Quantcast

Как боксьорът Тайсън Фюри се пребори с депресията

Спортната сензация разказва откровено за битката с най-страшния си опонент – депресията.

OFFNews Последна промяна на 07 ноември 2020 в 09:02 2023 0

„Името ми е Тайсън Люк Фюри и като всички други по света, и аз имам проблеми с характера си. Страдам от психични разстройства. Имам обсесивно-компулсивно разстройство. А също така съм номер едно в бокса в тежка категория в света.“

Едно момче от Манчестър с ирландска кръв, родено три месеца преждевременно и тежащо по-малко от паунд при раждането – Тайсън Фюри – неочаквано достига до върха на бокса с извоюването на всички важни титли от 2008 г. насам и остава в историята с легендарната си победа над спортната икона Владимир Кличко през 2015 г.

Тази мечта – да се превърнеш от аматьор в истинска звезда – се превръща в кошмар точно в мига на най-голямата слава, когато шампионът затъва в алкохол, наркотици и мисли за самоубийство. Защото „Зад маската” на успешната кариера се крие обикновен човек, изпитващ болка, но и способен да извърши истински подвиг.

В своята автобиография „Зад маскатаТайсън Фюри разказва за детството си, за първите стъпки в кариерата си, за извоюването на спортно величие и за бягството му от лапите на депресията.

Кръстеният на Майк Тайсън боец обяснява подробно защо за човек като него спечелването на титлата в известен смисъл се оказва значително по-лесно от това да управлява своето битие в рамките на титлата „световен шампион”.

Какво се крие зад маската на професионален боец и какво е коствало на спортиста да се завърне през 2017 г. по-силен, по-щастлив и по-добър от всякога? Фюри споделя една от най-въздействащите истории в спорта, която го разграничава от коментарите му в социалните мрежи в миналото или спортните успехи.

Зад маската” е откровено и мотивиращо четиво, което предлага изцяло нова гледна точка към бокса като спорт и като бизнес, но и към живота като цяло. Тя е дългото пътуване обратно към светлината на един човек, скочил в бездната на отчаянието.

Българското издание се появява със специалния предговор на боксьора, треньор и писател Палми Ранчев.

Спортна книга на 2020-а на The Telegrapf и Sunday Times

"Тайсън Фюри е изключителен шампион в живота.

Силвестър Сталоун

Една от най-въздействащите истории в спорта.
Sunday Times

Тайсън Фюри може и да е кръстен на Железния Майк, но напомня много повече на друг велик шампион. Разбира се, има само един Мохамед Али, но във Фюри сякаш присъства частица от тази харизма и непринуденост, от това специално „нещо“, каквото и да е то, което приковава вниманието и прави победите му да изглеждат толкова естествени.

Най-важната битка в тази книга не е нито срещу Кличко, нито срещу Уайлдър, а срещу депресията. Ако се съгласим, че световният шампион в тежка категория има особен, почти митичен статут, че винаги е символ на нещо, дори без да го иска – тогава на какво е символ Тайсън Фюри? На себенадмогването. Той е примерът, който ти казва, че и ти можеш.
Иван Ланджев

Из „Зад маската” от Тайсън Фюри

Въведение 

Прости ми, отче, защото съгреших

Казвам се Тайсън Люк Фюри и като всеки друг на този свят имам своите недостатъци. Страдам от проблеми с психическото здраве, имам обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това съм номер едно в тежката категория по бокс в света.

Пътуването ми през живота до момента никога не е било скучно. От момента, в който съм се родил три месеца преждевременно, се боря за оцеляване. И откакто се помня, винаги съм усещал, че имам природна дарба за спорт, особено за боксиране, което започнах в кухнята с брат ми Шейн. Увивахме хавлиени кърпи около юмруците си и се налагахме, докато се изтощим. Постиженията ми на ринга са пред очите на целия свят, но като тийнейджър играех много голф, докато не навърших двайсет и една, и хендикапът ми беше осем. Все още излизам от време на време на игрището за голф и просто за забавление пращам топката на 230 метра с една ръка. Винаги съм откривал, че мога да се справя с всеки спорт, с който се захвана, било то със стрелба по панички, с баскетбол, гребане или каквото и да е. Но животът ми е погълнат от бокса. Там ми е дарбата, това е пътят, който ми е писан. Сякаш ми е право по рождение да бъда елитен боец. Това е част от моята ДНК. В предишните поколения на фамилията Фюри има мъже, които са били успешни бойци с голи юмруци. Днес сме професионални боксьори като баща ми Джон, който се е боксирал и има боеве и с голи юмруци, и полубрат ми Томи. Той пък иска да бъде звезда на ринга след участието си в „Острова на любовта“ .

Рингът щеше да бъде арената, на която да покажа спортното си величие и да почета името на фамилията. Но боксът щеше да допринесе и за падението ми, а после отново да отвори път към възхода от дълбините на отчаянието.

* * *
Когато започнах да пиша тази книга, тежах 177 килограма, пиех здраво, мразех бокса и се борех с тежка депресия. В онзи момент виждах и чувствах, че животът ми причинява болка. Поясите, възторжените аплодисменти, когато станах световен шампион – изпълних мечтата на живота си през 2015 г. – оставиха у мен само студено кухо усещане, което не искаше да ме напусне. Всичко това нямаше абсолютно никакво значение.

Две години по-късно престижното американско списание „Ринг“ ме обяви за най-добрия в тежката категория. В по-добра форма съм, откогато и да било, и съм по-щастлив от всякога. Имам истинска цел в живота, макар и постоянно да ми напомнят, че старите ми проблеми никога няма да отшумят.

През целия си живот съм се борил с тревожността, а между ноември 2015 г. и октомври 2017 г. потънах в зловещата яма на отчаянието, но намерих начин да изляза и отново да си върна живота. След едва два боя при връщането ми през 2018 г. излязох срещу шампиона във версия Световен боксов съвет Дионтей Уайлдър. Шокирах света с представянето си и в очите на всички бях победител, освен за двама от съдиите край ринга. Единият отбеляза равен резултат, а другият даде победата на Уайлдър.


Някои биха си помислили, че ме познават от старите ми коментари в социалните медии, други биха се фокусирали единствено върху боксовата ми кариера, но се надявам тази книга да разкрие на всички какъв съм, каква е личността ми наистина, през какво съм преминал в живота и с какво продължавам да се боря.

В Библията има герой на име Йов, който бил един от най-богатите хора в света, но после загубил всичко. Бил измъчван, дори най-близките му приятели се обърнали срещу него и го карали да се отрече от Бога. Но той устоял и накрая Бог го благословил с повече, отколкото някога бил имал. Такава е и моята история. На двайсет и седем години стоях на един ринг в Германия и бях на върха на боксовия свят. Току-що бях победил Владимир Кличко, чието царуване беше продължило десет години. Той беше големият фаворит за победата, но аз приех предизвикателството и триумфирах. На възможно най-голямата сцена прославих моя Бог и Спасител Исус Христос и това мигновено раздели мненията за мен. Когато се върнах у дома, бях подложен на всякакви критики в медиите, а едновременно с това вече бях започнал да затъвам в депресията. Този момент на слава бързо се превърна в прах и стигнах до точката, в която просто исках да умра. Оттам ще започна да развивам историята си в първата глава, тъй като това разкрива вътрешния ми стимул да бъда най-добрият в тежка категория в света, докато се боря с проблемите на психичното си здраве.

Пътешествието ми от талантлив аматьор до световен шампион в тежка категория невинаги е било мрачно и всеки, който ме познава, знае, че обичам да се смея като всички хора. След като открих пътя си и се измъкнах от най-мрачния ден, отново съм на боксовия връх с потенциал да спечеля повече пари, откогато и да било. Но най-важното е, че обожавам живота на баща, съпруг и брат.


Развих нова гледна точка към бокса като бизнес и живота като цяло. Нещото, което ми носи най-голямо удоволствие, е да се забавлявам със семейството и приятелите, с феновете си и дори да се шегувам с някои от колегите си бойци, като Антъни Джошуа, и разни смешници, като Дионтей Уайлдър и Владимир Кличко, който страшно се подразни, когато го имитирах като филмовия герой Борат. Изненадах Джошуа, когато му звъннах и му казах: „Какво става, Ей Джей? Как си, скапаняк?“. После му заявих, че ще го нокаутирам, и малко се посдърпахме. В списъка ми с телефонни номера има немалко известни личности, така че след няколко бири мога да се забавлявам.

В тази книга се опитвам да съчетая светлината с мрака. Започваме с един ден през 2010 г., който, без да зная, щеше да промени живота ми – на ринга и извън него, за добро или за лошо. От него започва израстването ми. Споделям удивителната сила на близките си, които бяха до мен в моменти на триумф и слабост. Очертавам пътуването си като Циганския крал от аматьор до шампион в тежка категория, от възхода до падението и отново до възхода. Искам тази книга да покаже истинската ми същност с всичките ми кусури. Но ако има нещо, което е най-важно за мен, то е да вдъхновя всички, преминаващи през трудни моменти. Ако аз мога да помоля за помощ за психическото си здраве – аз, който съм два метра и пет сантиметра и съм световен шампион по бокс в тежка категория – значи, и вие можете. Ако аз мога да отслабна с почти 64 килограма, значи, и вие можете. Щастието не се крие в нещата, които притежавате. Всички се стремим към по-хубава работа, към по-голяма къща, към по-бърза кола уж да се чувстваме по-добре, животът да е страхотен, но това е просто лъжа. Може да имате всичко това и пак да се чувствате без никаква стойност.

Но можете да се измъкнете от капана на депресията. Вярвам, че осъзнаването на това ще предостави надежда и на други по света, страдащи в тишината на проблемите с психическото здраве. Просто усещам, че има твърде много жени и мъже, които не могат да споделят мнението си, които нямат достъп да изразят страховете си или са нес-пособни да опишат през какво преминават всеки ден само и само да се справят с живота си. Шансът да освободим вътрешните си демони, може да доведе до подобна промяна.

Докато растях, бях тих и срамежлив тип и като много деца спортисти бях нервен, когато правех първите си стъпки като аматьор. В аматьорския спорт се боях да не загубя, защото от все сърце желаех успеха. Но когато започнах да се занимавам професионално с бокс, си мислех, че ако искам да привлека вниманието, не бива да си държа устата затворена. Не смятах, че ще се получи, ако съм себе си. Затова започнах да играя роля пред камерите, да съм арогантен и нахакан. Не свалях маската и накрая този герой ме превзе, понеже хората го очакваха от мен. Предполагам, че това може да се случи във всякакви сфери на живота. Усещаш, че трябва да пробваш, като се представяш за нещо, което не си, заради обществения натиск. Това е ключов фактор за развитието на психическите проблеми. Осъзнах, че трябва да бъда себе си, каквато и да е цената.
Трябваше да махна маската.