Полуголата Свобода и голата Истина: за нашата си черга

Последна промяна на 15 юли 2013 в 10:12 16710 24

Деян Кюранов Снимка:
Деян Кюранов Снимка: "Култура"

Деян Кюранов

Първо - да погледнем:

Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple

Погледнахме – и що да видим? – “Свобода на баррикадах!”, както смело и обобщено я преведоха на времето руснаците.

Да погледнем пак: голите гърди са “класически” красиви, некласическият профил е “толкова френски”, че впоследствие ще се появи на монетите на следреволюционната Република; до Свободата – нейно ляво – Гаврош, загледан в грядущето, не обръща внимание на интересната кака; а тя самата се е полуобърнала призивно под Знамето в дясно, към очевидно олевяващия интелектуалец, който е грабнал пушката, но още се колебае да я насочи към Врага, зер и той е човек, докато редом с него работническата класа вече е размахала калъчката; в общия устрем след тях е Народът, малко омъглено, но очевидно симпатично многолик. С оръжие в ръка...

Да сведем поглед: от Знамето - към труповете. Голият крак със свлечен чорап на красивия юноша бледен (от обезкръвяването) и той е много френски - но не сме го виждали като символ на Революцията. Красиви са и лицата на Реакцията, с които завършват двете тела в униформи. Убитото Дете на Майката, щадейки буржоазната чувствителност (О, тези романтични художници!) само е загатнато, както и погледът, с който тази майка от този миг ще гледа Свободата.

“Горницата” и “долницата” в картината ни казват дуетно, че ако Свободата не се спре в този миг, тя ще стъпи с доста монументалното си краче върху труповете и на добрите, и на лошите. Кой знай, трижди романтичният Майстор - Дьолакроа - може би е искал да си/ни внуши, че това не е поругаване, това, Свободата, да те настъпи мъртъв, е освещаващо обединяване и трансмутация на тебе като труп на братоубиец в Тебе като Жертва... на Олтара на Отечеството... Мерсим!

Видяхме картината, видяхме вчера и вдъхновяващата като картина актриса и манекенка полугола и ознаменувана, чухме завчера “Грабвайте телата!” от устата на писатели... За да продължим с оглед на Колегата им и времето му – вече се говори “за бунт, за борба, кат за една ближна, обща веселба”. Курсивът е мой и изразява риторичен въпрос: Обща веселба за кои – за българите и турците? За революционерите и реакционерите? За живите и убитите? Хайде да сме изминали някакъв път през времето, което ни дели от същия тоя патри-арх, водача на отците ни, Вазов! През българския 20и век, така умилително въобразен от същий тоз наш национален писател и национален идеолог (Цариград е Наш! – пардон, на Русия, ма пак наш!), този век така страшно преживян от късметлийската част от отците ни и от нас – че единствената ни сиромашка радост е дето други народи почти не го преживяха...

В настигащото ни усилие през тоя минал век отиде мърцина друг един наш поет, силно не национален, който, преди да го убият 1916-а, написа “Мъртвият не ни е враг” Този мъртъв е войникът Пол, дошъл насам от френско, види се, да преподаде на тия балканци Свободата от горевидените картина и карнавал. Само дето Димчо не каза нищо за боя като за веселба. (Ма той нали беше декадент!) Декадент е също френска дума и не случайно не сме си я превели. Но ние днес не казваме Libertе’ – а Свобода. Платили сме си превода исторически.

Затова нека не се възторгваме твърде от раздалите се тематични ръкопляскания “Протестиращите българи почетоха Франция”. От 1945-а насам Франция по много причини има затруднения с международната почит. Запомнила е Свободата от барикадите с хубаво, нека се порадва днес, когато цитират този спомен, също заради хубавото. Но да не забравяме долницата. Иначе полуголата Свобода ще ни изглаголи полуистина.

Истината, за да е цяла, е гола.

Ето моята гола истина: Промяна – да, трупове – не! Труповете доказват че Промяна не е имало. И няма да има, докато внуците не забравят труповете на дядовците.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.07 2013 в 09:45

Чефо, Пеевски се самоизвика да премести едни олигарски пари от единия джоб в другия. Олигарсите дали се боядисват със сини, червени или герберски боички няма значение - все при тях си остават парите. Сорос пари малко дава, но затова пък много взема и ще ни разиграва както си иска, докато банките са частни и "честни". На Олигарски хич не му пука, че има протести - нали управлява финансите и така между другото ще свие още някой милиард евро под формата на "нужен" за икономиката дълг.

15.07 2013 в 23:14

Много се дразните от всичко което е АЗ, а не ВИЕ. Щом знаеш на какво националният прорест е "срещу" - обърни знака и ще получиш “за“. Много интересно - какви сте малоумници да питате постоянно - ама вие за какво сте? Ами "за" всичко онова, на което сме "против".

15.07 2013 в 23:13

е това е вече невиждана наглост в един и същи ден синчетата на левчев и кюранов дават съвети как да изчистим помията дето бащите им разляха

15.07 2013 в 18:43

И то без депутатски имунитет.

15.07 2013 в 18:42

Именно. Сирените, които бяха абонирани за всички шансове и не пропуснаха нито една възможност да разочароват.

15.07 2013 в 17:53

леле абе къф е тоя екстремизъм бе и проповядване на нисилие това е забранено от закона нарушаваш много параграфи от нпк

15.07 2013 в 17:34

Г-н Кюранов,
Вие за това днес ли се сетихте? Вчера като писахте и подписвахте ултиматум - първо, второ, трето, четвърто, от граждани-експерти за натиск не обсъждахте ли рисковете?

15.07 2013 в 17:13

Всеки развит и развиващ се човек е ултра АЗ, със своето мнение, мечти и знания, единственно комунистическите отрепки се кланята например на някаква долнопробна мумия като Ленин.

15.07 2013 в 17:05

Очакваме нашия Орфей, значи :) Та за това си мисля, че може да е ultra Аз, а може би и Вие, IP... стига да не се окажете в ситуацията "нечути", защото восъкът е в ушите ни, заради сирените :)

15.07 2013 в 16:57

И Одисей отказал да слуша сирените... което му спасило живота...