Защо българите се страхуват от бъдещето

Подкрепата за ''Има такъв народ'' и ''Възраждане'' може да се затвърди, прогнозира проф. Евгений Дайнов

Евгений Дайнов 09 април 2023 в 11:48 13418 23

Евгений Дайнов

Снимка OFFNews/Архив

Евгений Дайнов

Има лесен и труден разговор за изборните резултати от последната година и особено - отпреди седмица. Освободен от ненужните подробности, ето как изглежда лесният разговор: "Гласуващите за ГЕРБ са корумпирана клиентела; за "Възраждане" и ИТН - лумпени; за ДПС - крепостни, затворени в определен етнос; за БСП - червени бабички на доизживяване". Оттук следваха сравнително лесни рецепти за справяне със ситуацията: подкрепящите ГЕРБ да бъдат откъснати от достъп до публични средства; лумпените да бъдат изолирани, а по-младите - образовани; някой освен ДПС да се намеси в представителството на турския етнос; да почакаме още малко електоратът на БСП да падне под четири процента по биологични причини.

Резултатите от последните два избора показаха, че тази картина е подвеждаща. Време е да бъде проведен трудният разговор и той започва с оценка на позиционирането на двукратния победител ГЕРБ в общественото съзнание.

"Да не става нищо, че да не стане нещо"

Не всички, които гласуват упорито за ГЕРБ, са корумпирана клиентела или страхливи чиновници. ГЕРБ като че успя да заеме онази позиция, която БСП заемаше в периода 1990-2005 г. А именно: да представлява хората, които не се чувстват удобно в съвременния свят. Те не го разбират и затова ги е страх от него. Не могат да правят планове за бъдещето си, защото за тях бъдещето е арена на все нови заплахи, а не на все нови възможности. Тези хора се чувстват по-добре в рамките на познатия ориенталско-феодален модел, в който всеки си има господар и знае какво да прави, тъй като му се казва какво да прави.

В този модел собствени постижения няма, тъй като всичко е въпрос на това - някой да ти "пусне". Няма обаче и собствени провали, тъй като не се носи собствена отговорност. Ако нещо не се получи - виновен е някой друг. И в крайна сметка е по-добре нищо особено да не се случва, за да не се разбъркват нещата: "Да не става нищо, че да не стане нещо".

Това е моделът "стабилност", предлаган от БСП в първите 15 години след 1989-а година и рефериращ към отминалото "Живково време". Това е днес моделът, предлаган от ГЕРБ и рефериращ към "Бойковото време". Тази постановка на въпроса е честно разкрита от самия ГЕРБ в лозунга "За стабилна България отново".

Никой не може да отмени бъдещето

Уплахът от постоянно променящия се и ставащ все по-шарен свят не е само българско явление. Същият уплах лежи в основата на подкрепата за Доналд Тръмп в Америка и той удържа на власт Владимир Путин в Русия в продължение на две десетилетия. Този уплах докара на британците Брекзит, а на унгарците - Виктор Орбан.

Партиите, които дават израз на този уплах, предлагат хоризонт на постоянна не-промяна, някакво спиране на времето и запазване на нещата в сегашното им състояние. Това обаче е позиция, която е невъзможно да бъде поддържана дълго време. Няма как, когато става дума за човешки дела, някой да каже "Край! Каквото било - било. Повече нищо няма да се променя. Отменяме бъдещето". БСП се опитаха и не успяха. Същото се опита да направи Леонид Брежнев в СССР (и в Източна Европа) по време на своята политика на "застой". И той не успя, въпреки огромните ресурси, с които разполагаше. Никой не може да отмени бъдещето.

В човешките дела стоенето на едно място завършва по един от два начина: тръгване напред, към все по-сложен, динамичен и шарен свят; или пропадане назад и опит да бъде възпроизведен някакъв въобразен, черно-бял, прост и лесен свят на миналото.

Страховете от неизвестното

Светът на бъдещето е винаги отворен, защото още не се е случил. Светът на миналото е винаги въобразен, тъй като вече се е случил и може да бъде възстановен единствено във въображението. При наличието на уплашено население, вкопчено в сегашното, скокът към бъдещето не е лесна работа. Пропадането в миналото е по-вероятно, тъй като е много лесно да бъде предложен такъв негов въображаем вариант, който да успокоява страховете от неизвестното.

Скок към бъдещето успяха да постигнат американците, които замениха Тръмп с Джо Байдън и послания, доминирани "отново" от идеи за по-добро бъдеще. На британците излизането от хипнозата на Брекзит като че ли им предстои на следващите общи избори. От застоя се опитват да се отърсят унгарците, турците и поляците.

Скок към бъдещето в България предлагат ПП и ДБ и дори успяха в рамките на няколкомесечното си управление да разкрият някои черти от това бъдеще. На тези избори обаче те загубиха 70 000 гласа. Много повече от това число скочиха гласовете за партиите, които предлагат пропадане във въображаемо минало - "Възраждане" и ИТН. По средата, с непроменен резултат, останаха партиите на "стабилността" ГЕРБ и ДПС.

"Чарът" на безвремието

Леснината, с която се пропада от застой ("стабилност") в опростена версия на миналото се вижда на много места по света. Путиновото безвремие се превърна в откровен опит за връщане към средата на 1940-те години. Става дума за просто, макар въобразено минало, в което Сталин е мъдър държавник, който е "за народа", побеждава външните врагове, унищожава вътрешните и целият свят се страхува от него. Съседното на Русия безвремие, полудиктатурата на Си Дзинпин в Китай, също направи остър обратен завой и с пълна газ кара назад, към времената на Мао Цзедун, въобразявани по аналогичен начин.

От историята на последните има-няма 200 години знаем, че когато населенията не разбират света, в който живеят, се стремят да изградят свят, който да им прилича на онова, в което (в своето въображение) са живели в миналото. Взривът на индустриалната революция през 19-ти век, в съчетание с налагането на индивида като водещ субект в общества, в които доскоро е имало само колективи, води до масов отпор в началото на 20-ти век. Населенията се опитват да се гмурнат обратно в някакъв колектив, за да се освободят от бремето на това да бъдат автономни индивиди. Комунистите предлагат гмуркане в "класата", нацистите - в "расата", фашистите - в "държавата", националистите - в "нацията".

Днес виждаме подобно гмуркане в Русия, която категорично отказа да се опита да обитава съвременния свят, и в Китай, който се опита и не му хареса. Аналогично е положението с войнстващия ислям, който се опитва да победи индивидуалистичния Запад, като се върне в халифатското си минало. Националистическите движения в Европа се подреждат в същата поредица.

Поддръжниците на програмата "вечна стабилност" са самодоволни хора, мотивирани от запазването на "своето". Поддръжниците на "скока напред" са по правило ведри ентусиасти, които са убедени, че там, отпред, на всички ще им бъде по-добре. Поддръжниците на пропадането в миналото са като правило гневни групи, които държат други групи отговорни за своето нещастие и са убедени, че ако на тези други бъде отмъстено, то нещата отново ще са наред. На комунистите са им виновни "експлоататорите", на нацистите - евреите, на фашистите - "чуждите", а на националистите - всички външни държави.

Подобен гняв има сериозен мобилизиращ потенциал не само в сферата на емоциите (гневът е по-силен от самодоволството или от ведростта), но и в сферата на посланията. Няма, съгласете се, нищо по-лесно разбираемо от лозунга "Да смачкаме враговете и така ще се оправим".

Привърженици на бъдещето, привърженици на настоящето и привърженици на миналото

В България, със застоя в гласовете за носителите на "стабилността" и с колебанието в подкрепата за носителите на "промяната" гневът намира своите представители в ИТН и "Възраждане". Не е трудно да си представим как в близкото бъдеще гласуващите българи ще бъдат разделени на три приблизително равни части: привърженици на бъдещето, привърженици на настоящето и привърженици на миналото.

Този разговор е труден, тъй като от него излиза, че поради страха от бъдещето подкрепата за ГЕРБ няма скоро да изчезне, категорично мнозинство българи няма скоро да подкрепи ПП-ДБ, а подкрепата за ИТН и "Възраждане" може и да се затвърди.

Трудни са и политическите изводи, следващи от този разговор. Някой трябва да намери начин да обясни на българите, че бъдещето не е страшно място и освен това не може да бъде обменено. Може би по-важно: че онова въображаемо минало, което предлагат ИТН и "Възраждане", никога не е съществувало. Строителите на независима България никога не са позирали пред фотоапарата с потури. Никога не би им хрумнало да играят хоро в центъра на столичния град. И никога не са ругали никого на "европеец", нито са заплашвали всички, които не им харесват, с концлагери и бесилки.

Дойче веле

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    10307

    24

    AntiZ

    09.04 2023 в 21:49

    Съгласявам се с теб, Джендо! Искам за лека нощ да поздравя вовочка с още едно видео. В предишното се наслаждаваме на това как украински танк мачка блатните руски червеи. На това можем с радост да видим в близък план какво е останало от оркската биомаса, добре втрита в украинския чернозем. Понеже YouTube цензурира кадрите като ги размазва, истинското удоволствие ще усетите в телеграм канала от втория линк: Поздравявам и миротворците от преZидентството!

    https://youtu.be/Mbpli_sd29M

    https://t.me/k_2_54/85

    145

    23

    Джендо Джедев

    09.04 2023 в 21:30

    Анти,

    И преди руските боклуци да ни стъпчат не сме били супергерои, но сме имали и трите качества, които си изредил.

    10307

    22

    AntiZ

    09.04 2023 в 20:57

    Джендо, всичко което изреди е наследство от руските блата. Българина е бил предприемчив и работлив, бил е и креативен. Пристига тази монголоидна сган и всичко приключва. От така нареченото "освобождение", та до ден днешен. Когато се разпадне напълно кочината им, тогава можем да се надяваме на нещо по-добро. Дотогава циганското варненско ********* и простака от банкя ще ни се лезят от парламент и телевизор.

    145

    21

    Джендо Джедев

    09.04 2023 в 20:34

    Трудно е да се убеди един оскотял, прост и неграмотен народ в това, че е прост, оскотял и неграмотен. Следващата стъпка ще е да се убеди да остави експертната работа на експертите, а той да се научи да е добър в професията си - редене на плочки и ПАВЕТА, миене на коли, правене на шкембе-чорба и т. н. Друга голяма трудност е това да бъде убеден, че всичките тия дейности не са нито срамни, нито го правят идиот. Щото дълбоко в себе си той се мисли за идиот и мрази всички, които "не са такива". Резултата го виждаме...

    10307

    20

    AntiZ

    09.04 2023 в 20:16

    Вовочка, об1 със сигурност не копае нищо, но мога да ти предложа как украински танк копае блатни руски червеи за риболов.
    https://youtu.be/QESktRh0430

    -7195

    19

    vovchik

    09.04 2023 в 19:28

    об1, продължаваш да копаеш дъното.

    6136

    18

    WOW

    09.04 2023 в 19:00

    За да не навлизам в повече теория Байдън и ДП са на път на разцепят целенасочено обществото. Примерът който използват вероятно е комунистическата класова идеология. Тя разбира се е доста реновирана и най-вече пригодена към съвременните методи за пропаганда и манипулация, главно дигиталните комуникации и социалните мрежи. Целта разбира се остава същата както в древността - пари и власт. Проблемът на бъдещето е че архитектите на новото ляво едва ли си представят какъв хаос създават в главите на хората. Може да се окаже, че болните им амбиции за власт, могат да разбият най-голямата икономика в света. В тази връзка консерватизма и традиционните демократически ценности са котвата която може да спре новото левичарско безумие.

    6136

    17

    WOW

    09.04 2023 в 18:49

    80 годишния Байдън определено не е носител на прогреса. "Прогресивното" крило на ДП в САЩ са си най-обикновени и класически левичари. Те налагат идеология спонсорирани от едрия мултинационален бизнес и насочени към бедния и необразован електорат, комбинирано с флиртуване с огромната емигрантска общност, малките остатъци от комунистическата партия в САЩ, и всевъзможните активистки движения. По-същество ДП и Байдън изграждат серия от таргетни идеологии. Те целенасочено разделят американското общество на противопоставящи се социални групи. Например бели-черни-латино, всевъзможни полови сегменти достигнали вече комични характеристики, активисти от рода на ме тоо - т.е. да оплюем елита, привържениците на климатичния апокалипсис, криворазбраната политкоретност, борбата с историята, математиката за черни и други подобни.

    10212

    16

    Човека

    09.04 2023 в 18:49

    Чудесен анализ, но малцина биха го рабрали.
    Неспособноста ни да правим крачки напред (камоли скокове, които на теория са също възможни) се корени в близкото ни минало и наркотизираното с утопичнично - идилични псевдо реалности масово съзнание. Страх от промяна.
    Огромната част от възрастното население у нас няма способност да асимилира норми за поведение, идеи, правила, стандарти и прилагането им от десетилетия в свободната и прогресивна част от човечеството. От там и всяко следващо поколение остава обременено.
    Последните десет години беше много важно да се направят промени в образователен аспект. Уви, пак простия бе на власт.
    „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ (Б.Б. 2012)
     
    X

    Какво пречи на българското кино? С директора на Национален филмов център Петър Тодоров разговаря Искра Ангелова (подкаст)