Балансирахме бюджета, за да го продъним отново

Георги Вулджев Последна промяна на 31 октомври 2016 в 13:49 10221 1

Георги Вулджев

Бюджет 2017 - изпусната възможност и кошмар за малките и средни предприятия. Това накратко са първите ми впечатления от проектобюджета на Министерството на финансите за 2017 г., който бе публикуван преди няколко дни. След като наскоро стана ясно, че поради сериозният излишък от 4% от БВП, натрупан през първите осем месеца на тази година, 2016-а ще е първата година от 2008-а насам, която няма да завършим с бюджетен дефицит, проектобюджетът за 2017 г. уби всякакви надежди, че на хроничните дефицити най-сетне ще бъде сложен край. Даже напротив. И на всичкото отгоре, освен разочарованието от изпуснатия шанс за бюджетно ребалансиране, Бюджет 2017 г. сервира и някои изключително вредни за икономиката повишения на минималната работна заплата и осигурителните вноски.

Балансирахме бюджета, само за да го продъним отново

Благодарение на изненадващо доброто изпълнение на бюджета за 2016 г., правителството ни има невероятната възможност напълно да елиминира хроничния дефицит, от който фискът страда от 2009 г. насам. Но вместо да направи това, което е разумно, правилно, и в случая дори лесно, то избира да продължи по старому и да продължи безразборно да харчи отвъд приходите си в продължение на още три години. За това, разбира се, то има готово оправдание – дефицити за през след следващите три години така или иначе са заложени в средносрочната бюджетна рамка. Защо да се опитват да подобрят състоянието на фиска, след като вече са убедили публиката да свикне с мисълта, че то ще е все така плачевно през следващите три години? Това изглежда е начинът, по който разсъждават нашите политици. А как министър Горанов рационализира нуждата от какъвто и да е дефицит при положение, че отдавна излязохме от кризата, е пълна мистерия.

Но по-лошото е, че бюджетните дефицити, заложени за през следващите три години, идват в контекста на влошаващи се макроикономически прогнози. Министерството на финансите прогнозира БВП да нарасне с 2,6% през 2016 и 2,5% през 2017 г. През последните години се наблюдава тревожната тенденция темпът на ръст на държавните разходи да изпреварва темпа на ръст на БВП, в резултат на което държавното харчене, измерено като процент от БВП, расте със сериозни темпове и през 2014 и 2015 г. дори надвишава 40%. Ръстът на държавния сектор сам по себе си вреди на икономическия растеж. Колкото повече пари биват преразпределени към държавния сектор, толкова по-малко остават за частния. Което е лошо, защото докато в частния сектор финансовите ресурси се усвояват по такъв начин, който гарантира най-ефективното задоволяване на икономическите потребности на потребителите, в политическия сектор те се усвояват по начин, който е най-удобен на политиците и лицата с политически връзки.

Комбинацията от по-високи държавни разходи и изкуствено завишаване на цената на труда ще навреди на бизнеса

Освен допълнителното надуване на разходите, догодина правителството има намерение да повиши минималната работна заплата до 460 лв. (вдигането на МРЗ означава и вдигане на минималния осигурителен доход), както и пенсионните осигурителни вноски с 1 пр.п. Това в комбинация с увеличаването на държавните разходи допълнително ще задуши бизнеса и тушира икономическата производителност в България. В резултат от административното увеличаване на осигурителните вноски и МРЗ, разходите за труд на производителите ще се увеличат, докато от друга страна държавата продължава да извлича все повече ресурс от пазара докато увеличава своите разходи (най-вероятно чрез тегленето на още заеми).

Когато държавата тегли заеми, за да финансира харчове отвъд своите приходи, това избутва пазарните лихвени проценти нагоре. В резултат на по-високите лихвени проценти и съответно по-скъпите заеми, на частните производители им става много по-трудно да инвестират в нови проекти, което означава по-малко нови работни места отколкото иначе (ако такива въобще се появят) и по-ниски нива на производителност. В случая ситуацията е още по-лоша обаче, защото парарелно с източването на все повече и повече финансов ресурс от частния сектор, държавата изкуствено завишава и разходите за труд. Някои бизнеси, при които диференциалът между приходите от продажби и разходите за производствените средства е достатъчно голям, ще могат да понесат тези по-високите лихвени проценти и разходи за труд без сериозни проблеми. Единствената промяна при тях най-вероятно ще е отлагането на планирано разширяване на бизнеса за по-късен етап.

При други производители обаче ефектът ще е много по-сериозен и опасен, защото техният марж на печалба е много по-нисък. Това са малките и средноголемите предприятия, които са се появили на пазара сравнително скоро и все още не са успели да си осигурят достатъчно високи и стабилни приходи, за да могат да устоят на подобни увеличения в производствените разходи. За да могат да се справят с по-високите разходи за труд, тези производители имат няколко опции. Те могат или да 1) вземат заеми, или 2) да съкратят капиталовите си разходи, или 3) да започнат да съкращават работници.

Поради факта, че държавата увеличава своите разходи и тегли допълнителни заеми, което бута лихвените проценти нагоре, е много малко вероятно тези производители да изберат първата опция, защото тя би била най-скъпа. В резултат на което, най-вероятният сценарий е комбинация между втората и третата опция – смесица между съкращаване на разходи за капитал и съкращаване на работници. Някои бизнеси ще наблегнат на съкращаването на работници повече отколкото на съкращаването на капиталови разходи и обратното. Точната комбинация, която едно предприятие ще избере, зависи от настоящото съотношение на капитал към работна ръка, с което то разполага. Разбира се, някои от тези малки и средноголеми предприятия няма да могат дори и това да си позволят и директно ще фалират.

Бюджет 2017 ще доведе до по-ниска производителност и по-малко работни места

Накратко казано, политиките заложени в Бюджет 2017 г., са изключително вредни, защото ще нанесат сериозни щети на производствената структура на икономиката. Комбинацията от по-високи държавни разходи чрез дефицитно харчене и повишаване на МРЗ и минималните осигурителни прагове ще доведе до загуба на работни места и по-ниски нива на производителност и тези ефекти ще са най-силно изразени при малките и средни предприятия. Тоест с политиките, заложени в проектобюджета за 2017 г., държавата не само пропуска възможност да балансира бюджета и да възстанови поне някакво минимално ниво на фискална отговорност, но и допълнително влошава бизнес средата.

Тук някои могат да възразят, че вдигането на МРЗ и осигурителните вноски не е някаква новост, защото това са отдавна обявени реформи. И биха били прави, но това не променя факта, че това са две реформи, които ще окажат сериозни отрицателни ефекти върху икономиката. Именно затова тяхното официално затвърждаване в Бюджет 2017 г. заслужава да се подложи на критика. Като цяло, основните политики, заложени в проектобюджета, са разочароващи и много вероятно допълнително ще влошат растежа на икономиката, който така или иначе е силно анемичен през последните няколко години.

Георги Вулджев е бивш икономист в Института за пазарна икономика, понастоящем член на управителния съвет на Българското либертарианско общество. Участва в авторския колектив на Експертен клуб за икономика и политика. Завършил е международна политика в Англия, основните му интереси са в сферата на публичните финанси, бизнес цикъла и геополитическата теория.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13409

1

мнение от IP

31.10 2016 в 14:20

Знаем колко струва един и същи труд тук и извън България. Ей това ако могат да ми обяснят видните икономисти - как не фалират при три пъти по-висока заплата за същата работа фирмите в чужбина?