ЕК: България не отбелязва никакъв напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта

България не отбелязва никакъв напредък по разследванията и стабилни резултати от наказателното преследване и окончателните присъди по случаи на корупция по високите етажи на властта и това продължава да е проблем за Брюксел. Остават сериозни пропуските по отношение на мерките за почтеност на служителите на най-високо ниво.

Страната ни продължава да има проблем с нереформирания Висш съдебен съвет и Инспектората към него, където влиянието на политиката е значително.

Това се казва в четвъртия годишен доклад за върховенството на закона на Европейската комисия. Докладът обхваща четири пункта: правосъдна система, антикорупционни мерки, медиен плурализъм и други институционални механизми за контрол и баланс, свързани с администрацията.

В този вид доклади за 27-те членки на Европейския съюз излизат от 2020 г. В документа се отбелязва, че 65% от миналогодишните препоръки са изпълнени изцяло или частично. Това показва, че в държавите членки се полагат значителни усилия за изпълнение на препоръките от предходната година. Като се има предвид, че реформите за подобряване на рамката за върховенство на закона отнемат време, това отразява значително развитие само за една година. В същото време в някои държави членки продължават да съществуват системни проблеми, се отбелязва в тазгодишното издание на доклада.

ЕК отчита като положителна стъпка подобряване в електронната комуникация в съдебната система и опита да се въведе напълно цифровизирано правосъдие. Забелязани са и законовите промени, свързани с наказателната отговорност на главния прокурор и се посочва, че те са част ангажиментите на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Мимоходом е споменато и отстраняването на Иван Гешев от поста, без да се коментира. Затова пък се подчертава, че гласуването в Пленума на ВСС показва каква важна роля играе главният прокурор.

ЕК е забелязала, че страната ни е започнала да отнема гражданството на чуждестранни инвеститори заради неспазването на закона, както и че е престанала да издава т. нар. златни паспорти срещу инвестиции. Брюксел отбелязва също, че продължава подготовката на мерки за прилагане на задълженията по въпроса за собствеността на медиите.

България бележи значителен напредък по въпроса с конкурсите за повишаване на съдии и за избягване на тяхното дългосрочно командироване. 

Напредък се открива при подобряването на прозрачността в осигуряването на държавна реклама в медиите, включително чрез посредници.

ЕК оправя към България шест препоръки:

- да се приеме законодателство за избягване на дългосрочното командироване на съдии за запълване на свободни места;

- да продължи подготовката на законопроекти за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние над работата на ВСС;

- да повиши усилията за избиране на ВСС според досегашните препоръки;

- да подобри разследванията и постигането на окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта;

- да предприеме допълнителни мерки и да въведе ясни изисквания за почтеност на заемащите високи ръководни длъжности, като предвиди и съответните наказания;

- да подобри допълнително мерките за прозрачност при държавната реклама в медиите.

Европейската комисия отново изпрати писмо до Съвета на ЕС за намерението си да закрие механизма за сътрудничество и проверка, съобщи зам.-председателят на комисията Вера Йоурова на пресконференция, посветена на представянето на новия доклад за върховенството на закона в ЕС.

Тя отбеляза, че отговорът от Съвета на ЕС се очаква до края на август. Йоурова добави, че през 2019 г. комисията представи последния доклад по механизма за България и тогава отчете, че изискванията са изпълнени.

"Ще вземем предвид мнението на Съвета на ЕС и на Европейския парламент", уточни тя, цитирана от БТА.

По думите й България и Румъния имат още какво да направят за върховенството на правото, както и останалите страни от ЕС. Йоурова препоръча дипломатически действия за постигането на положително решение за приемането на България и Румъния в Шенген, като уточни, че няма връзка между механизма и разширяването на европейското пространство без гранични проверки.

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс посочи, че напоследък политическата обстановка в нашата страна е била сложна и приемането на реформи е било затруднено, но се надява настъпилите промени да улеснят необходимите реформи.

Следете новините ни в GoogleNews