Елементарната истина за плана на Путин

Изпитвам точно нула съчувствие към всякаквите видове европейски фермери, които протестират срещу вноса от Украйна. Под нулата ми е готовността да разбера и онези западни политици, които искат да се договорят с Путин "да спре войната", като му дадат парчета от Украйна и узаконят онези парчета, които той преди време окупира в Грузия. Вместо съчувствие или разбиране изпитвам това - презрение.

Планът на Путин не предвижда спиране на войната

На принципа на малкото дете, което си закрива очите, за да не го видят, фермери и политици отказват да живеят в реалния свят - в онзи, който съществува извън техните егоистични блянове. А в реалния свят плановете на Путин не включват елемента "спиране". След всяко нещо, което светът му позволи да вземе, той посяга към още по-голямо нещо.

Ама - ще кажете - той рече в двучасовия си монолог с Тъкър Карлсън, че ако му дадат парчета от Украйна, няма повече да напада никого. Освен може би Полша, ама само ако поляците нападнат първи. Точно това - напомням за онези, които са бягали от часовете по история - прави през 1939 година Адолф Хитлер: твърди, че поляците са го нападнали и нахлува в страната им. Поне "за пред чужденците" Хитлер облича германци в полски военни униформи, убива ги на своя територия и после ги показва на света: Ето, вижте, полски войници на земята на Райха. В днешната позиция на Русия относно украинската война няма дори такива мистификации. Кремъл и неговите агенти твърдят, че "НАТО ни нападна, ползвайки Украйна", без да показват никакви картинки в своя подкрепа.

Този сценарий - "НАТО ни нападна, ползвайки еди-кого" - Путин може да приложи към всяка европейска държава в момента, в който си поиска. Наличен е и подвариант, за който тия дни напомни британският "Телеграф": "правителството на еди-коя страна тормози рускоезичното малцинство". С този рефрен на уста руските танкове нахлуха в Грузия през 2008 година. Консенсусът в западните служби е, че в Кремъл има планове за подобно действие по отношение на балтийските републики и Молдова. Засега.

Освен подобни "опорки", във всеки момент Путин може да задейства против която си поиска страна и друг свой рефрен, който натикваше в гърлото на Тъкър Карлсън в продължение на класически съветски монолог от над половин час: "Украйна не е истинска държава, а колония на САЩ".

Ако бях на мястото на поляците

Още утре може да каже същото за всяка съседна на Русия европейска страна, от Естония до България. Това, че днес приема тези държави за суверенни, макар и "неприятелски", абсолютно нищо не означава. Все пак поне аз помня как през 2008 година Путин натърти по германски телевизионен канал, че Русия признава границите на Украйна, включително Крим, и няма претенции към тази страна. Това, разбира се, той го каза тогава, за да увери света, че след превземането на територии от Грузия вече няма териториални претенции - което е същото, което Адолф Хитлер съобщава на света след превземането на части от Чехословакия през 1938 година.

Ако бях на мястото на поляците, щях да съм силно разтревожен: след като Путин каза на света, че няма да напада Украйна, а я нападна - какъв график му цъка в главата, след като сега казва на Карлсън, че няма да напада Полша?

Руските медийни пропагандатори всеки ден ни съобщават какви са крайните цели на днешната руска империя. Соловьов иска удар по Полша, превземане на Берлин и стигане до Лисабон. Симонян иска окупация на източното крайбрежие на САЩ. Дмитрий Медведев, бивш руски премиер и дори бивш президент, периодично намеква за ядрен удар по командните центрове на НАТО.

"Приказват си" - ще кажете. И няма да сте прави. Медведев понастоящем е част от онази шепа мъже, които де факто управляват Русия - заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация. А ако мислите, че говорещите глави по руските телевизии приказват каквото си решат - явно нямате представа що е то Русия. В тази страна правителството всекидневно спуска "надолу" методически указания ("методички") колко петрол да бъде обменян на бартерен принцип за колко банана - та ще остави някакви си там да приказват… Всяка сутрин в редакцията на всяка пропагандна медия пристигат "методички" от Кремъл: "Днес ще намериш начин да кажеш еди-какво".

"По-близо до Азия"

Дори и без "методичките" стратегическите цели на Путин са ясни. Той сам ни ги съобщи в месеците преди да започне голямата война в Украйна: оттегляне на НАТО до границите от 1991 година - тоест, възстановяване на разделението на Европа на демокрации на Запад и на съветски сателити на Изток. Очевидно очакваше да води преговори за Източна Германия и евентуално да не си я взима обратно, но за пространството от "Шчечин до София" (по Чърчил) не възнамеряваше да води никакви преговори. И след като тези държави не му бяха "върнати", той нападна. Реши да действа със сила.

Всичко това, да допуснем, затъналите в субсидии европейски фермери може и да не го разбират. За политиците на Европа обаче няма никакво извинение. Както тия дни написа Руслан Трад, проницателен военно-политически анализатор: "Причината за неразбирането на Руската федерация е погрешното възприемане на Русия като "объркана", но европейска държава. Москва ежедневно доказва, че подобно на своите съюзници Китай, Иран и Северна Корея, управлява общество, в което животът има смисъл единствено в смъртта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари".

След като от време на време, в продължение на има-няма 300 години, Русия неубедително имитираше европейскост, при Путин окончателно се отказа. Затова, както писа още преди голямата украинска война американският експерт Даниел Фата (бивш помощник-секретар за Европа и НАТО), Кремъл не реагира "по европейски" на разширяването на ЕС и НАТО в Европа: "Друг тип руско ръководство би се радвало на това развитие, приближаващо демокрацията, върховенството на закона и свободните пазари до Русия, която се бори с дългосрочни икономически проблеми, разпадаща се инфраструктура и намаляващо население… Вместо да види възможност за сътрудничество срещу общата заплаха от страна на ислямския екстремизъм, Путин видя в това разширение заплаха".

Естествено, че Путин видя заплаха - той вече беше решил да прекрати всякакви мимикрии на нормална европейска страна и беше обявил Русия за "по-близо до Азия". Заплахата, разбира се, е за неговия тип власт. Ако руснаците всеки ден гледаха през границите си как комшиите живеят все по-добре, може би и те щяха да поискат демокрация, върховенство на закона и пазарна икономика.

Ако Украйна падне, войските ще продължат на Запад

Всичко това идва да подкрепи последващо съждение на Руслан Трад: "Все още политическият елит в ЕС не осъзнава, че въпросът за противопоставянето на Русия и помощта за Украйна не е военен, а екзистенциален". Превеждам: самото съществуване на Европа в днешния ѝ вид зависи от това дали Украйна или Русия ще победи на бойните полета на Донбас, Днепър и Крим. Ако Украйна падне, войските ще продължат в западна посока, изпепелявайки всичко по пътя си.

Затова онова, което изпитвам към разни фермери и политици, е презрение. За да избегнат временни неудобства, те искат да подарят на Путин Украйна ("далечна страна, за която не знаем нищо", както през 1938 казва Чембърлейн, "подарявайки" Чехословакия на Хитлер). Отказват да си дадат сметка, че украинците не изпитват временни неудобства, а с телата си пазят нас, тук. Защото ако не бяха украинците, всички ние - и аз, и фермерите, и западните политици - щяхме да сме в униформи и да клечим в кални окопи в очакване на путиновите отряди. А неразбирането на тази елементарна истина - това е вече автентична подлост, неуважаеми фермери, политици и прочее.

Коментарът на Евгений Дайнов е за Дойче веле

Следете новините ни в GoogleNews