ДВ: Проф. Бояджиев, празнуваме за 2022-ри път рожден ден на Иисус Христос. Какви са културните измерения на това, че той, въпреки небесния си баща, е роден от земна майка?
Проф. Бояджиев: На първо място трябва стриктно да се придържаме към твърдението, че Христос е изцяло Бог и изцяло човек, а не е отчасти Бог и отчасти човек. Пълнотата на човешката му природа е основание да сме уверени, че спасен може да бъде всеки човек, стига да следва очертания от Божия син път. Тази универсална възможност е не само утеха, но и подтик към добродеяния. Християнството е дълбоко оптимистичен светоглед, обвързващ спасението, сиреч надмогването на смъртта, с действената добродетел.
ДВ: Христос искаше не да му вярват, а сами да изберат дали да му вярват или не. В този смисъл днес християнските ценности от консервативна защита ли се нуждаят или от либералното им продължение в правото на индивида да живее според собствените си избори?
Проф. Бояджиев: Правото да избира е конститутивна характеристика на човека и това право трябва да остане неприкосновено. Но изборът е в последна сметка между доброто и злото, между истината и лъжата. И затова нашите избори са и поемане на отговорност за присъствието на злото в света. Когато не осъзнаваме това, нашите избори са повърхностни и лекомислени, те подхранват по-скоро тщеславието ни, самочувствието ни на морални законодатели. В действителност автентичният избор е този на истината и доброто. Тъкмо поради това либералното отношение към християнските ценности следва да бъде дисциплинирано чрез полагането на истината и доброто като детерминанти на нашите избори, което и би било споменатата от Вас консервативна защита. Защото избирайки доброто, ние препотвърждаваме божествената подредба на универсума и отреденото в него обиталище на човека.
ДВ: Какви са и има ли ценностни разриви между християнството и исляма?
Проф. Бояджиев: Не познавам достатъчно задълбочено исляма, така че ще си позволя споделянето на едно лично усещане. В последния ме смущава фетишизирането на смъртта, експонирането на героичната смърт като врата към вечните - разбрани твърде плътски - блаженства. Симптоматично е, че образцовият жест на християнина е смирението, а на радикалния ислямист - джихадът, свещената война. Оттук би следвало да се проявят и други отлики, но проследяването им е отвъд моята компетентност.
ДВ: Къде трябва да се постави граница на толерантността спрямо друговерците, сексуално различните, феминистките, ромите... А спрямо антиваксърите?
Проф. Бояджиев: От първостепенна важност е да преценим състоятелността на съответната идеология, например на феминизма. Що се отнася до антиваксърите, в тяхната обосновка според мен има принципна грешка. Настоявайки върху правото на избор, те припознават като субект на избора някакъв чист "аз" от вида на Декартовия ego sum. Само че в конституцията на това "его" е включен и светът, и обществото, и другият човек. Писателят Георги Господинов използва един удивително точен израз за обозначаване на въпросния "аз" - "аз сме". Именно от това "аз сме" следва да се осъществи смисленият избор. Защото солидарността не е пожелателно състояние, а автентичният модус на човешкото съществуване.
ДВ: Как стана така, че православието по "православната дъга" се превърна в надполитическа легитимация на политическата постсъветската ориентация?Православните общности по-малко годни ли са за демокрация от католическите?
Проф. Бояджиев: Православието за жалост има силен конфронтационен потенциал. Да си припомним провалилите се помирителни събори през късното Средновековие в Лион и Ферара/Флоренция, непримиримостта дори пред лицето на реалната турска заплаха. Този дух на противостоенето лесно може да бъде експлоатиран от една национална идеология, която навсякъде вижда недоброжелатели и злоумишленици. Че такъв е и "Западът" е постулат, който не се нуждае от обосновка. А подобно безвъпросно конфронтиране превръща православието в инструмент за осъществяване на определено вече чисто политическо "завладяване на територии".
Що се отнася до пригодността за демократична уредба на обществата, разлика, разбира се, има. Тя се състои в това, че католицизмът, а също и протестантството, интерпретира егалитаризма активистки - хората са равни в градивността, в солидарното изграждане на един хармоничен и разумен свят. При нас, напротив, на равноправието се гледа като на възможност да бъда сам за себе си, а общностното ни битие да се сведе до външния ритуал. Ще ми се тази разлика да е ситуативна, а не същностна, да се дължи например на традицията и продължителния опит. Тогава би имало надежда.
ДВ: Откривате ли връзка между руската душа и режима на Путин?
Проф. Бояджиев: Избягвам типизации от рода на "загадъчната руска душа". И все пак изглежда някакви общи черти на отделните човешки общности има и те следва да бъдат отчитани. Бях изумен, когато в един латински текст от дванадесетото столетие, описващ характерните поведенчески стереотипи на различните "нации", прочетох за такива, които и до ден днешен отнасяме към част от руснаците: алкохолизъм, незагриженост за семейството, равнодушие към бита. Но най-впечатляващото беше следното наблюдение: когато крепостният бъде освободен, като му се предоставя земя, добитък и инвентар, той обикновено само за няколко месеца пропива всичко и моли господаря да го приеме отново като крепостен. Не коментирам основателна ли е тази представа, обръщам внимание единствено върху нейната устойчивост.
ДВ: С какво БПЦ успя да помогне на прехода ни от атеистично към свободно общество? Бивш комунист със свещ в ръка разкаял се комунист ли е?
Проф. Бояджиев: Не бих дръзнал да съдя за нещо, което се случва в най-съкровеното на душата. Разкаянието може и да е искрено, макар че добре си спомням яростното заклеймяване на "опиума за народа". От друга страна преходът не изглежда чак толкова труден, когато се осъществява не на нивото на принципите на вярата, а на това на битовото християнство. Та някогашният радетел на "единствено вярното учение", който е свързвал Великден единствено с боядисването на яйца и Бъдни вечер - с броя на постните ястия, не би имал особено затруднение да се изправи със свещ в ръка, щом това се изисква от ритуала.
Това камуфлажно християнство трябва да бъде надмогнато чрез разкриването и отстояването на духовните основи на християнството и такова е едно от най-важните предизвикателства пред БПЦ. По мое мнение стъпки в тази посока вече се забелязват, не на последно място в резултат на задълбоченото богословско образование, което се придобива в няколко университета.
ДВ: Как си обяснявате, че българската антикомунистическа десница, която пълнеше площадите в началото на прехода, през новия век все е на опашката на парламентарните сили?
Проф. Бояджиев: Причините са различни, но тук ми се ще да спомена едно много сериозно разминаване между организационната принадлежност към десницата и левичарския светоглед на немалко от членовете на десните партии. Дясно мислещите в България наистина са малко, така че политическото присъствие на коалиции като "Демократична България" отразява реалната ситуация в обществото. Разбира се, това е хабитус, който десните политици трябва да се опитат да преформират в желаната посока. Тук възниква въпросът за способността им да сторят това.
ДВ: Пробивът в последните избори на почти неизвестни политически лидери дава ли Ви надежда или просто трябва да изчакаме 12 часа, когато каляската им ще се превърне в тиква?
Проф. Бояджиев: Работата е там, че, както е казано, по делата ще ги познаем. А дела по същество все още няма. Тези сравнително млади хора изглеждат интелигентни и делови и аз искрено ще се радвам, ако успеят в начинанието си. Само че ме безпокои споменът, че така изглеждаха и юпитата на Сакскобургготски. За ефективното ръководене на държавата се изискват специфични качества, а дали тези хора ги притежават, ще проличи едва когато правителството заработи реално.
Защото дипломирането в престижен университет е, разбира се, някаква атестация, но политическата мъдрост е повече от това. Добрата идея не е достатъчна, умното решение трябва да е продуктивно, изпълнимо. "Как" е не по-малко важно от "какво", а най-често тъкмо по отношение на начина за постигане на дадена цел се проявяват човешките страсти и предубеждения. Така че въпросното "повече" включва житейския опит, комуникативността, силата на волята и т.н.
ДВ: Наричат ги харвардци - доколко академичното знание може да има влияние в българската политика? Мога да задам въпроса и наобратно: защо никога Ви няма в депутатските листи?
Проф. Бояджиев: Ще го кажа още по-категорично: политиката е сериозно занимание и с нея би трябвало да се захващат хора, които имат специфичните за такъв вид дейност качества. Аз не ги притежавам и не виждам защо от приличен преподавател да се превръщам в лош политик. Впрочем преди години бях поканен да водя листа, което ми гарантираше място в парламента. Беше ми изключително трудно да отклоня поканата, защото тя идваше от политик, когото дълбоко уважавам. Позовах се именно на това, че е по-добре да свърша онова, което умея, отколкото да заема мястото на някого, който би бил по-сръчен при боравенето с тази специфична материя. Имах и друг аргумент за отказа си, който за щастие не се наложи да приведа: органично не издържам да седя на заседания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)