Оплакването на една германска политичка от сексистка проява срещу нея отворило очите на авторката на Дойче веле Жан Данхонг. Оттогава насам тя вече открива сексизъм във всички кътчета на Германия. Включително и у самата себе си.

Преди 16 години, пише Жан Данхонг, исках да се информирам как най-добре мога да вложа парите си и потърсих консултация с финансов съветник. На уредената среща срещу мен се изправи строен млад мъж, който ми се усмихна и ми подаде ръка: "Добър ден, г-жо Жан!". В отговор се усмихнах малко смутено и си признах, че съм очаквала да видя възрастен господин с прошарени коси.

Миналата седмица прочетох, че държавната секретарка Савсан Чебли била ужасно шокирана от думите на един бивш дипломат, който заявил, че не очаквал да види на този пост толкова млада и красива жена. "Навсякъде се сблъсквам с прояви на сексизъм, но подобно нещо надминава всичко", пише политичката на страницата си във Фейсбук.

На нейно място аз лично спонтанно щях да си помисля, че това е един неловък, но все пак мил комплимент. За щастие обаче има политици, които винаги поставят нещата на мястото им. Във въпросната случка те виждат сексизъм, защото изявлението на по-възрастния господин всъщност внушавало, че на една жена, при това тъй млада, не може да се повери една толкова отговорна служба.

Случката тутакси ми припомни срещата ми с моя финансов съветник. И в моето изявление се криеше всъщност съмнение в неговите качества на съветник - защото е твърде млад. Освен това косвено го сведох до пола и външността му. И това ако не е сексизъм, здраве му кажи!

И възрастта не предпазва от сексизъм

Веднъж събудени, сетивата ми вече навсякъде долавят сексизъм. В едно телевизионно предаване водещият запита бившия баварски премиер Едмунд Щойбер какъв подарък би занесъл на Себастиан Курц, ако той го покани на традиционния Виенски бал. Щойбер отговори, че би поднесъл букет цветя на прелестната приятелка на Курц. Ама какво, той да не би да си мисли, че възрастта го предпазва от сексизъм?

Моето пътешествие в света на сексизма продължи. Случайно се натъкнах на едно изявление на Хайнрих Хайне за Мюнхен: според поета, там и бирата, и "женищата" били "великолепни"... Всъщност би трябвало да напишем писмо до ректора на университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф и да го попитаме как така неговата институция носи името на подобен сексистки мачо. А може би феминистките вече отдавна са сторили това.

Нямам нищо против феминистките. Те имат заслуги за равнопоставеността на мъжа и жената. Ако си припомним, че само допреди 60 години жените в Германия все още не са имали право на самостоятелна банкова сметка и са могли да работят единствено с разрешението на съпрузите си, тутакси ще забележим, че днес сме къде-къде по-напреднали.

Жал да ти стане за мъжете

В хода на равнопоставянето ние, жените, сме превъзпитали мъжете и сме ги поставили изцяло под наш контрол. Това се дължи както на майките, така и на възпитателките и учителките, които определят светогледа на момчетата. Момчетата се научават как да разбират жените и как да станат страстни любовници, модерни бащи, които съпровождат дъщерите си до балетната школа и дават на тийнейджъра съвети, а още по-добре, ако и печелят добри пари. Но въпреки всичките им усилия да станат по-добри хора, все им се вменява, че потискат жените и всъщност са говеда.

Просто жал да ти стане за германските мъже. Напомнят ми на китайските реакционери по време на Културната революция, които за щяло и нещяло биваха заклеймявани и трябваше да се самопокайват. Да казват примерно следното: "Вярно е, като шеф използвах положението си и поканих една практикантка на вечеря; вярно, заглеждах хубавите жени и им правех тъпи комплименти".

Можем да продължим да ги малтретираме, за да прогоним от тях и последния остатък от мъжката им природа. Но тогава не бива да се оплакваме, че вече не ни отварят вратата, не ни носят тежките куфари, не ни правят мили комплименти и вече изобщо не ни забелязват като жени. Особено последното е твърде тъжно. Китайците неслучайно казват: "Работят ли заедно мъж и жена, делникът вече не е нито тъжен, нито сив". Може би все пак не е препоръчително при всяка дреболия се правим на обидени.

Потискащото мълчание

Не ме разбирайте погрешно. Сексуалните посегателства и най-вече изнасилванията не са дреболия. Само че тъкмо за тях повечето защитнички на женските права и общественото мнение си мълчат. Не чувам някой да се гневи и възмущава от напълно остарялата представа за жената, която бе внесена заедно с последното масово преселение на млади мъже в Германия. Никъде не виждам да се публикуват гневни коментари, че в обществените къпални сексуалният тормоз над момичета и млади жени междувременно се приема като нещо нормално и в най-добрия случай се посочва, че през седмицата в басейна има и ден само за дами.

Лично аз поне мога да се извиня на младия ми финансов съветник за моето сексистко изявление преди години. От 14 години съм омъжена за него.

Дойче веле