Катрин Тасева пред Карин Околие: Има разлика между спортист и състезател

Последна промяна на 24 април 2019 в 12:07 5621 0

1/1

Снимка Мирослава Дерменджиева

Карин Околие е лекоатлетка, състезаваща се в дисциплините 100м и 200м. Национална рекордьорка е на 200м в зала за девойки младша възраст. Миналата година завоюва бронзов медал на Балканиадата в Стара Загора, в дисциплината 200м с личен рекорд. В свободното си време Карин поддържа блога си, в който интервюира известни спортисти. Публикуваме интервюто й с гимнастичката Катрин Тасева.

Срещам се с Катрин Тасева дни след впечатляващото ѝ представяне на Световната Купа по художествена гимнастика в София. Катрин спечели три сребърни и един бронзов медал в многобоя. Много е вдъхновяващо да говориш със спортист, който е все още под влияние на толкова силни емоции. Действа зареждащо и мотивиращо дори за мен самата, особено на прага на новия ми лекоатлетически сезон.

"Световната купа в София беше едно много емоционално състезание, най-вече, защото се проведе пред родна публика", разказва ми Катрин.

Залата беше пълна и за мен беше удоволствие да играя. Разбира се, всяко едно състезание е от голямо значение, но това у дома, лично за нас българките, бе най-важно. Спечелих четири медала. Най-голямо удоволетворение обаче ми донесе бронзът от многобоя. Участвам на състезания с 4 различни съчетания, които са като 4 различни дисциплини в твоя спорт (бел.а. леката ателетика), но определено многобоят ми е най-мил".

Питам Катрин как да ѝ казвам на галено, а тя отговаря: "Кари. Всички ми казват Кари". Оказва се, че ще интервюирам и адашка!

Започваш да тренираш гимнастика още ненавършила 4г. Сама ли избра спорта и как точно се насочи към гимнастиката?

Родителите ми не са професионални спортисти. Треньорките по художествена гимнастика бяха дошли в детската градина. Не са ни избирали “ставаш-не ставаш”, а просто ни предложиха да посетим залата и да опитаме. Родителите ми ме заведоха и така започна всичко. Бях на 4г., доста невръстна възраст и в началото беше трудно. Усетих, че това е моят спорт може би на 12. Когато ме взеха в националния отбор и се преместих тук в София. Тогава си дадох сметка, че имам бъдеще в художествената гимнастика и мога да се развивам на по-високо ниво.

За художествената гимнастика е от огромна важност да започнеш в ранна възраст, за това пък не се наблюдава голямо спортно дълголетие. Какви са плюсовете и минусите на така структурирания спорт?

При всеки е индивидуално, най-дълголетните гимнастички са около 30-годишни, но това са изключително редки случаи. Най-често кариерата приключва на 23 години максимум. Плюсовете разбира се, са дисциплината, на която се учиш от много ранна възраст. На 12 пристигнах напълно сама в София и това помогна за изграждането на характера ми. От друга страна си лишен от нормално детство - не играеш навън, а тренираш в залата. Времето ти е изключително ограничено. Друг минус са тежките натоварвания. Художествената гимнастика е спорт, който върви с много травми. Да си имал успешна кариера и да си взел всичко от спорта на 23г, обаче, означава, че те чака нов живот, в който имаш времето да се развиваш и в друга сфера.

Носят се легенди за тежките и дълги тренировки на художествените гимнастички, които буквално не излизат от залата. Можеш ли да разсееш тези представи като ми споделиш къде се крие удоволствието в тях?

Наистина се това са митове и легенди. Нещата са много различни в сравнение с миналото. Аз лично никога не съм била спирана или ограничавана, просто се опитвам да се отнасям отговорно и професионално към тренировките. Този натиск, с който се свързва художествената гимнастика не съществува. Всеки сам трябва да иска успеха, никой не може да те принуди. Несъмнено е трудно и тежко, но няма друг път нагоре смятам и в другите спортове. Тренировъчната ми седмица включва два полудена, в които тренирам до обяд, а всички останали дни тренирам двуразово. Събират се по 8 часа на ден, което е напълно нормално.

Кое лично за теб е най-тежкото нещо в твоя спорт? Как се справяш с него?

За мен е борбата с килограмите. Понякога ми се хапват по-калорични неща, но се боря силно с това. Знам, че няма да съм винаги гимнастичка. Цялата приказка ще продължи още година и половина, след което ще имам свободата да си хапвам каквото и когато поискам. Сега е моментът, в който трябва да съм във форма. За тези години не съм изградила една и съща система на хранене. Постоянно я променям и включвам нещо различно, но едно е неизбежно - глад и воля. Имам навици като това да не пропускам закуска, но когато се налага- пропускам вечеря. Храня се много внимателно и съобразно.

Като професионален спортист навярно се грижиш добре за тялото и психиката си. Кои са твоите 5 важни стъпки към перфектното възстановяване (ментално и физическо)?

Всеки един елемент от възстановяването е важен, не мога да ги степенувам. След всяка тренировка съм на масаж. Използвам и тангентори, крио терапия и прочие. Също така не забравям витамините си. Психологическото ми възстановяване са близките хора и малко шоколад!

Тъй като споменах психика, в много интервюта се споменава колко силна психика показваш на всяко състезание. Как я тренираш?

Самата аз забелязвам, че на състезание се представям по-добре от колкото на тренировка. На тренировка успявам несъзнателно да се съхраня, но и мисля, че някои спортисти са родени състезатели. Има разлика между спортист и състезател. Аз определено съм състезател. Преди състезание винаги си мисля за това да съм спокойна и да изиграя съчетанието, както съм го тренирала. Нямам фикс идеи. Разбира се, че искам да се представя добре, но не ми е на всяка цена. Според мен прекалената амбиция убива всичко. Напоследък забелязвам тази прекалена амбиция и в много родители. Те забравят да попитам дали детето го иска толкова силно, колкото тях, а това е грешка.

Кои са любимите ти занимания и хобита извън залата?

Не съм имала време за много хобита и занимания извън гимнастиката. Преди, когато нямах състезания всяка седмица, ми харесваше да готвя, да пека. Мога да правя баница от точенето на корите до последните щрихи. Много обичам да съм сред природата, в планината. Един от любимите ми лагери е този на Белмекен.

Сгодена си, което е прекрасно. Как съчетаваш личния и професионалния живот?

Човекът до мен е спортист и ме разбира добре. Имаме малко време заедно, но го оползотворяваме максимално. Чувствам се щастлива и спокойна. Както казах, гимнастиката няма да продължи цял живот, така че ще имаме време за нас.

Кое е състезанието, което оценяваш като най-значимо за спортната си кариера досега?

Може би Световното първенство през 2018, което се проведе в България. Беше първото от доста години насам и ние се справихме много добре като отбор. Завоювахме сребро. Моментът беше наистина специален.

Катрин Тасева заминава на Световна Купа в Баку след няколко дни. Баку домакинства много от големите състезания по художествена гимнастика, просто защото разполага с перфектни условия. Тя обича да се състезава там, затова и вярвам, че ще се справи по най-добрия начин.

Успех, Кари!

Oще интересни материали можете да видите в блога на Карин Околие.