Атанас Скатов: Висок връх се качва с вяра и силна психика

Последна промяна на 02 август 2019 в 17:17 1109 0

Само преди дни Атанас Скатов се завърна от поредната си успешна експедиция, в която за около два месеца изкачи три осемхилядника – Канчендзьонга (8586 м), Гешербрум I (8080 м) и Гешербрум II (8035 м). Така той е стъпил вече на общо девет от върховете с височина над 8000 м над морското равнище, като му остават още пет, за да изпълни мечтата си за Хималайската корона.

Алпинистът обаче няма много време за почивка, защото наесен се отравя на ново изпитание за тялото и ума му – връх Даулагири (8172 м) в Непал, който е седми по височина на планетата.

“Така го реших на връщане от Пакистан, иначе за тази година планът е изпълнен. Трябваше да си дойда на 12 август, но понеже това стана две седмици по-рано, имам време да си почина и да се подготвя за есенния сезон”, каза в интервю за БГНЕС Скатов.

Алпинистът не крие, че последната, а и всяка друга експедиция е била изпълнена и с много трудности.

“Когато си на експедиция, не знаеш дори след 5 минути какво ще се случи. Възможно е да възникнат всякакви ситуации и трябва да се взимат бързи и правилни решения“, сподели той, а за пример даде дългите и изтощителни трекинги до базовия лагер, процеса на аклиматизация, разредения кислород във високата планина, както и ниските температури във височинните лагери през нощта.

“Когато пристигнеш на базовия лагер на някой връх, ти си пълен с енергия. Всеки ден аклиматизацията ти расте, но силата ти намалява. Когато тръгнеш към върха, вече нямаш толкова много енергия, защото от 5000 м нагоре организмът не се възстановява. За това е много трудно“, обясни Скатов.

Той е категоричен в едно – планината е опасна, а в нея всеки трябва да умее добре да преценява собствените си възможности.

“Човешкото тяло не е GSM, на дисплея на който да видим колко процента му е батерията. Това трябва да го чувстваш и преценяваш с опит. Да усещаш колко сили имаш за върха, както и ще можеш ли след това да слезеш от там“, предупреждава Скатов, защото слизането често е по-опасно от изкачването.

Към всички, които искат да се занимават алпинизъм, той отправя простички съвети – да се вслушват във вътрешния си глас и да не бързат. Не е срамно човек дори да се откаже от някой връх. Самият той го е правил няколко пъти, защото животът според него е най-голямата ценност и не бива да бъде рискуван, въпреки че рисковете в планината са навсякъде.

Атанас Скатов продължава да се придържа и към своя режим на хранене. От началото на 2012 година той е само на растителна храна. Всичко това започва като обикновен експеримент, но продължава вече повече от седем години. Алпинистът обаче не катери върхове самоцелно, а с това отправя послание за необходимостта от опазване на природата.

“Населението нараства. В момента хората се хранят обилно с месо и животинска храна, но това ще бъде невъзможно след 50 години, например. Повече от 60% от селскостопанските площи се използват за изхранване на животните. Ние храним животните, а после ние се храним с тях. По този начин се изпомпват страшно много ресурси”, смята той.

Промените в климата лесно се наблюдават отвисоко. На експедицията си до Гешербрум I и II Атанас Скатов вижда как пътят е разрушен на няколко места от придошлата вода, вследствие на топене на ледниците в планината. Преди три години пък той прави трекинг в района, а връщайки се тази пролет забелязва, че едно цяло планинско езеро липсва.

“Хората да станат по-добри, по-човечни и да си помагат един на друг. В България сме перфектен пример за разединение. Когато се обединим и всеки даде от себе си, тогава нещата ще се променят“, призова българският алпинист.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !