подчертават, че все още не е ясно дали това ще доведе до подобрение на частното потребление.

За края на 2014 г. икономистите на БАН прогнозират отрицателен ръст от –0,3% на инфлацията. Трите основни причини, които посочва в доклада си ИИИ, са международните цени и тяхното умерено развитие, ниското вътрешно търсене и забавянето на увеличението на административните цени.

До 2016 г. икономистите на БАН предвиждат плавно намаляване на безработицата и умерено увеличаване на заетостта. Очакваните показатели за 2016 г. са тя да намалее от 12,9% (колкото е в момента) до 12%.

Данните на ИИИ сочат, че реалният сектор през 2013 г. се характеризира с относително слабо вътрешно търсене и по-висок принос към растежа на износа. В тази област основният партньор на България продължава да бъде ЕС, но има известно увеличаване на износа към съседи на Балканите, които не са членки на Съюза, и към източни страни като Китай.

Докладът отчита, че фискалната стабилност се е запазила и бюджетният дефицит е под този, предвиден в Закона за публичните финанси. Въпреки това данните остават по-скоро на хартия, защото след кризата икономиката все още не е сработила ефективно.

Експертите към БАН подчертават, че взетите външните заеми не водят до реален и траен икономически растеж и препоръчват преоценка и рационализация на начина, по който се използват средствата от външните заеми.

В данъчната политика няма съществена промяна, което, от гледна точка на развитието на реалния сектор, се отчита като положително. Негативно, според анализа, е, че не са направени стъпки в насока опростяване на данъчната система.

Икономистите на БАН подчертават специално, че едва 1/3 от данъчните приходи се харчат от правителството. 44% от постъпленията се харчат за социално осигуряване. Според експертите това е тревожен факт, защото „икономиката става заложник на социалното осигуряване – възрастните, бедните, хората, които са инвалидизирани“.

ИИИ препоръчва да се внимава с увеличаващия се външен дълг, да има по-голяма независимост за общините, защото в противен случай те стават политически заложници на правителството.

По отношение на банковия сектор докладът отчита, че вземанията от банките се увеличават с 2,7 млрд. лева през 2013 г., но парите, които реално „въртят икономиката“, са едва ¼ от тези средства и възлизат на 640 млн. лева.

Резултатът е неизгоден и за двете страни – депозантите не са доволни от лихвите, а банките не са доволни, че получават ресурс, който няма къде да пласират. Като резултат банките си прехвърлят една на друга ресурс, като през 2013 г. инвестициите в държавните ценни книжа намалява с 4%. Причината, според експертите, е, че след няколко години инвестициите в държавния ценни книжа ще отчете загуба, а банките се подготвят за по-активно кредитиране и предпочитат да въртят парите помежду си.

Доказателство за това е и фактът, че банките не държат свръхрезерви в БНБ, а отпускат заеми една на друга, защото очакват по-висока икономическа активност в близките години.

Анализът на ИИИ показва, че увеличението при брутните кредити е слабо – с 647 млн. лв., 300 млн. от тези пари са отпуснати на бюджетни институции, а 250 млн. от тях – от една банка.

В общ план експертите на БАН отчитат липсата на хомогенност в банковия сектор, като изтъкват, че банките, които реално „въртят бизнеса“, са едва 4 – 5. Тази констатация личи и от данните за корпоративните кредити, и от тези за кредитите на дребно.

Огромна част от корпоративните кредити се отпускат от 4 или 5 банки, отбелязват анализаторите.

Сходен е случаят и при кредитирането на дребно, където се отчита ръст. Той е само при потребителските кредити, защото ипотечните кредити през 2013 г. са намалели с 53 млн. лева, сравнено с 2012 г. На практика потребителските кредити се използват не за реално потребление, а за „запушване на дупки“.

През 2013 г. депозитите на населението достигат 40 млрд. лева, което показва, че българите спестяват пари за черни дни, а предприятията се притесняват да инвестират свободен ресурс в бизнес начинания. Това, според експертите, е добре за банките, защото така те успяват да намалят лихвения процент и да променят неговата структура.

Анализаторите на ИИИ очакват, че през следващите месеци банките ще намалят лихвените си равнища и депозантите ще стават все по-недоволно, но ще оставят там ресурса си от липса на перспектива. Данните от доклада показват, че банковият сектор ще продължи да играе ролята на касичка, която няма да има никакъв принос за оборотите в реалната икономика.

Данните показват, че кредитите за нефинансовите институции през 2013 г. достигат 35,1 млрд. лева и отчитат ръст от 44 млн. лева - или едва 0,03%, в сравнение с 2012 г. Анализаторите отбелязват, че това е най-ниското увеличение на кредитите от 2008 г. насам, като дори в пика на кризата през 2009 г. увеличението е било с над 2%.

Според експертите това е признак за стагнация и невъзможност на фирмите да обръщат парите си достатъчно бързо, за да обслужват краткосрочните си кредити. Данните на ИИИ сочат, че банките поддържат ниво на кредитните средства за фирмите, което се равнява на около 30% от общия обем на дълготрайните материални активи на предприятията. Ако нараснат дълготрайните материални активи на фирмите, ще нарасне и кредитирането, прогнозират експертите.

По отношение на задлъжнялостта на домакинствата експертите отбелязват ниската финансова култура на българските граждани. През 2013 г., както и през предходните години, се забелязва свиване на кредитирането.

Според специалистите икономическата криза се е отразила „отрезвяващо“ на българите, които през 2009 г. са имали прекомерно високи и нереалистични очаквания както за собствените си доходи, така и за развитието на страната.

Отчита се сериозно задлъжняване на домакинствата с ниски доходи и по тази причина банките предпочитат да кредитират икономически по-състоятелни домакинства. Данните от доклада сочат още, че над половината от домакинствата с кредити са затруднени да обезпечат вноските си чрез семейния бюджет.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12.05 2014 в 14:05

''... за 2015 г. прогнозата е за 2,4%, а очакванията за 2016 г. са за 3% растеж на икономиката.'' - Тези т.нар.специалисти от ИИИ или са прекалено страхливи, или прекалено добре платени, или ненормални, или всичко това в комплект. К'ви 3%, к'ви 5 лева? Водещата световна икономика на САЩ едва достига 2% годишен растеж, тия искат да ни пробутат приказки за приспиване на малки деца! Вътрешното потребление формира почти 70% от растежа на всяка икономика. Къде го видяха това потребление??? В Бюрата по труда ли ? ...

12.05 2014 в 13:48

... Развитието на страната беше насилствено абортирано поради великоруските планове за окупация...