Време е Църквата да се намеси в проблема с бежанците, казва доц. Г. Лозанов

Независимо, че потокът от бежанци през зимата намалява, тази седмица се видя, че страхът от тях нараства. Преди поне се опитвахме да го оправдаем, като им лепяхме етикети – били цивилна армия на ислямския фундаментализъм, били престъпници, терористи и изнасилвачи, били носители на зарази.

Нито един от тези етикети обаче не върви за афганистанските хлапета в Широка лъка или за сирийското семейство в Елин Пелин. Нетърпимостта вече дори не търси оправдания, проявява се като банална лошотия, като стряскащ отказ от доброто, от християнски добродетели. Така че крайно време е да се намеси Църквата. И не за да помогне на бежанците, а на християниите – да не престават да бъдат християни, когато срещнат бежанци.

Европейският парламент прие доклад, който изисква Албания да признае българско малцинство. Това наистина е успех. Бил съм там и съм се срещал с албанци – цели села, които държат на българските си корени. Свидетел съм и на усилията на съседни държави да ги привлекат към себе си.

Това обаче не е успех на нашите интереси на Балканите спрямо други, както гледат да го изкарат българските националисти. Това е успех на толерантността към малцинствата, която е цивилизованото обратно на всеки национализъм.

До публиката стигна филмът на Радослав Спасов „Пеещите обувки”. В основата му са репресиите на комунистическия режим над певицата Леа Иванова. Тя се оказва виновна, защото има талант да забавлява и да се забавлява. Първо е изпратена на трудово-възпитателен лагер, после е принудена да сътрудничи на Държавна сигурност. Никога повече нейният живот не е неин.

По-голямата тема е за данъка „лична свобода”, който трябваше да платиш на властта тогава. Но и днес не е отпаднал, само е с друго име – Терминал 2.

С предупреждението към Путин за Крим и приетата оставка на съветника Майкъл Флин, Тръмп сякаш започва да променя политиката си. В най-болезнената й точка – отношението към Кремъл. Сигурно най-после се е погледнал в огледалото и е видял Путин.

На него може да не му харесва Рейгън, но дали му харесва да е анти-Рейгън? И как ще направи Америка отново велика, ако отново свие влиянието й до това от преди 1989-а?

Има места, на които, както и да си попаднал, трябва да правиш не политика, а история. Президент на САЩ е такова място.

Периодично се чува, тази седмица пак, че площад „Славейков” ще бъде освободен от сергиите с книги. Никога не става така обаче заради агресивното лоби на уличните търговци. А от тях отдавна няма нужда, защото в центъра се появиха достатъчно модерни книжарници, където, освен да купуваш, можеш и да общуваш с книгите. Защото сергиите им унищожават усещането за градски площад – един от твърде малкото в София. Защото са безмислено много с почти еднаква продукция. Защото им липсва дозата естетичност, която отличава търговията с книги от тази със зеле или с чорапи, да речем.

* Коментарът на доц. Георги Лозанов е от предаването му „Необичайните заподозрени“ по телевизия Bulgaria ON AIR.

Още по темата

13/02/2017

Анализи и Коментари

Георги Лозанов: Атаката срещу "Да, България" избоде очите на поръчителя

30/01/2017

Анализи и Коментари

Доц. Г. Лозанов: За седмица се случиха събития, които друг път не стават и за година

22/01/2017

Интервю

Идва ли ляв президент - отговора търси доц. Георги Лозанов в първото си предаване

Следете новините ни в GoogleNews