Ще откъсне ли Тръмп Италия, Австрия, Унгария и Полша от ЕС?

Встъпването на Доналд Тръмп в длъжност увреди много трансатлантическите връзки. Публикуването на Националната стратегия за сигурност на 4 декември бе възприето от много европейски политици като открито предизвикателство. В стратегическия документ Европа е описана като континент в упадък. В него се говори за "цензура" по отношение на свободното изразяване на мнения, "потискане на политическата опозиция" и вероятно "изтриване на цивилизацията" заради актуалната миграционна политика.

Сега обаче се появиха информации и за един непубликуван до момента вариант на стратегията, който изглежда още по-тревожен - и дава повече детайли за бъдещия подход на САЩ към Европа. Този проект предвижда по-интензивно сътрудничество на САЩ с Италия, Австрия, Полша и Унгария "с целта те да бъдат откъснати от ЕС", цитира съдържанието на документа американският портал Defense One, който твърди, че има достъп до документа. Пред Defense One от Белия дом са отрекли съществуването на такъв проект.

И все пак: дали САЩ се опитват да разцепят ЕС ? И защо става дума точно за тези четири държави?

Унгария, Австрия, Полша, Италия

Най-малката изненада в списъка с тези четири страни е Унгария. Премиерът Виктор Орбан и президентът Доналд Тръмп са смятани за близки съюзници. Орбан е оказвал подкрепа на Тръмп още по време на първия му мандат, а и постоянно дестабилизира ЕС, отслабвайки по този начин една институция, към която Тръмп изпитва дълбоко недоверие.

Същевременно Орбан се радва на политическата подкрепа на суперсилата. Твърди се, че САЩ са предложили "финансова защита" от 20 милиарда долара за унгарската икономика - тъй като тя в момента е слаба, а важни средства от ЕС остават замразени. В актуално интервю с "Политико" Тръмп всъщност не може да си спомни да е заявяла точно това, но потвърждава, че се водят разговори за финансово сътрудничество. Тръмп винаги е готов да помогне на своя "great friend".

Американският президент е възхитен и от италианската премиерка Джорджа Мелони и нейната постфашистка партия "Италиански братя". Въпреки това политологът Даниел Хегедюш смята, че ако американското правителство очаква Мелони действително да заеме позиция срещу ЕС, то това би било "недоразумение". Тъй като въпреки известната ѝ близост с Орбан, тя никога не е блокирала решения на Общността , по-скоро проявява прагматизъм: малцина други разбират толкова добре, колкото Мелони, какво може да донесе на тяхната страна стабилният и функциониращ ЕС, казва Хегедюш пред ДВ.

Полша и Австрия в момента нямат дяснопопулистки правителства, но доскоро и двете страни бяха под управлението на десни и евроскептични партии, които остават изключително влиятелни - като австрийската Партия на свободата и дясноконсервативната Право и справедливост в Полша. Поради това е вероятно правителството на Тръмп да предполага, че скоро ще има по-големи възможности за влияние и в двете страни.

Но защо ги няма Словакия и Чехия?

Липсата на Чехия и Словакия в този предполагаем вариант на стратегията обаче изненадва наблюдателите. В Чехия през октомври изборите бяха спечелени от дяснопопулистката партия ANO на милиардера Андрей Бабиш, който сформира управляваща коалиция с още две десни партии.

Словакия пък още от 2023 година клони надясно под управлението на Роберт Фицо . Неговата принципно социалдемократическа, но фактически по-скоро дяснонационалистическа партия СМЕР наскоро бе изключена от фракцията на Социалдемократическите партии в Европейския парламент.

И Бабиш, и Фицо са твърди евроскептици. И двамата имат потенциала да внесат хаос при взимането на решенията на ЕС и да подкопаят авторитета на Общността по стратегически въпроси, особено по отношение на Русия и Украйна. Правителството на Тръмп би трябвало да цени това в контекста на сегашната си ориентация.

Според политолога Хегедюш обяснението за отсъствието им в стратегическия документ е в корените на съответните партии. ANO дълго време не можеше да се определи в класическия спектър „дясно-ляво", а „Смер" първоначално се възприемаше като лява партия. „Понеже СМЕР и ANO нямат класически дяснопопулистки произход, те не са смятани за съмишленици, дори да правят политика, която е изгодна за правителството на Тръмп."

Последователно разрушаване на европейската интеграция

Първите опити за намеса на новото американско правителство в демократичните процеси в Европа в началото на годината, като например провокативната реч на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, отчасти първоначално бяха пренебрегнати от наблюдателите на трансатлантическите отношения. Казваше се, че правителството във Вашингтон първо трябвало да намери ролята си. Но оттогава насам американското правителство се меси отново и отново - в германската, румънската, полската предизборна кампания. Намесата е все по една и съща схема: оказва се подкрепа на този, когото правителството на Тръмп смята за съюзник - и който отслабва Брюксел.

Според експерти като Хегедюш целта на САЩ не е споменатите четири държави да излязат от Общността, а постепенно да се разруши европейската интеграция - с дипломатически, политически и вероятно дори финансови средства.

Първите признаци за това вече са видими: така например ЕС се споразумя за постепенно излизане от енергийната зависимост от Русия. До края на 2026 трябва да бъде забранен вносът на втечнен природен газ, а до ноември 2027 – и вносът на газ по газопроводи. Същевременно още през ноември унгарският премиер Орбан си издейства от Тръмп изключение от американските санкции върху вноса на руска енергия. Той заяви, че не приема решението на ЕС и ще отнесе случая до Европейския съд. На съвместна пресконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в понеделник (08.12.2025) Орбан обяви, че Турция ще продължи да гарантира доставките на руски газ за Унгария чрез "Турски поток".

Хегедюш смята, че през следващите години ще има все повече такива случаи, в които страните членки в отделни сфери не се придържат към съвместните решения. Така европейската интеграция ще се поставя под все по-голям въпрос. И ЕС може да продължи да бъде подкопаван - докато действително някой ден загуби значение, казва експертът.

Дойче веле

Следете новините ни в GoogleNews