Симеоне - уличният боец и вечен оптимист с нож между зъбите

Последна промяна на 09 февруари 2019 в 13:05 840 0

За никого не е тайна, че Диего Симеоне е винаги готов да даде всичко от себе си, за да победи, пишат от BBC. Но 48-годишният треньор на Атлетико Мадрид следва една максима - En la vida, hay que creer. В превод от испански - "В живота трябва да вярваш".

Дори когато всичко сочи, че аржентинецът няма да успее, той винаги намира сили да убеди себе си и околните, че успехът е възможен.

Историята ни връща 30 години назад. Тогава 17-годишният Диего Симеоне е повикан за първи път в националния отбор на Аржентина до 20 години. Той е трябвало да се появи в офиса на Аржентинската футболна федерация в Буенос Айрес.

Явил се по-рано, Симеоне стоял и чакал. Изминал половин час, а никой не се появявал. Разтревожен, младокът си купил вестник и попитал продавача дали е виждал съотборниците му. Отговорът, който получил, го изненадал - те били заминали още в 7 сутринта. Тогава паниката обхванала него и другия дебютант Антонио Мохамед. Това било първата им повиквателна, а те вече се издънили.

Или може би не.

"Веднага разбрахме, че сме разбрали уговорката погрешно. Втурнахме се към метрото, слязохме на централната гара, а оттам трябваше да хванем два автобуса, за да стигнем при отбора. Качихме се на първия и всичко беше наред, но осъзнахме, че нямаме повече пари. Това не ни попречи да се качим на втория автобус, а Диего отиде при шофьора и му каза: "Запомни лицето ми. Един ден ще стана професионален футболист и ще играя за Аржентина. Ще бъда звезда, запомни името ми както и неговото. Не ни забравяй. Нуждаем се просто от малка услуга...", разказва Мохамед. Той си спомня всеки детайл от тази реч и споделя, че шофьорът ги закарал без да им иска нищо.

На слизане от автобуса оставали 6 километра до тренировъчната база, а единственият начин да стигнат бил да тичат до там. И всеки път, в който Антонио е бил на крачка да се откаже, Диего му вдъхвал кураж и го убеждавал, че все още има шанс да стигнат навреме.

Когато пристигнали, тренировката вече била свършила. Плувнали в пот, двамата обяснили на треньора Карлос Пачаме какво се е случило и как са стигнали. В разговор със селекционера на мъжкия отбор на Аржентина Карлос Билярдо, Пачаме му разказал случката на Симеоне и Мохамед, а Билярдо останал толкова впечатлен, че ги поканил да тренират с мъжете, чиято тренировка още не била започнала.

Седмица по-късно младежите заминали за Германия с отбора на Аржентина, където Билярдо ги използвал за спарингите на тима в подготовката за Мондиал 1990.

Година след това Диего Симеоне и Антонио Мохамед се утвърдили в националния отбор под ръководството на Алфио Базиле и били членове на отбора, спечелил Копа Америка през 1991 и 1993 година - последните две титли на Аржентина. Симеоне станал ключова фигура в отбора, заедно с колегата си в полузащитата Фернандо Редондо и легендата на Фиорентина Габриел Батистута. 

"Ел Чоло" участва на три световни първенства между 1994 и 2002 година с трима различни треньори, всеки от тях със собствена философия. 

Учителят му по музика Бруно Амасино си спомня, че лидерските качества на Симеоне проличали още в училище, а на въпроса какво ще прави в живота младият Диего му отвърнал: "Професоре, не се съмнявайте. Аз ще стана футболист."

Откакто води Атлетико Мадрид аржентинецът превърна клуба във религия. Той прощава на играчите си, че не са се постарали достатъчно, но не и ако не са повярвали в себе си. Първо са вярващи и след това футболисти. 

Философията на Симеоне е много различна от тази на повечето топ треньори в Европа. "Футболът е като лов. Една секунда може да промени всичко, но не коя да е секунда, а премигване. В единия момент плячката е пред теб, а в следващия вече я няма." Така подготвя и отбора си - за точната секунда, в която да нападне. Тази стратегия се отплаща и срещу отбори като Реал Мадрид. Преди "Ел Чоло" да поеме "дюшекчиите" Реал не бе губил от този съперник в продължение на 14 години. От назначението му тази статистика е коренно променена - 9 победи, 10 равенства и 9 загуби в 28 мача. Макар да загубиха финалите в Шампионската лига през 2014 и 2016 именно от Реал достигането на това ниво в Европа бе немислимо за клуба преди ерата "Симеоне". Седемте трофея от 2011 година насам утвърдиха Атлетико сред топ отборите, а преди това дори не бяха смятани за "спящ гигант".

За Симеоне футболът е като война. Друго интересно сравнение, което той е прави е между футбола и уличните боеве. "И в двата случая има един момент, в който виждаш страха в очите на съперника. Във футбола е същото - когато усетиш, че съперника изпитва елемент на страх, възползваш се без капка милост."

Веднъж, преди мач срещу Уругвай, Симеоне описал стила на игра, който е познат в Южна Америка от десетилетия, като "да играеш, държейки нож със зъбите си".

Тази вечер неговият войнствено настроен Атлетико Мадрид се изправя в нова схватка с големия враг Реал Мадрид. Войник като играч, той се превърна в генерал, готов на всичко да накара своите подопечни да повярват в себе си и да се борят до последния сантиметър. Дали ще успее в битката с Реал? Отговорът ще разберем в 17:15, а единственото сигурно е, че "дюшекчиите" ще се раздадат за своя генерал.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !