Какви са дългосрочните последици от миграционната криза за ЕС?

"Бежанският проблем не започна в Сърбия, Гърция, Македония. Трябва да се намери решение за проблема там, където е започнал. Нямаме шанс да го разрешим на някоя гара, на път. Не можем да спрем проблема с оградата. Трябва да го спрем, където е започнал – Сирия".

Това заяви Миленко Никич, съветник на сръбския министър на труд, заетостта и социалната политика, на международна конференция в София, организирана от Дипломатическия институт към министерството на външните работи, на която се срещнаха представители на държавната администрация, експерти, посланици и журналисти, за да обсъдят поставените от миграционната криза предизвикателства . Събитието под наслов "Миграционнната криза - дългосрочни последици за Европейския съюз" обърна внимание на механизмите, които европейските държави прилагат за преодоляването на трудностите, свързани с насочилите се към съюза бежанци и мигранти. 

"Казват, че Балканският маршрут е затворен. Не виждам това. Хората са там, движат се, но трафиканството продължава“, заяви Никич. По негово мнение трафиканството е огромен проблем, защото всеки ден стотици мигранти плащат за нелегално преминаване на границата и тези пари се озовават в ръцете на престъпници. Именно затова защитата на границите не просто не решава проблемите, а създава допълнителни като финансира нелегалния бизнес.

Съветникът изрази опасението си за организирано насочване на мигранти към Европейския съюз. Той смята, че голяма част от пристигащите в Европа имат информация и технологии, с които трудно биха се сдобили сами в родните си страни.

Като ефективна мярка срещу кризата Никик посочи информирането на бежанците, 95% от които имат ясна цел - Германия. Ако те добре осведомени за реалните условия, при които ще живеят, голяма част от тях размислят и се връщат там, откъдето са дошли. Експертът вярва, че европейските държави няма да намерят решението на проблемите си с отбрана и затваряне на границите.

Българската гледна точка

По-различно мнение изрази заместник-министърът на външните работи Румен Александров, който отбеляза, че до началото на годината, въпреки усилията си, европейските държави не са съумели да намерят решение на проблема. По думите му постигнатото с Турция споразумение далеч не е идеално, но то дава резултат като спира потока с бежанци. Все още не е факт договорената реадмисия, подчертава Александров. Според зам.-министъра при реформирането на Дъблинската регулация трябва да се направи така че тежестта да не бъде поемана само от държавите на предна линия като се създаде възможност за подаване на молби за убежище и извън рамките на ЕС. Той призова за строга защита на границите, особено сухопътните, и отделно разглеждане на проблемите на бежанците и мигрантите. 

Не бива да подценяваме и разделяме темите за мигрантската криза и сигурността, каза заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. Според Гунев кризата ще има дългосрочни последици върху сигурността в Европа, а вече има има и индикации за дългосрочни промени в политиката на сигурността като разработването на системата "Вход/Изход" и възможните промени в Шенгенския кодекс. Темите за мигрантската криза и тероризма са свързани и ще останат свързани, бе категоричен министърът. По думите му обаче не се наблюдава повишение на престъпността заради преминаващите през страната бежански потоци.   

Има информация, че някои страни, като част от хибридна война, се възползват и представят социалния конфликт в крайни краски, както и целенасочено генерират тези потоци с цел дестабилизиране на Европа, заяви Гунев. 

Какво правят другите за решаване на проблема

Сред участниците в срещата бе и представител на турската Асоциация за солидарност за търсещите убежище, която е партньор на Върховния комисариат за бежанците към ООН и регистрира пристигналите в Турция вместо агенцията на Обединените нации. Умут Памук цитира ниските бройки на върнати от Гърция в Турция мигранти по силата на споразумението между Анкара и Брюксел (449 по море и, неофициално, 1000 по въздух). 

Швеция е една от най-засегнатите от миграционната криза страни и има най-голям брой пристигнали чужденци на глава от населението. Добрите практики на скандинавската страна представи посланика у нас Лиуза Бергхолм. Тя признава, че съществува сегрегация, но се работи активно по въпроса - новодошлите деца влизат веднага в училище, където учат не само шведски език, но и продължават да изучават предмети като математика на майчиния си. Освен това се правят стъпки за облекчаване на процеса за получаване на разрешително за работа още преди мигрантът да е регистриран като жител.

Ползите от бежанците? 

Евентуалните ползи от новодошлите, най-вече за Германия и Швеция, очерта изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев. Въпреки че до 2020 г. Германия ще похарчи 93 млрд. евро за издръжка на вече настанените и бъдещите новопристигнали мигранти, както и общо 400 млрд. евро в годините след това, ползи от тези процеси има, твърди Георгиев. 

Ако интеграцията е успешна, до 1 година след пристигането си 10% от мигрантите ще работят, до 5 години - 50%, а след 10 години - 70%. Така те ще вкарват средства в държавната хазна. Като друг проблем, върху който вълната има ефект, експертът посочва застаряващото европейско население. Големият брой потребители в ЕС е поне два път по-нисък от китайското населени в работоспособна възраст, отбеляза икономистът. 

За мигрантите като хора

Презентации пред участниците в конференцията представиха словенският журналист Урош Шкерл и българският му колега от БНТ Иво Никодимов. Двамата насочиха вниманието към човешката гледна точка и трудностите, през които преминават бежанците по пътя към Европа, а и вече на европейска почва. И двамата журналисти споделиха истории от своя опит по бежанските маршрути. Според двамата тези, които взимат решенията, всъщност са много далеч от горещите точки и нямат реална представа за случващото се.

Следете новините ни в GoogleNews