Онлайн обучения поставят въпроси за гражданско участие в политиката

Последна промяна на 09 май 2013 в 19:23 1202 0

Д-р Атанас Славов
Д-р Атанас Славов

За да стане демокрацията по-демократична е необходимо гражданите да имат достъп до механизмите за законодателни промени. Това заяви д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Темата за демокрацията - „Как да направим демокрацията по-демократична“, беше обсъдена в рамките на първото онлайн обучение на живо в Информационния портал за неправителствените организации в България.

В рамките на обучението д-р Славов посочи начините, чрез които е възможно гражданското участие. Сред тях са включване на граждани в обществените съвети, законови промени, които да позволят граждани да подават индивидуални жалби в Конституционния съд, както и такива, които да позволят на гражданите да организират по-лесно референдуми.

По думите на лектора за целта въпросите за референдумите биха могли да се поставят от граждани. Освен това е добре да бъде намален прагът за количество събрани подписи за осъжествяване на национално допитване и за приемането на референдум за действителен, както и да бъде увеличен срокът, в който подписите да бъдат събрани.

Спроед д-р Славов редица граждански инициативи не стигат до обсъждане в пленарна зала, а се блокират още на ниво парламентарни комисии, защото самата парламентарна система в България е консервативна и това би трябвало да се промени.

В ерата на електронното правителство ще има нови възможности за гражданско участие и контрол, тъй като гражданите биха могли да се включват в обществени съвети с онлайн излъчвания, да коментират и да дават становищата си в момента на изказванията и на вземането на решение, посочи лекторът в отговор на въпрос на зрител. Въпреки това според него е добре да бъде намерен разумен баланс, за да не пречи публичността в тази степен на работата на съветите.

По думите му би могло да се въведат и механизми за законен и позитивен лобизъм – чрез застъпнически кампании на обществени организации. Пример за такъв лобизъм бяха протестите на екоорганизациите, които спряха поправките в Закона за горите, уточни д-р Славов.