Тайната история на войната в Украйна. Част II на статията на New York Times

От стр. 1

Най-добре обмислените планове

Планирането за 2023 г. започна веднага, в момент, който в ретроспекция щеше да се окаже момент на ирационален ентусиазъм.

Украйна контролираше западните брегове на реките Оскол и Днепър. В рамките на коалицията преобладаваше мнението, че контраофанзивата през 2023 г. ще бъде краят на войната: украинците ще заявят категоричен триумф и Путин ще бъде принуден да моли за мир.

"Ще спечелим войната", каза г-н Зеленски на коалицията, спомня си висш американски служител.

За да постигне това, генерал Забродски обясни на партньорите, които се събраха във Висбаден в края на есента, че генерал Залужни настоява основното усилие да бъде офанзива към Мелитопол, за да бъдат задушени руските сили в Крим. Той вярваше, че това е голямата, пропусната възможност да се нанесе съкрушителен удар на отстъпващия враг през 2022 г.

И отново някои американски генерали настояваха за предпазливост.

В Пентагона се притесняваха за способността си да доставят достатъчно оръжия за контраофанзивата. Може би украинците, сега, когато са в най-силната си възможна позиция, трябва да обмислят сключване на сделка? Когато председателят на Съвета на началник-щабовете, генерал Мили, изложи тази идея в реч, много от поддръжниците на Украйна (включително републиканците в Конгреса, тогава преобладаващо подкрепящи войната) го обвиниха в малодушие.

Във Висбаден, в частни разговори с генерал Забродски и британците, генерал Донахю наблегна на окопите, които руснаците копаят, за да защитят юга. "Те се окопават, момчета", каза им той. "Как ще преминете през това?"

Вместо настъпление той препоръча пауза. Ако украинците прекарат следващата година, ако не и повече, в изграждане и обучение на нови бригади, те щяха да бъдат в много по-добра позиция да се бият до Мелитопол.

Британците от своя страна твърдяха, че ако украинците все пак тръгнат в атака, коалицията трябва да им помогне. Не е нужно да бъдат толкова добри, колкото британците и американците, казваше генерал Каволи. Те просто трябваше да бъдат по-добри от руснаците.

Но пауза нямаше. По-късно генерал Забродски щеше да каже на генерал Залужни: "Донахю бе прав." Но щеше и да признае: "На никого не му харесват препоръките на Донахю, освен на мен."

И освен това, генерал Донахю беше в края на кариерата си, неговата служба приключваше.

Разполагането на 18-та въздушнодесантна дивизия беше временно решение. Занапред щеше да има постоянна организация - Групата за подпомагане на сигурността - Украйна, разположена във Висбаден, която получи позивна Еребус - гръцката митологична персонификация на тъмнината.

В този есенен ден, когато съвместната им работа приключи, генерал Донахю придружи генерал Забродски до летище Клей Казерне. Там той му подари декоративен щит със знака на дракона на 18-та въздушнодесантна дивизия, заобиколен от пет звезди. Най-западната представляваше Висбаден, леко на изток беше летище Жешов-Ясионка. Другите звезди представляваха Киев, Херсон и Харков - за генерал Залужни и командирите на юг и изток.

А под звездите имаше надпис "Благодаря."

"Попитах го: "Защо ми благодариш?"", спомни си генерал Забродски. " "Аз трябва да кажа благодаря."

"Генерал Донахю обясни, че украинците са тези, които се бият и умират, тестват американска техника и тактики и споделят научени уроци. "Благодарение на вас", каза той, "ние изградихме всички тези неща, които никога не бихме могли.

Викайки през вятъра и шума на летището, те се размениха тези думи на благодарност. След това се ръкуваха и генерал Забродски изчезна в работещия на празен ход C-130.

"НОВИЯТ ЧОВЕК В СТАЯТА" беше генерал-лейтенант Антонио А. Агуто-младши. Той беше различен вид командир, с различна мисия.

Генерал Донахю беше човек, който поема рискове. Генерал Агуто си беше изградил репутация на човек на обмислянето, майстор на обучението и мащабните операции. След завземането на Крим през 2014 г., администрацията на Обама беше разширила обучението на украинците, включително в западната част на Украйна. Генерал Агуто беше надзиравал програмата. Във Висбаден неговият приоритет номер 1 щеше да бъде подготовката на нови бригади. "Трябва да ги подготвите за битката", му каза Лойд Дж. Остин, министърът на отбраната.

Това се изрази в по-голяма автономия за украинците и балансиране на отношенията: Отначало Висбаден се трудеше да спечели доверието на украинците. Сега украинците молеха за доверието на Висбаден.

Скоро се появи възможност.

Украинското разузнаване беше открило импровизирани руски казарми в училище в окупираната Макеевка. "Доверете ни се за това", каза генерал Забродски на генерал Агуто. Американецът го направи и украинецът си спомни: "Ние извършихме целия процес на насочване абсолютно независимо." Ролята на Висбаден щеше да бъде ограничена до предоставяне на координати.

В тази нова фаза на партньорството американските и украинските офицери все още щяха да се срещат ежедневно, за да определят приоритети, които центърът за обработка на информацията превръщаше в точки на интерес. Но украинските командири вече имаха по-голяма свобода да използват HIMARS за нанасяне на удари по допълнителни цели, плод на собственото им разузнаване - ако те съвпадаха с договорените приоритети.

"Ще се отдръпнем и ще наблюдаваме, и ще ви държим под око, за да се уверим, че няма да направите нещо лудо", каза генерал Агуто на украинците. "Крайната цел", добави той, "е да ви накараме да действате сами в някакъв момент във времето."

В духа на 2022 г., военните игри през януари 2023 г. създадоха план с два основни подхода.

Вторичната офанзива от силите на генерал Сирски на изток, щеше да бъде фокусирана върху Бахмут, където сраженията тлееха от месеци, с привидно нападение към Луганска област. Смяташе се, че тази маневра ще задържи руските сили на изток и ще улесни основното усилие на юг - атаката срещу Мелитопол, където руските укрепления вече гниеха и се срутваха в зимната влага и студ.

Но проблеми от различен вид вече подкопаваха новосъздадения план.

Генерал Залужни беше върховен главнокомандващ на Украйна, но неговото върховенство все повече беше компрометирано от съревнованието му с генерал Сирски. Според украински служители, съперничеството започва с решението на Зеленски през 2021 г. да издигне генерал Залужни над бившия му началник, генерал Сирски. Съперничеството се засили след инвазията, тъй като командирите се бореха за ограничени батареи HIMARS. Генерал Сирски е роден в Русия и е служил в нейната армия. Докато не започна да работи върху украинския си, той обикновено говореше руски на срещи. Генерал Залужни понякога пренебрежително го наричаше "онзи руски генерал".

Американците знаеха, че генерал Сирски е недоволен от това, че му е отредена поддържаща роля в контраофанзивата. Когато генерал Агуто се обади, за да се увери, че разбира плана, Сирски отговори: "Не съм съгласен, но ще изпълня дадените ми заповеди".

"Контраофанзивата трябваше да започне на 1 май. Месеците дотогава щяха да бъдат прекарани в обучение за нея. Генерал Сирски щеше да предостави четири закалени в битки бригади - всяка между 3000 и 5000 войници за обучение в Европа. Към тях щяха да се присъединят четири бригади новобранци.

Но генералът имаше други планове.

В Бахмут руснаците изпращаха и губеха огромен брой войници. Генерал Сирски видя възможност да ги обгради и да всее раздор в техните редици. "Вземете всички нови момчета за Мелитопол", казва той на генерал Агуто, според американски служители. (б.р. в смисъл - новобранците да настъпят към Мелитопол, а опитните войници - към Бахмут)

И когато Зеленски застана на негова страна, въпреки възраженията, както на собствения си върховен главнокомандващ (Залужни), така и на американците, ключова основа на контраофанзивата на практика беше провалена.

Сега украинците щяха да изпратят само четири неизпитани бригади в чужбина за обучение (и щяха да подготвят още осем вътре в Украйна). Освен това, новите новобранци бяха възрастни - предимно на 40 и 50-годишни. "Когато пристигнаха в Европа, спомня си висш американски служител, всички си казахме, че това никак не изглежда добре".

"Възрастта за набор в Украйна беше 27 години. Генерал Каволи, който беше повишен във върховен съюзен командир за Европа, помоли генерал Залужни да "вкара своите 18-годишни в играта". Но американците заключиха, че нито президентът, нито генералът биха поели такова тежко политическо решение.

Паралелна динамика се разиграваше и от американска страна.

Предходната година руснаците неразумно бяха поставили командни пунктове, складове за боеприпаси и логистични центрове в рамките на 50 мили от фронтовата линия. Но нови разузнавателни данни показаха, че руснаците вече са преместили критични инсталации извън обсега на HIMARS. Затова генералите Каволи и Агуто препоръчаха следващия квантов скок, давайки на украинците армейски тактически ракетни системи - ракети, известни като ATACMS, които могат да изминат до 190 мили, за да затруднят руските сили в Крим и да помогнат за атаката към Мелитопол.

ATACMS бяха особено болезнена тема за администрацията на Байдън. Руският военен началник, генерал Герасимов, косвено ги спомена предходния май, когато предупреди генерал Мили, че всичко, което лети на 190 мили, ще пресече червена линия. Имаше и въпроси за доставките: Пентагонът вече предупреждаваше, че няма да има достатъчно ATACMS, ако Америка трябва да води собствена война.

Съобщението беше ясно: Спрете да искате ATACMS.

Първоначалните очаквания се обърнаха с главата надолу. Въпреки това, американците виждаха път към победата, макар и все по-труден. Ключово за прокарването на този път беше започването на контраофанзивата по график, на 1 май, преди руснаците да поправят укрепленията си и да преместят повече войски за подсилване на Мелитопол.

Но крайният срок дойде и отмина. Някои обещани доставки на боеприпаси и оборудване се забавиха и въпреки уверенията на генерал Агуто, че има достатъчно за начало, украинците не се решиха да започнат контраофанзивата, докато не получат всичко.

В един момент, с нарастващо разочарование, генерал Каволи се обърна към генерал Забродски и каза: "Миша, обичам страната ви. Но ако не направите това, ще загубите войната."

"Моят отговор беше: Разбирам какво казваш, Кристофър. Но моля те, разбери ме. Аз не съм върховен главнокомандващ. И не съм президент на Украйна", спомня си генерал Забродски, добавяйки: "Вероятно трябваше да плача толкова, колкото и той."

В Пентагона служителите започнаха да усещат, че се отваря по-голяма пукнатина. Генерал Забродски си спомни как генерал Мили попита: "Кажи ми истината. Променихте ли плана?"

"Не, не, не", отговори той. "Не сме променили плана и няма да го променим." Когато изрече тези думи, той искрено вярваше, че казва истината.

В КРАЯ НА МАЙ разузнаването показа, че руснаците бързо изграждат нови бригади. Украинците нямаха всичко, което искаха, но имаха това, което смятаха, че им е необходимо. Трябваше да действат.

Генерал Залужни очерта окончателния план на заседание на "Ставката", правителствен орган, който наблюдава военните въпроси. Генерал Тарнавски щеше да разполага с 12 бригади и по-голямата част от боеприпасите за основната атака срещу Мелитопол. Командващият морската пехота, генерал-лейтенант Юрий Содол, щеше да извърши отвличаща маневра към Мариупол, разрушения пристанищен град, превзет от руснаците след изтощителна обсада предходната година. Генерал Сирски щеше да ръководи подкрепящите усилия на изток около Бахмут, наскоро загубен след месеци на окопна война.

Тогава генерал Сирски заговори. Според украински официални лица, генералът е заявил, че иска да се отклони от плана и да извърши пълномащабна атака, за да изтласка руснаците от Бахмут. След това да напредне на изток към Луганска област. Разбира се, щеше да се нуждае от допълнителни хора и боеприпаси.

Американците не бяха уведомени за резултата от срещата. Но след това американското разузнаване забеляза, че украински войски и боеприпаси се движат в посоки, несъответстващи на договорения план.

Скоро след това, на набързо организирана среща на полската граница, генерал Залужни призна пред генералите Каволи и Агуто, че украинците всъщност са решили да предприемат атаки в три посоки едновременно.

"Това не е планът!", извика генерал Каволи.

Според украински официални лица, се е случило следното: След заседанието на Ставката, г-н Зеленски е наредил боеприпасите на коалицията да бъдат разделени поравно между генерал Сирски и генерал Тарнавски. Генерал Сирски щеше да получи и пет от новообучените бригади, оставяйки седем за битката за Мелитопол.

"Беше като да наблюдаваш провала на офанзивата към Мелитопол, още преди да е започнала", отбеляза един украински официален представител.

Петнадесет месеца след началото на войната, всичко беше стигнало до този критичен момент."Трябваше да се оттеглим", каза висш американски служител.

Но нямаше да го направят.

"Тези решения, включващи живот и смърт, и коя територия цените повече и коя по-малко, са фундаментално суверенни решения", обясни висш служител на администрацията на Байдън. "Всичко, което можехме да направим, беше да им дадем съвет."

ВОДАЧЪТ НА АТАКАТА СРЕЩУ МАРИУПОЛ, генерал Содол, беше ревностен подържник на съветите на генерал Агуто. Това сътрудничество доведе до един от най-големите успехи на контраофанзивата: След като американското разузнаване идентифицира слабо място в руските линии, силите на генерал Содол, използвайки точките на интерес от Висбаден, превзеха обратно село Старомайорске и близо осем квадратни мили територия.

За украинците тази победа постави въпрос: Възможно ли е битката за Мариупол да е по-обещаваща от тази към Мелитопол?

Но атаката забуксува поради липса на жива сила.

Проблемът беше изложен точно там на картата на бойното поле в кабинета на генерал Агуто: Нападението на генерал Сирски срещу Бахмут изтощаваше украинската армия.

Генерал Агуто го призова да изпрати бригади и боеприпаси на юг за атаката срещу Мелитопол. Но генерал Сирски не отстъпи, според американски и украински официални лица. Нито пък отстъпи, когато Евгений Пригожин, чиито паравоенни формирования "Вагнер" помогнаха на руснаците да превземат Бахмут, се разбунтува срещу военното ръководство на Путин и изпрати сили към Москва.

Американското разузнаване прецени, че бунтът може да подкопае руския морал и сплотеност. Прихванати съобщения разкриха руски командири, изненадани, че украинците не оказват по-силен натиск към слабо защитения Мелитопол, каза американски разузнавателен служител.

Но генерал Сирски виждаше нещата по друг начин: Че бунтът е потвърдил неговата стратегия за всяване на разделение чрез забиване на руснаците в Бахмут. Изпращането на част от силите му на юг само би подкопало този план. "Бях прав, Агуто. Ти грешеше. Ще стигнем до Луганск", спомня си американски служител думите на генерал Сирски.

"Президентът Зеленски определи Бахмут като "крепост на нашия морал". В крайна сметка това беше окъпана в кръв демонстрация на затрудненото положение на превъзхожданите по численост украинци.

Въпреки че данните варират значително, няма съмнение, че руските загуби - десетки хиляди - далеч надвишават украинските. И все пак генерал Сирски така и не успя да превземе обратно Бахмут, нито пък напредна към Луганск. И докато руснаците възстановиха бригадите си и продължиха на изток, украинците нямаха такъв лесен източник на новобранци. (Пригожин изтегли хората си, преди да стигнат до Москва и два месеца по-късно загина в самолетна катастрофа, за която американското разузнаване смята, че носи белезите на убийство, спонсорирано от Кремъл.)

Всичко това провали настъплението към Мелитопол.

Основното предимство на машината във Висбаден беше скоростта - съкращаване на времето от точката на интерес до украинския удар. Но това предимство, а с него и офанзивата към Мелитопол, беше подкопано от фундаментална промяна в начина, по който украинският командир там използваше тези точки на интерес. Той разполагаше със значително по-малко боеприпаси, отколкото беше планирал; вместо просто да стреля, сега първо щеше да използва дронове, за да потвърди разузнавателните данни.

Този разрушителен модел, подхранван също от предпазливост и липса на доверие, достигна връхната си точка, когато, след седмици на изключително бавен напредък през адски пейзаж от минни полета и хеликоптерен огън, украинските сили се приближиха до окупираното село Роботино.

Американски служители разказаха за последвалата битка. Украинците обстрелваха руснаците с артилерия; американското разузнаване показа, че те се изтеглят.

"Завземете територията сега", каза генерал Агуто на генерал Тарнавски.

Но украинците бяха забелязали група руснаци на върха на хълм.

Във Висбаден сателитните снимки показаха нещо, което изглеждаше като руски взвод, между 20 и 50 войници - за генерал Агуто това не беше оправдание да се забави походът.

Генерал Тарнавски обаче не помръдна, докато заплахата не беше елиминирана. Затова Висбаден му изпрати координатите на руснаците и го посъветва едновременно да открие огън и да напредне.

Вместо това, за да провери разузнавателните данни, генерал Тарнавски пусна разузнавателни дронове над хълма.

Което отне време. Едва тогава той заповяда на хората си да стрелят.

И след удара, той отново изпрати дроновете си, за да потвърди, че върхът на хълма наистина е чист. След това заповяда на силите си да влязат в Роботино, което те превзеха на 28 август.

Размяната на удари струваше между 24 и 48 часа. И през това време, на юг от Роботино, руснаците започнаха да изграждат нови бариери, да поставят мини и да изпращат подкрепления, за да спрат украинския напредък. "Ситуацията се промени напълно", каза генерал Забродски.

Генерал Агуто крещеше на генерал Тарнавски: Настъпвайте! Но украинците трябваше да ротират войски от фронтовата линия към тила и само със седемте бригади не успяха да привлекат нови сили достатъчно бързо, за да продължат.

Всъщност украинският напредък беше забавен от комбинация от фактори. Но във Висбаден разочарованите американци продължаваха да говорят за взвода на хълма. "Един проклет взвод спря контраофанзивата", отбеляза един офицер.

УКРАИНЦИТЕ така и не стигнаха до Мелитопол. Трябваше да намалят амбициите си.

Сега целта им щеше да бъде малкият окупиран град Токмак, на около половината път до Мелитопол, близо до критични железопътни линии и пътища.

Генерал Агуто беше дал на украинците по-голяма автономия. Но сега той изготви подробен артилерийски план, Операция "Търкалящ се гръм", в която предписваше по какво трябва да стрелят украинците, с какво и в какъв ред. Но генерал Тарнавски възрази срещу някои цели, настоя да използва дронове, за да провери точките на интерес, и "Търкалящ се гръм" спря.

Отчаян да спаси контраофанзивата, Белият дом беше разрешил таен транспорт на малък брой касетъчни бойни глави с обсег около 100 мили, а генерал Агуто и генерал Забродски разработиха операция срещу руски ударни хеликоптери, заплашващи силите на генерал Тарнавски. Най-малко 10 хеликоптера бяха унищожени и руснаците изтеглиха всичките си самолети обратно в Крим или на континента. И все пак украинците не можеха да напреднат.

Последната препоръка на американците беше генерал Сирски да поеме битката за Токмак. Това беше отхвърлено. След това те предложиха генерал Содол да изпрати морските си пехотинци в Роботино и да ги накара да пробият руската линия. Но вместо това генерал Залужни заповяда на морските пехотинци да отидат в Херсон, за да открият нов фронт в операция, за която американците предупредиха, че е обречена на провал - опит да прекосят Днепър и да напреднат към Крим. Морските пехотинци прекосиха реката в началото на ноември, но им свършиха хората и боеприпасите. Контраофанзивата трябваше да нанесе съкрушителен удар. Вместо това тя срещна безславен край.

Генерал Сирски отказа да отговори на въпроси за взаимодействието си с американските генерали, но говорител на украинските въоръжени сили каза: "Надяваме се, че ще дойде време и след победата на Украйна, украинските и американските генерали, които споменахте, може би заедно ще ни разкажат за своите работни и приятелски преговори по време на борбата срещу руската агресия."

Андрий Ермак, ръководител на президентската канцелария на Украйна и може би вторият най-влиятелен служител в страната, каза пред "Таймс", че контраофанзивата е била "основно притъпена" от "политическото колебание" на съюзниците и "постоянните" закъснения в доставките на оръжие.

Но според друг висш украински служител: "Истинската причина, поради която не успяхме, е, че беше определен неподходящ брой сили за изпълнение на плана.

"Както и да е, за партньорите опустошителният резултат от контраофанзивата остави наранени чувства и от двете страни.

"Важните отношения бяха запазени", каза г-жа Уоландър, служител на Пентагона. "Но това вече не беше вдъхновеното и изпълнено с доверие братство от 2022 г. и началото на 2023 г."

Следва на стр. 3

Още по темата

01/04/2025 Анализи и Коментари

New York Times: Тайната история на войната в Украйна - Част I

Следете новините ни в GoogleNews