На Централна Европа не й стигаше коронавирусът, ами дойде и най-страшната суша от 500 години

Ганчо Каменарски Последна промяна на 07 май 2020 в 16:05 1213 0

Въртава

В средата на 1540 година Централна Европа е била засегната от такава суша, че в някои градове водата струвала по-скъпо от виното. Езерната риба загинала, димът от горските пожари закрил слънцето, а Рейн се свил до малко ручейче, пише "The Times".

Почти 500 г. по-късно някои части от региона се сблъскват с най-сериозната липса на вода от времето на онова знойно лято. Чехия например, сякаш не й е достатъчен коронавирусът, преживява “катастрофа”.  В страната паднаха много малко валежи през зимата и се смята, че поне от 100 години в периода януари- април не е било толкова топло.

Равнището на водата във Вълтава, която преминава през Прага, и Елба, течаща от Бохемия към Северно море през Дрезден и Хамбург, понякога спада до една четвърт от обичайното за годината, отбелязва изданието.

Министърът на околната среда на Чехия Рихард Врабец заяви, че страната е застигната от „най-силната суша за последните 500 г.”

“Сега 80% от източниците на подземни води се намират в състояние от слабо до екстремално безводие, основно заради дефицита от валежи, който се натрупа за 6 години, и изключително слабия снеговалеж за миналата зима”, каза той.

Според чешки учени, на обширни територии на север и на изток в страната се наблюдава сериозно засушаване. Огньовете, които обикновено се разпалват на 30 април във Валпургиевата нощ “за изгонване на черната магия”, тази година са отменени за намаляване на риска от горски пожари.

Зимата в Германия беше по-влажна, отколкото в Чешката република. Но през април в страната паднаха само 5% от средното количество валежи. В град Фирзен, намиращ се близо до нидерландската граница, използваха водни оръдия за овлажняване на дърветата, пише изданието.

Съществуват опасения, че промените в климата ще доведат до там, че запасите от подземни води и състоянието на почвата да се влошават всяка година. Според The Times, в ставащото може да се намери слаба утеха: през лятото на 1540 г. винопроизводителите събрали невиждана реколта от много сладко грозде, “случваща се веднъж на хилядолетие”.