Парламентът бори "брадясалите дела" с промени в НПК

Елица Мартинова 01 август 2013 в 15:07 2394 2

Съдебната палата в София. Снимка: Сергей Антонов
Съдебната палата в София. Снимка: Сергей Антонов

Промени в Наказателно-процесуалния кодекс, целящи да ускорят ефективността на наказателната система, гласуваха днес на второ четене депутатите.

Вносител на законопроекта са председателят на НС Михаил Миков и група народни представители, сред които депутати от "Атака" и ДПС.

Измененията предоставят съвсем нови права на обвиняемите. Според новия текст един обвиняем може да поиска от съда да задвижи делото му, ако разследването е продължило прекалено дълго.

За обвиняемите в тежко престъпление трябва да са изтекли най-малко две години следствие, а за останалите случаи минималният период е една година. Съдът е длъжен да се произнесе по молбата в седемдневен срок. Ако са налице всички условия, магистратите разпореждат на Прокуратурата да внесе делото за разглеждане в двумесечен срок. Ако до края на този срок обвинителите не задвижат делото, съдът прекратява наказателното производство срещу обвиняемия.

Изключение са случаите, в които се касае за тежко умишлено престъпление, с което е причинена смърт.

Изключението с тази формулировка бе извоювано с усилията на ГЕРБ. По вносител изключение от двегодишната давност правеха само казусите, в които се касае за убийство.

Димитър Лазаров от ГЕРБ обаче възрази срещу формулировката с обяснението, че е твърде конкретна. Той настоя, че ако текстът бъде приет в този вид, той ще даде двегодишна давност и на делата, при които става въпрос за изнасилване, отвличане и грабеж, довели до смърт.

"Това, което правите, на практика означава прекратяване на делата. Давате тази двугодишна погасителна давност за отвличания, за грабежи и изнасилвания, завършили с летален край", предупреди Димитър Лазаров.

Вносителите се съгласиха с аргументите на депутата от ГЕРБ и приеха двегодишната давност да не важи в случаите, при които има улики за "тежко умишлено престъпление, с което е причинена смърт".

Корекции се нанасят и в сроковете за мерките на неотклонение. За обвинените в тежки престъпления задържането под стража се прекратява след година и половина, а не както е сега – след две години. При разследваните за по-леки престъпления срокът се намалява от 12 на 8 месеца.

 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Делян Пеевски и Кирил Петков си крещят от първия ред на пленарната зала