Любимият сезон на децата е лятото. Аз не се отличавах от тях и като ученик жадувах за ваканцията, през която да се раздам на футболното игрище по време на нечовешките жеги. Дори до болка познатите призиви на родителите ми от терасата "Прибирай се да ядеш" понякога не ме спираха от това да продължа да играя футбол с останалите деца.

Като всяко дете на 11, исках да съм част от тази вихрушка от емоции и адреналин, наречена футбол. За това не спирах да се раздавам на игрището. В крайна сметка, чудото се случваше и аз все пак се прибирах вкъщи. В един горещ летен ден, съвсем случайно попаднах на документален филм от 1986 година за Георги Аспарухов, чийто режисьор е Михаил Гецов.

В продължение на 1 час и 6 минути не мръднах от телевизора. Кадрите, които видях, ме оставиха с отворена уста през цялото време. Обаятелен, висок, строен, считан от мнозина за най-добрия футболист на България за всички времена, Георги Аспарухов влезе в сърцето ми и стои там до ден днешен.

Въпреки оскъдните кадри, които се пазят от онова време, дори детското, неопитно око би забелязало харизмата, невероятния поглед, грациозните отигравания, които са били по силите само на големите играчи.

"Кажи им, че има една страна България! В тази страна има един отбор – „Левски”! В него съм се родил и в него ще умра!" Няма привърженик на "сините", който да не цитира с гордост тези думи на Гунди. Няма и такъв, който с умиление да не си пусне видео с трогателните спомени на съпругата му Величка Маркова - Аспарухова. 

За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Аспарухов остава като пример за неподражаем, необикновен, гениален футболист. За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги.

Младите слушат историите за неговото майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че го няма. Но той остава  завинаги млад, строен, талантлив, чаровен. Остава и мъката, което казва всичко за Георги Аспарухов - Гунди.