От архивите на Политбюро на БКП: фланелени гащи за Гренада

НРБ харчи милиарди долари, за да подпомага „световната революция“ в далечни страни. Протоколите от заседанията на Политбюро на БКП, над които работи нашият автор Георги Ангелов, съдържат удивителни факти, пише нашият автор Георги А. Ангелов в текст за "Дойче веле". 

Втората световна е последната война, в която България участва официално. Но от разсекретените архиви на Политбюро на ЦК на БКП, което реално управлява НРБ през нейната 45-годишна история, се вижда, че властта взима страна в граждански войни и помага с оръжие, оборудване, пари и обучение на военни по цял свят: в Южна и Централна Америка, в Африка и в Азия. Български военнослужещи също пътуват зад граница, за да „съветват” бойните си другари от братски партии.

Разнообразни са както дестинациите, така видът помощи, които НРБ оказва. От фланелени гащи за Гренада, през военномедицински бригади за Сирия и Никарагуа до обучение и модерно оръжие за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Хуманитарни пратки за братски социалистически страни и партии стигат до Гана и Бенин, където в Котону дори се издига паметник на Георги Димитров.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие

Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара.

Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през 1960-те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество.

От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

Асад с Димитровска награда. За мир.

На същото заседание от 22 януари 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори „големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав.

Добрите връзки със Сирия продължават и след преврата, извършен от социалистическата партия БААС през март 1963 година, в който голяма роля има Хафез Асад, бащата на сегашния президент Башар Асад. През 1980 г. в Сирия е изпратена българска военномедицинска бригада от 50 души. През 1984 г. Хафез Асад, който вече е президент, получава дори “Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес в света”. За разлика от много други държави, Сирия плаща голяма част от доставените оръжия. През 2010 г., след посещение на Бойко Борисов, сегашният президент Башар Асад връща 24% от дълга на обща сума 74 млн. долара.

"Димитровски район" в Манагуа

На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лв. - под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за милион и половина лева. Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата “Калашников”, 3000 пистолета “ТТ”, патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия заприличва като две капки вода на БНА – благодарение на 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки, пристигнали от България.

С пет курса на български кораби от май 1984 г. до юни 1984 г., под маскировка и пълна секретност, са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в никарагуанската столица Манагуа е кръстен на Георги Димитров (Barrio Jorge Dimitrov). По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.

Тодор Живков и приятелят му Ясер Арафат

На заседанието на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - лично по молба на лидера ѝ Ясер Арафат. Той и Тодор Живков демонстрират приятелски отношения. Централата на ООП през това време е в Ливан, а самата организация се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, който ту тлее, ту избухва в периода между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. В други свои решения българското Политбюро приема да обучи още над 150 палестински офицери и сержанти във военния университет във Велико Търново или в курсове с продължителност от 4 до 6 месеца.

Пак през същата година България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и петима във ВИФ “Георги Димитров”. Последният император на Етиопия Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. властта и страната взима Менгисту Хайле Мариам, който поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. Свалят го от власт през 1991 г.

Пак през 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева.

С германски картечници, автомати „Шпагин" и фланелени гащи БКП подпомага световната революция

1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор. Страната от няколко месеца е в състояние на гражданска война. В случая оръжията са за скромните 234 500 лв. В дарението са включени 1000 автомати “Шпагин”, 25 картечници “МГ”, плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война: картечницата е била на въоръжение във Вермахта, а автоматите „Шпагин" са свалени от въоръжение в СССР още през 1951 г.

На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП генерал Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на просъветския премиер на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари. Целта била да се укрепят МВР и Държавната сигурност на Гренада срещу “враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос”. Бишоп тъй и не успява да задържи властта, която е взел с почти безкръвен преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства – най-вероятно от своите някогашни съратници. Седмица по-късно САЩ започват инвазия в Гренада.

Този текст е написан въз основа на дигитализираните протоколи от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП, съхранявани в Държавна агенция „Архиви". Протоколите от периода 1944-1989 са достъпни на адрес politburo.archives.bg.

Следете новините ни в GoogleNews