От стр. 1

Рафа Бенитес работи с него за малко, но е поразен от разбирането му за играта и общува с Лука повече, отколкото с всеки друг играч. Зинедин Зидан се въодушевява всеки път, когато го питат за хърватския футболист на пресконференциите: „Имам много звезди, но да говоря за Модрич ми е особено приятно. Неговото спокойствие с топката е на невероятно ниво. Той е спокойствие. Той позволява на отбора да играе добре”.

„Модрич не просто е мой приятел. Той е най-добрият полузащитник в света. Без никакво съмнение. Аз специално казвам „не един от най-добрите”, а „най-добрият”. Лука постоянно се развиваше и в момента е в пика на своята бляскава кариера”, уверен е бившият му съотборник и капитан в националния отбор Дарио Сърна.

Даже съперниците му се възхищават искрено. „Модрич е най-добрият играч на Мадрид, Именно той им позволява да играят футбола, който е удобен на целия отбор. Именно той придава баланс на отбора”, казва бившият капитан на Атлетико Габи. Друг полузащитник, който често играе срещу Модрич в дербитата, използва още по-дръзки комплименти. На въпрос, кой – Роналдо, Бейл или Бензема – той би искал да види в Атлетико, ако може да посочи само един, Кике отговаря: „Модрич. Харесва ми как той контролира играта на целия отбор. Винаги се наслаждавам да гледам Модрич”.

Но най-точната характеристика на полузащитника дава треньорът на изминалия сезон в Примера Кике Сетиен (Бетис): „В шахмата Модрич би бил цар, защото е невероятно универсален и разбира играта в дълбочина до най-дребните нюанси. Той контролира полузащитата, доминира във всяка ситуация и притежава мобилността на шахматния цар”.

Модрич не умее да играе лошо

Има стабилни играчи, които не могат да играят под натиск. Има стабилни играчи, които се провалят, когато треньорите им дават прекалено трудни роли. А има и Лука Модрич. Зидан не помни негов слаб мач, той с лекота изпълнява по 2-3 роли и ги събира в една.

По пътя към финала в Шампионската лига през този сезон Модрич играеше контролиращ полузащитник, главен съзидател, пресинг-машина, разрушител на пресата и даже дефанзивен десен полузащитник. Винаги това беше между „отлично” и „гениално”. Всяка нова роля (често заедно с нова позиция) – това е отделен мач в плейофите на Шампионската лига. Тоест почти във всеки важен мач от лигата Лука прави по нещо ново – нужно на Реал в конкретния двубой.

Често това нещо повеждаше отбора и прикриваше тактическите недостатъци на плановете на Зидан. Лука намира тези гениални решения на проблемите самостоятелно. „Аз никога не го претоварвам с инструкции. Просто говоря за два или три малки защитни детайла”, обяснява Зидан.

Преди половин година имаше един показателен момент. След първия 1/8-финал между Реал и Наполи бяха поискали кратък анализ на мача от треньора на Юве Макс Алегри: „Наслаждавах се. Когато гледаш такива мачове винаги можеш да получиш нови идеи, които по-късно да използваш в отбора си. Но в някои епизоди трябва само да гледаш. Да гледаш Лука Модрич. Пресата, тактиката и другите неща, на които сме зациклили, нямат никакво отношение към тези епизоди. Те се състоят от майсторството на играчите. Чиста наслада. Затова винаги е приятно тези играчи да се гледат”.

Алегри уточни, че на първо място говори за епизода в 28-ата минута на мача, в който Лука отначало контролираше темпото на атаката и посоката, а след това избухна с труден пас напред и включване в зоната на опорните полузащитници на съперника. В края на сезона Алегри играе срещу Модрич на финала на ШЛ и никак не е измислил как да го спре. Макс не е виновен, той е един от най-добрите тактически умове на нашето съвремие, просто хърватинът се адаптира към всеки игрови план.

Именно затова обичайно спокойният Зидан веднъж се присмя над хората, които се съмняват в Модрич. Бившият треньор на Реал призна, че не помни нито един слаб мач на Лука и искрено се вълнува от здавомислието на хора, които са гледали такива мачове. Но често Зидан просто не намираше думи, за да опише играта на Модрич, „Това, как той подаде онзи пас с външната част на крака. Това беше просто мм…”, не скри възхищението си французинът на една пресконференция (и вероятно, още хиляди пъти за себе си).

„Лука винаги е така стабилен. Той вижда подаването, което никой, освен него, не вижда. Аз бях свидетел на такива пасове много пъти – и в Тотнъм, и в Реал”, добавя Гарет Бейл.

„Модрич е способен на абсолютно всяка работа, която на теория може да се иска от полузащитника, но най-важният коз в играта му – това е острият пас. Пряко или косвено той винаги разсича защитата на съперника”, възхищава се Анчелоти.

„Вижте колко често Лука отнема топката, той печели 8 от 10 защитни дуела – това го отличава от всички други креативни играчи и го прави наистина универсален полузащитник”, обяснява Франк де Бур.

Треньорът на националния отбор Златко Далич отлично разбира Модрич и в зависимост от съперника му сменяше позицията. Това определя и играта на Хърватия: на световното Модрич игра като опорен халф в 4-2-3-1, като десетка в 4-2-3-1, като полузащитник в 4-3-3 и и хибридна роля от двата последни варианта.

В тези компилации можете да видите кратка част от най-добрите отигравания на Лука Модрич през миналия сезон с екипа на Реал и на Световното в Русия с Хърватия. В тях присъстват почти всички елементи, с които се слави играта му: движението на топката, изграждането на атаките, игра под натиск, създаване на пространство, използване на пространство, дрибъл, игра в момент на спечелване или изгубване на топката (в транзиция), разчитане на съперниковите пасове, контрапреса, работоспособност, редки, но фирмени голове от дистанция и т.н.

Той играе в почти всяка роля по-добре от 99% от профилираните изпълнители. Полузащитата на Реал е добър пример. Обичайно партньори на Лука са Каземиро (разбивач), Тони Кроос (плеймейкър, който определя темпото на мача) и Иско (човекът, които дава острота). Модрич умее всичко изброено. Той не е супермен – и не може да направи всичко това на момента, но е достатъчно умен, за да определи кое е важно в конкретната ситуация или мач. Той е идеалното тактическо оръжие.

„Мадрид е разбит отбор. Седем играчи атакуват, а Каземиро и високите защитници пазят центъра”, - коментира Шави през януари. - На теория това не трябва да работи, но те имат Модрич – той най-добре от всички отстранява тактическите проблеми”.

Може би все пак Модрич ще бъде признат

Подценяването на Модрич е стара традиция. Хайдук се отказва от него заради скромните габарити, независимо от това че идва в Сплит от близкия Задар. Всички в Далмация са от Хайдук, но треньорите там тогава са търсели други деца – снажни акселерати, които да печелят юношеските дербита с Динамо. В гранда от Загреб го харесват и успяват да го привлекат. Той живее в общежитието зад „Максимир”, след което го настаняват в една от клубните къщи в столицата. До първия отбор стига след тежък стаж като преотстъпен на Жрински (Мостар) в премиер лигата на Босна и Херцеговина, а след това и в скромния хърватски Интер от Запрешич. Хари Реднап започва да му се доверява истински едва през втората година в Лондон, а през 2013 г. вестник Marca го определя за най-лошия трансфер в Испания през сезона.

Последното заема достойно място в колекцията на най-големите футболни глупости с исторически мащаб – там някъде, заедно с думите на шотландския съдия по делото на Алекс Фъргюсън от 1978 г. Тогава Фърги се съди с президента на Сейнт Мирън заради неправомерно, според него, уволнение. Съдът отхвърля иска на освободения треньор с мотива, че Фъргюсън „няма никакъв талант за каквато и да е управленска дейност”.

Вичко се променя. Струва ни се, че светът е готов да признае гения на Модрич. На това световно Лука направи всичко, което прави обикновено. Водеше отбора си напред от първата до последната секунда на турнира и го изведе до исторически финал. Сребърните медали и наградата за играч на мондиала са израз на това спечелено на терена, трибуните и в ложите признание.

За пример да използваме сухата статистика от тежкия ¼-финал с Русия, който бе спечелен след изпълнение на дузпи. 140 докосвания, 112 паса (87% точни), 18 дълги подавания (16 точни), 8 финта, 4 паса под преса, 4 спечелени нарушения, 4 точни центрирания, 3 удара и асистенция. Даже цифрите показват, че Лука Модрич изигра изключително силен мач. Макар че те само отчасти показват таланта му. Полузащитникът взе разбития от руската преса обор преди почивката и го слепи сам до края на мача. На това са способни само великите. Представянето на Модрич срещу Русия може да се опише само като велико. Може би това е и най-добрата оценка за играта му на Мондиала. След чудесният сезон с Реал (Мадрид) може би той е фаворит и за спечелването на „Златната топка” в края на годината. В колонката си за The Independent Франк де Бур написа, че Модрич е най-добрият полузащитник на това поколение световни футболни звезди.

Полузащитникът на Гранада Хави Маркес кръсти сина си Модрич – наистина, след това той поясни, че това е съвпадение. Неговата жена просто харесала името Модрич, „въпреки че и Модрич е добър човек и играч”. Треньори на съперниковите отбори го молят за фланелката след мач – именно така постъпи Кике Сетиен през миналия сезон. След фурора в Русия това стори и треньорът на Хърватия Златко Далич. Той облече червено-белия шахматен екип с номер 10 в открития автобус по време на триумфалното посрещане в родината. В деня след финала повече от половин милион души се стекоха по улиците на Загреб от летището до препълнения с народ централен столичен площад „Бан Йелачич”, за да посрещнат отбора, който донесе най-големия спортен успех в историята на страната.

С играта и поведението си на и извън терена Лука Модрич спечели сърцата на всички свои съотборници, на цялата нация и на безброй почитатели на играта по целия свят. Даже най-неприятният епизод от мондиала – пропусната дузпа срещу Дания, дойде след пас, на който е способен само Модрич, а преди серията от наказателни удари за определяне на победителя в двубоя Ракитич казва на събрания в кръг отбор: „Лука ни е спасявал толкова много пъти, а сега е наш ред да спасим него”.

Емоциите от отминалото световно утихват. Бронзовата Хърватия бе надмината от сребърната. Бобан, Шукер и Просинечки могат да са доволни. Тяхната щафета бе предадена успешно в преходните 15 години от поколението на Нико Ковач и Дарио Сърно, а онази победа с 3:2 на „Уембли” срещу Англия през 2006 г. загатна за огромната класа на следващата генерация – начело с Модрич, Едуардо и Чорлука. Тежката контузия спря полета на бразилския хърватин, но неговите връстници и плеядата нови звезди сбъднаха футболната си мечта и се качиха на футболния Олимп. Техният лидер се нарежда до най-големите спортни звезди на Хърватия, до фигурите от бронзовия отбор, до Дражен Петрович, Горан Иванишевич и фамилията Костелич.

В неговата история има война, тежко детство, смърт на близки хора, недоверие и подценяване, истински и измислени скандали, но и супер комбинация от огромен талант и силно желание да се труди и играе футбол на най-високо ниво. Основната задача на хърватската федерация е сега да го убеди да не се откаже от националния отбор, а на босовете на Реал (Мадрид) да обновят тима около него, защото така те ще са по-близо до кота 14. Ако спечели още една Шампионска лига Модрич ще се изравни с легенди като Ди Стефано (Реал) и Малдини (Милан), които имат по пет трофея и то с един отбор.

Лука Модрич показа на целия свят, че величието няма нужда от излишен шум - достатъчна е само световна класа, а той отдавна е един от нейните съвременни символи.

Още по темата

12/12/2017

Футбол

Защо хървати и сърби доминират в Топ 5, а българските футболисти ги няма на картата