Денят на безсмисления референдум

Последна промяна на 25 януари 2013 в 23:52 9028 53

Гласуване, при което всеки отговор е грешен
Гласуване, при което всеки отговор е грешен

По-тъп референдум от този в неделя не може да се измисли.

Целта му е управляващите да легитимират правото си да вземат каквото и да е решение по темата "Белене".

А единственият ефект е, че се минират всички бъдещи референдуми.

Въпросът е идиотски: "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

Кажете, моля, какво точно ви питат:

а) да строим "Белене";

б) да разширяваме "Козлодуй";

в) да строим нова централа в Горно Нанагорнище, например.

Може да кажете, че отговорът се подразбира, но няма да е вярно. Каквото и да отговорите, нищо не казвате.

Хайде да си представим, че отговорите с НЕ на въпроса. Какво всъщност твърдите?

а) Че сте против атомната енергетика и трябва да се закрият Пети и Шести реактор на АЕЦ "Козлодуй";

б) Че АЕЦ "Козлодуй" трябва да работи само с Пети и Шести блок, но не трябва да се строи "Белене";

в) Че сте против "Белене" (строеж на нова централа) и искате да се разшири "Козлодуй" със Седми, Осми, Девети и Деветдесети реактор.

Обещавам ви, че каквото и да сте имали предвид, видни политици от мащаба на Яне Янев, Р. Овч. и Делян Добрев ще го изтълкуват както им е угодно.

Ако отговорите с ДА, какво подкрепяте? Всемирния прогрес, който ще спре, ако не пуснете бюлетина? Исконното право на Р. Овч, Бого Манчев и не знам кой си още да прибират комисионни? Правото на ГЕРБ да увеличи цената на "Белене" от 4 на 21 милиарда, както си прави устата? Организационното единство на БСП?

Аз например съм убеден привърженик на атомната енергетика. Но съм против далаверата "Белене" и  смятам, че тя трябва да бъде прекратена. Как трябва да гласувам?

Резултатът е безсмислен. Ако на референдума отидат под 50%, той все едно не се е състоял. Даже под 60%, защото в избирателните списъци има 800 000 мъртви души, които ги държат за фалшифициране на парламентарните избори. Сега, за разлика от юни, мъртъвците едва ли ще пускат бюлетини. Но ще вдигат базата за избирателната активност.

Ако вземе да стане някакво чудо и гласуват над 50% от електоралните единици, т.е. 60% от живите хора, референдумът ще бъде приет за сведение. И ако вотът на народа не изнася на някого, това сведение няма да го вземат предвид. Гнусничко, а?

Темата е абсурдна. Откъде накъде ще ме питат мене за атомна енергетика, от която хал хабер си нямам. Защо искат с моята некомпетентност, която с готовност си признавам, да крият своята некомпетентност?

Има толкова въпроси, които плачат за референдум. Например да има ли кръчми за пушачи или цигарите да са забранени навсякъде. Без да е професор по атомна физика, всеки човек има достатъчно житейски опит, за да избере своя отговор. Но не ни питат за това, за да се джафкаме като кучета, докато си редят далаверките с "Белене".

А като казахме "кучета" - каква по-добра тема за референдум от уличните помияри. Още някогашният кмет Софиянски се оплакваше, че каквото и да направи по тази тема, все има "за" и "против". Да се гласува веднъж и да се свърши! Да, ама ще секне приходът от бездомните кучета за жената на Миро Найденов, понастоящем министър, а преди това шеф на "Екоравновесие".

Вместо правителството да си организира протести и контрапротести и да праща горката г-жа Цецка Цачева на тях, може да пита на референдум да се строи ли втори лифт на Банско или не. И съм сигурен, че всеки, който е минал покрай това чудо на урбанизацията ще има мнение по въпроса. 

Но тия въпроси ще останат незададени. Защото след тъпанарския референдум в неделя, ще имаме такъв махмурлук от безумието, в което сме участвали, че едва ли ще искаме да го повтаряме скоро.

Референдумите са прекрасен инструмент на демокрацията, н0 трябва да се ползват по предназначение. И понеже от философия отбирам, за разлика от атомна енергетика, искам да им обясня на тъпите политици каква е разликата между пряката и представителната демокрация и защо референдум за "Белене" е абсурден.

Пряка демокрация е имало в Спарта. Събирал се е целият народ на площада. Геронтът пита: "Кой е ЗА?" и народът вика. После пита: "Кой е ПРОТИВ?" и народът пак вика. Накрая геронтът отсъжда кой е викал по-силно. Често обратно на нормалния слух, но като няма уред, с който да се мерят децибелите, това е положението.

Някой си Лок в Англия подробно обяснил, защо представителната демокрация работи по-добре. Вместо всички английски селяни да се вдигат до Лондон, за да викат на площада, по-добре да си пратят представител и той да вика вместо тях. Казват му депутат и с него се сключва обществен договор. Този паразит ще стои на топло в парламента и ще взема парички от работливите селяни, но ще им спести пътните разходи. Ако случайно се издъни и не успее да артикулира добре какво те са имали предвид като са го пратили от село в Лондон, ще го сменят след 4 г.

И понеже се предполага, че паразитът ще се поизучи малко, на него му се възлага да решава неща, от които селяните не разбират. Но нали точно затова са избрали депутат, който да реши в техен интерес това, за което те нямат компетентност.

В историята има такива моменти, в които едно малцинство трябва да вземе решение, дори то да не се харесва на мнозинството. Ако е правилно, този политически елит ще влезе в историята, ако е грешно - ще го бият с камъни. Това също е част от обществения договор - всяка професия си има рискове.

Хубаво, ама ония горе много ги е страх да не ги бият с камъни. И затова много държат да питат народа. А както видяхме по-горе, каквото и да каже народът, те ще направят каквото си искат.

Референдумът е нужен, когато избирателите искрено са разделени за нещо, за което имат мнение (например цигарите и кучетата). Толкова разделени, че даже финият депутатски слух не може да разбере накъде духа вятърът. Тогава идва на помощ пряката демокрация. А за каква пряка демокрация може да става въпрос при атомната физика и секретните договори?

През 2006 г., когато на балотаж се оказаха агент Гоце и Волен Сидеров, отидох до секцията, за да се уверя, че не ме е мързяло. Стоях една минута пред вратата, за да се уверя, че решението ми е обмислено. Направих "кръгом" и си тръгнах.  Защото такъв избор е обида за демокрацията.

Същото смятам да направя и в неделя. Защото този референдум не е истински. В него не искат мнението ми. Искат да използват гласа ми за оправдание на следващата глупост в тази порочна сага с много комисионни и никаква енергетика.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.02 2013 в 04:32

Послепис: използвани автори:

А. Есмайн (Сравнително конституционно право)
Сийес (Бог)
Доминик Русо (Конституционно)

Политическите теории са главно на Е. Невьо (Бог) .

03.02 2013 в 03:54

Ето го и моят отговор. Доста е дълъг и по някое време смених стила от умора. Приемете извиненията ми.

Причините да съм срещу употребата на референдумите като цяло се разделят на политически и юридически. Политическите са критикуеми, юридическите – не толкова. Моля да се отбележи обаче, че съм против употребата на референдумите – не тяхното съществуване като цяло. Ролята им просто трябва да бъде дотолкова изолирана, че в един идеален свят те да съществуват единствено като текст.

Нека започнем обаче от това защо те не трябва да се използват. Причините са политически и юридически. Преди да започна, бих желал само да спомена, че ако не Ви се чете толкова дълъг отговор, Ви моля да се спрете предимно на юридическите причини, тъй като е по-вероятно те да са Ви непознати, отколкото правните.

Политическите причини са три –от една страна, гласът може да не отговаря на въпроса, а от друга, резултатът от референдума може да не се уважи. Не на последно място е и проблемът с политическата легитимност на един референдум.

Гласът може да не отговаря на въпроса по два начина – първо, той може да бъде изразен според това кой го задава, а второ, той може да се изрази спрямо това кой отговаря на него.

Още по време на изборите си проличава, че невинаги хората гласуват спрямо програмата на партиите, а спрямо личностите – това е така наречената харизматична легитимност по Вебер. Гласът за ГЕРБ е често глас за г-н Борисов на изборите.

Това си пролича и по време на самия референдум. Не можем да кажем, че всички, подписали предложението за референдум на БСП, са част от тяхна „агитка“ и не можем да кажем, че подписалите предложението на БСП са гласували отново спрямо техните желания. Но все пак резултатите от референдума са любопитни – броят гласували спрямо позицията на БСП е близо до броя подписали предложението им.

Феноменът не се проявява само в България. Наполеон извършва плебисцити по определени въпроси – директни допитвания до народа. Терминът е „плебисцит“ не защото се различава по каквото и да е от референдум, а защото той очевидно е всъщност глас на доверие „за“ или „против“ Наполеон. Де Гол има същата практика, с единствената разлика, че тогава я признават като употреба на референдуми.

Вотът обаче може да бъде и също така не спрямо задаващия въпроса, но и спрямо отговарящия на него. Бележка: относно тези теории колкото по-голямо е съмнението, толкова е по-здравословно; затова и няма да ги описвам в цялост. Идеите са няколко: първата е, че човек гласува според принадлежност. Втората е, че човек гласува като начин на еманципация. Но както Ви казах, тези теории са особено критикуеми, така че преминаваме нататък.

Другият политически аргумент е, че независимо от отговора на референдума, последствията са малки. Истината е, че можем да обвиняваме Де Гол за провеждане на плебисцити, но той е единственият, който наистина си спазва обещанията. Той е единственият във френската история, който си е тръгнал след негативен вот на референдум.

След него никой не смее. По времето на Ширак има референдум. Той заема позиция. Народът не го следва. Всички очакват той да си тръгне. Той обаче не си тръгва.

Нещо повече обаче – политиците рядко спазват волята на народа дори спрямо решението. Примери са Франция и Холандия. Те гласуват с отчетливо „не“ на референдумите, организирани в техните страни „за“ или „против“ Европейската конституция. Причините са, че едва тогава тези народи осъзнават до каква степен властта се е изместила от националните парламенти в европейските институции. Други причини във Франция са неразбирането на функционирането на ЕС, недоверието в парламента, нарастващата безработица и т.н.

През 2007 година Франция и Холандия подписват и ратифицират Лисабонския договор. Той е същият като Европейската конституция от 2005та освен спрямо символните разлики. Това, което е премахнато от договора, е химнът, знамето и така нататък. Освен това имаше предложение регламентите и директивите да се казват закони и декрети. Техният задължителен характер също така беше в Конституцията.

2007ма година, в Лисабон отново ги кръщават регламенти и директиви, махат химна и знамето от договора. А задължителният характер на регламентите и директивите ги слагат в анекс, който е със същата стойност като договора, просто не е толкова показен. След което нито Франция, нито Холандия не организират референдуми, а просто гласуват в Парламента. Така приключва 60процентовото несъгласие на Холандия и 55процентовото несъгласие на Франция.

Друг пример е Дания. Дания често не желае да гласува европейските договори. Един от примерите е спрямо еврото. Хората не искат да си дадат валутата и гласуват против договора. Добре де, ама те променят само за Дания договора, позволявайки им да си задържат валутата... Но ги задължават също така и да приемат еврото също така като валута и ако не се лъжа, фиксират местната им валута за еврото (не съм сигурен за последната част).

Така че толкоз за политическото уважение за гласа на народа. А самият глас невинаги има легитимност. Нашият закон в интерес на истината в това отношение е прекрасен, както винаги. Той чисто и просто иска, за да има въпросът задължителен характер, толкова гласуващи, колкото са гласували за сегашния парламент. Разбира се – Парламентът има своята легитимност от хората, гласували за него. Ако гласувалите на референдума са по-малко защо референдумът да задължи парламента? Както видяхте, това не е просто изолирана хипотеза.

Освен политическите аргументи, има и правни. Правните аргументи са три. Съществуват проблеми с референдумите на концептуално ниво от самото начало, след това при самото прилагане на референдумите има теоритични проблеми. Не на последно място, практиката оставя неприятен отпечатък.

Концептуалните аргументи са излагани още от 18 век, затова ще си позволя да цитирам Сийес: „на мнозинството му липсват две качества: възможността да разбира законите и усмотрението да ги изучава“.

Казано по не толкова елегантен и сбит начин, законодателят е на първо място професионалист. Писането и гласуването на закони е неговата професия. Съществуват термини с определено правно значение, което не е задължително очевидно за народа. Не защото народът е тъп, напротив. Нещата са много по-прости от това – не можем да очакваме човек, който никога не е имал допир с определена професия, да я върши толкова добре, колкото човек, отдал живота си на това нещо.

Можем да изричаме много нечистотии по отношение на сегашните ни управители и те биха били обосновани най-често. Но всеки закон минава през комисии първо, изградени от специалисти. След това се дебатира публично от хора, които се занимават с това всеки ден. Дори най-лошият пожарникар, който гаси пожари всеки ден, ще се справи по-добре с един пожар от аматьор. Отново напомням – това не значи, че народът е тъп. Просто значи, че дори един високообразован лекар, който 14 години е прекарал във висше и специализации, при това без да повтаря, няма как да разбира от законодателство. Не това е неговата работа. И тъй като не е работата на лекари, пожарникари, полицаи, сеячи, копачи, учители, професори, студенти и/ или инженери да пишат закони, избираме политиците.

Другата част от формулировката на Сийес е относно времето. Законите изискват време. А народът няма такова. Изработката на един закон често отнема от една до две години, в най-добрият случай – няколко месеца. Народът колко време може да отдели на един закон? Кампанията за информация беше декември и януари. А освен това кампанията за информация не може да замени информиран дебат между всичките гласуващи.

Толкова за концептуалните проблеми. Сега за теоритичните проблеми относно прилагането на референдуми.

Референдумите биват два вида – или парламентът може да даде на народа директно да гласува „за“ или „против“ готов текст (подобно на Европейската конституция), или може да даде на народа да гласува „за“ или „против“ идея (както стана при нас).

В първия случай се гласува ex post. Контролът е, след като всичко е направено. Това означава, че контролът от една страна е слаб. Народът не е инициатор на идеята. Народът не е присъствал по време на дебатите. Народът не е имал възможността да добави правни диспозиции към закона, нито да промени или премахне други. Той просто одобрява.

Това само по себе си излага практиката на референдумите на критика. Още повече обаче, това означава, че народът не може да гласува частично – не можете да гласувате за 2рата алинеа от закона, а не за първата. А законите са дълги – следователно, въпросът е дали си заслужава, въпреки първата алинеа, все пак да гласувате за втората? Може да желаете да гласувате за основната диспозиция на закона, но да не искате това, което ви се струва маловажно. Ако гласувате „за“, приемате и доброто, и лошото, но и двете имат в крайна сметка еднаква правна стойност. Ако гласувате „против“ сте отхвърлили потенциален социален прогрес.

От друга страна, може да има малки диспозиции, които да ви харесват, а големите да са ви неутрални. Във Франция се случва да се гласуват закони (по обикновената процедура, но аргументът важи и за референдумите), където примерно ще пише като последна алинеа, че Франция е толерантна държава или че френският език е националният език, или че трябва да се дава шанс на всеки за щастие и т.н. Тези диспозиции за с цел маркетинг, което не е особено шокиращо. Но на един референдум, маркетингът може да има истински последствия – гласът може да бъде изразен за маркетинговата част от закона, а не за неговото сърце.

Толкова за референдума ex post. Въпросът, зададен под форма на референдум, може също така и да бъде общ, може да бъде просто една идея. Това беше нашият случай. Контролът тогава е ex ante. Ще ме прощавате за битовия пример, но това е като баща, който дава на тийнейджъра си пари – какво ще прави тийнейджърът с тези пари, бащата няма как да знае, нито как да контролира.

В този случай, народът поне има инициативата, което е предимство. Но контролът с това се изчерпва. Представете си, че бяхме гласували с нужното квалифицирано мнозинство. Парламентът щеше да е задължен да развива атомната енергия. Но той щеше да остане свободен дори в този случай да избира кой да строи АЕЦ „Белене“, как да го строи, по какви норми, за какви пари, откъде да дойдат парите, за колко време. Парламентът можеше да измени името, мястото, вида на АЕЦ. Ще бъда вулгарен за секунда – технически, в тази хипотеза, ядреният характер на Белене можеше да се състои в това, че произвежда електричество чрез милиони бягащи радиоактивни гризачи.

Толкова за теоритичните проблеми. Остава практиката.

Относно практиката, ще се осланям най-вече на примери от Франция и от Швейцария. Два извода най-вече ме интересуват :единият е, че хората не са тъпи. Хич даже.

Пример: Швейцария, криза. Няма пари. Трябват пари. Пуска се референдум за нов данък, хората гласуват „за“. Швейцария излиза от кризата и всички живеят щастливо до края на дните си.

Защо, в такъв случай, държа на идеята, че референдумите са лоша идея? Ами, защото народът не е тъп, но не е и смел. Промяната плаши и това е нормално.

Джеймс Брайс смята, че ако сега Конституцията на САЩ е предложена на референдум, тя няма да мине. Във Франция 68 процента са „за“ смъртното наказание. Отново във Франция в момента се гласува закон за легализирането на брака, на осиновяването на деца от хомосексуални бъдещи брачни двойки и съответните последствия. Независимо дали сте „за“ или „против“, тази мярка е смела. Примерът също така доказва и по-ранна точка от аргументацията ми. 64 процента са „за“ брака, но 68 процента са „против“ осиновяването. Законът обаче е един. Ако е подложен на референдум, за какво ще гласувате? За брака или против осиновяването?

В Швейцария отново, въпрос: „за“ или „против“ национализацията на влаковите релси? Смелостта би предположила „против“. Народът гласува „за“. Историята показва засега, че това не е бил правилният избор.

Последен пример. Първият засяга предварителното пенсиониране на държавни служители, които на 62 години се оказват неспособни физически да изпълняват длъжността си. Забележете, условията са две и са кумулативни – трябва едновременно да си на 62 и същевременно, да си физически неспособен.

Нито един глас не се въздържа на парламентарно ниво, нито един депутат не смее да гласува против. Но референдумът го отхвърля.

Толкова за моите причини срещу референдумите. Сега остава въпроса, какво да правим сега? Да го махнем ли от Конституцията и/ или от закона?

Не. Не, по никакъв начин. Защо? Защото това е вид уважение към народа; последна власт, която му се дава. Леко свеждане на шапката от учтивост. Парламентът произтича от народния глас и ние трябва да имаме текстовата възможност за инициатива. Но едновременно с това, не мисля и че трябва да използваме тази възможност. Референдумът е като последна граница пред парламента – за използване единствено след изчерпване на всички възможни средства и единствено за предотвратяване на социална катастрофа.

Моля приемете извиненията ми, че на средата на статията промених стила на писане. Бих редактирал, но това би означавало допълнително закъснение, а този отговор вече достатъчно се забави. Надявам се да не го приемете като форма на неучтивост.

С уважение,

Р.Е.

02.02 2013 в 20:25

Госпожице Ясминка,

Не това са аргументите ми. Ще ги изложа в най-скоро време, просто ще излезе около 5/6 страници, ако искам да напиша каквото и да е, което да заслужава вниманието Ви.

Г-н Йончев,

Не съм забравил обещанието си. Ще се опитам да изложа мнението си до края на днешния ден или ако не - утре вечер.

С уважение,
Р.Е.

28.01 2013 в 20:02

С едно изречение - цял мандат!...

Симо, при удобен случай ще те изплагиатствам подобаващо :))))

27.01 2013 в 23:33

Очевидно сте привърженик на тезата, че обикновените хора нямат капацитета да решават въпроси свързани с обществото, държавата и т.н. Поне не чрез референдуми. Нямам предвид ядрената енергетика, защото компетентните в тази област са наистина малко и на референдум подлежи по-скоро доверието към тях и съсловието им. Мисля, че автора е напълно прав в случая - този референдум е обида за демокрацията. Интересна ми е теорията и практиката, която доказва, че референдумите нямат стойност. Може би в момента нямат, тъй като в повечето случаи са именно обида за демокрацията или в просто имат за цел просто да покажат, че "Референдумите нямат стойност, щото хората са тъпи и некомпетентни". Имате ли пример от историята на нашето общество, в който то да е имало право да вземе каквото и да е важно решение? Имам пред вид информирано решение, не такова взето в изцяло манипулирана среда и тотална липса на обективна информация.

27.01 2013 в 16:38

Така е, само ще добавя, че понякога и изключителни журналисти могат да бъдат жертва на манипулация, а какво да кажем за хора, чиято професия е различна не свързана с достъп до скрита информация.

27.01 2013 в 16:32

И аз.
Много е разочароващо да се заема такава пораженческа позиция. Не гласувам защото съм обречен, защото моя вот е обречен, защото моя живот е обречен. Отказа от гласуване с мотива "ми, много е омотан въпроса" показва за съжаление зависимост от политически игри. Не разбиране, от иначе уважаван журналист, че това са политически игри, неразбиране на същността на въпроса.

Гласувайте! Това е шанс да покажеш, че можеш да избираш, защото разбираш смисъла.

27.01 2013 в 15:33

Поздравления!Право в десятката!

27.01 2013 в 11:32

Всяко начало започва с победа.

27.01 2013 в 09:44

Въпросът е идиотски: ”Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”


Въпросът е НАИСТИНА идиотски, а можеше да бъде смислен, ако беше съставен така:

”Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез забрана на тютюнопушенето в помещения край които скитат безстопанствени кучета, които пречат на изграждане на магистрала "Тракия" и възпрепятстват опитите за покушение над Доган, за да може Цецка и Цецко да се возят всеки на отделен лифт в Банско, напук на дюните в Иракли и Моника Йосифова?”""