Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) поставя потребителите в невъзможна ситуация, като им иска между 100 и 200 лева за проверка на сигнал за некачествен продукт. Лабораторният тест се заплаща от жалбоподателя дори ако рекламираната храна струва например 2 лева.

За това сигнализира читател на OFFNews, който ни изпрати снимки на съмнителен шницел, купен от голяма верига супермаркети. Според клиента шницелът е видимо съставен от соя, макар да се продава като приготвен със свинско месо. 

По снимките може сами да прецените дали това е свинско месо или имитация. След като видял как изглежда шницелът, потребителят подал молба към Агенцията по храните да бъде извършена проверка на състава в лаборатория. От агенцията от своя страна поискали парична сума "между 100 и 200 лева", за да бъде извършена тази проверка от специалисти.

Изниква логичният въпрос: колко са потребителите с излишни 200 лева в джоба, които да инвестират в лабораторна проверка без да имат гаранция, че тези средства някога ще им бъдат възстановени (например след съдебен сик срещу търговеца)? Броят им очевидно клони към нула.

В същото време в сайта на БАБХ, в раздела за потребители, пише следното: „ Основна цел на БАБХ е да се грижи потребителите да получават „Сигурност всеки ден”.

За цена на лабораторно изследване вследствие на подаден от граждани сигнал не се споменава никъде.

OFFNews се свърза с Агенцията чрез горещия телефон за сигнали. Представихме им проблема без да даваме конкретния пример с нашия читател и шницела от соя. По телефона учтиво ни беше обяснен начинът, по който се подават жалби - горещ телефон, имейл, пощенска пратка, онлайн, но за цената на изследване служителят на БАБХ отгвори чак след като му зададохме конкретно въпроса. Операторът потвърди, че се заплаща подобна сума, ако пострадалият потребител иска лабораторно изследване. Точна цифра не каза обаче. Цената на проверката в лаборатория се определяла от самите лаборанти, след като завърши проверката. Попитахме и кога агенцията поема сама разноските. Служителят ни каза, че сигналът трябва да премине през комисия, която да определи дали случаят заслужава лабораторен оглед или не. От БАБХ уточниха, че при тях доста често постъпват и сигнали, които са фалшиви или няма достатъчно информация по тях.

Откъдето следва, че дори бързоразвалящите се храни трябва да чакат заседание на комисия и бюрократичната машина да се задейства, за да бъдат изследвани. Т.е. това ще стане по-скоро на кукуво лято.

Успяхме да се свържем и с Комисията за защита на потребителите, които често се занимават с подобни хранителни казуси. По телефона ни обясниха как да „финтираме“ БАБХ и системата там.

Ако видим соев свински шницел, развален домат или подобни хранителни стоки, които са съмнителни, не трябва да подаваме сигнал към БАБХ, а към КЗП, посъветваха те. Също така сигналът не трябва да бъде пряко свързан с развалената храна, а трябва да бъде описан като „Нелоялна търговска практика“, като по този начин оплакването ще е пряко срещу хранителната верига и продавача (търговеца). Подаден сигнал към КЗП отива и за обработка при БАБХ, където вече е по-сигруно, че ще извършат проверката за собствена сметка, без да намесват потребителя и портфейла му. Това поне звучи правилно на теория, а дали ще се окаже вярно, ще разберем съвсем скоро, когато нашият читател заведе сигнал към КЗП.

OFFNews се свърза и с Богомил Николов от асоциацията „Активни потребители“, където се работи с потребителските оплаквания и сигнали.

Г-н Николов беше на мнение, че поставянето на цена за лабораторно изследване не е нормално, след като това е работа на самата БАБХ. Председателят на „Активни потребители“ каза още, че за съжаление намалелите субсидии в сектор "защота на потребителите" пречат на работата. Най-правилно е БАБХ да се самосезира след подаването на този сигнал, който все пак се отнася за национална верига за стоки.