Бившият бранител на Левски Игор Томашич, говори специално за предаването „Код Спорт“ по Ring. Хърватинът, който бе част от „синята приказка“ при първия престой на Станимир Стоилов начело на тима, се включи в празненствата по случай 108-годишнината на столичния гранд.

Игор, какво би казал за феновете на Левски?

- Нямам думи! Свалям им шапка за всичко, което направиха за Левски, особено през последните години. Показаха на сегашния отбор как се обича Левски, какво трябва да се прави за Левски. Показаха им, че трябва да станат отбор, всички да са като един, за да могат да печелят купата и първенството.

Смяташ ли, че Левски може отново да ликува с шампионската титла и да спре хегемонията на Лудогорец?

- Разбира се, че може. Ще повторя, че трябва да са отбор. Имат треньор, който знае как да направи отбор. Те сами помежду си трябва да бъдат отбор.

Прие българско гражданство, за да играеш в националния отбор на страната. Разкажи ни от кого дойде предложението и срещу кого дебютира с екипа на „лъвовете“?

- Предложението дойде от Христо Стоичков. Мисля, че беше през май месец, току-що беше свършило първенството. Говорихме и аз му казах, че ще помисля малко. Отидох на почивка, върнах се за подготовката и казах „да“. Исках да направя нещо повече в кариерата си. Първият ми мач беше през август 2006 година в Уелс, завършихме 0:0.

Защо на няколко пъти отказа повиквателните за националния отбор?

- Един път отказах. Беше през 2008 година, тогава бях в Израел. Беше ми трудно там, в началото не играх в клубния ми тим, жена ми беше бременна, малката се роди. Тогава мислех, че не мога да дам 100% за отбора. Не исках да дойда и да взема мястото на някой друг.

Защо реши да си тръгнеш от Левски?

- Мисля, че дадох всичко. Спечелихме много, направихме много. В един момент имах чувството, че ми трябва нещо друго. Нещо ново да ме мотивира, някакво ново предизвикателство.

Къде е разликата между хърватския и българскиая футбол? Защо хърватите са толкова ценени в чужбина? Навсякъде в големите първенства имат футболисти, а ние, за съжаление, нямаме.

- Така е понякога във футбола. Не мога да кажа, че бърлгарският футбол нямаше големи футболисти. Когато бях в националния отбор, там бяха Бербатов, Стилиян, Мартин Петров. Много добри футболисти, които направиха кариера. Може би ще се случи една или две генерации в Хърватия да не отиват на световно или европейско. Винаги така се получава, това е нормално.