Свобода или сигурност: несъществуващият дебат

Кузман Илиев Последна промяна на 30 ноември 2015 в 10:12 6281 9

Кузман Илиев
Кузман Илиев

Кузман Илиев,

пазарен анализатор,

автор и водещ Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria

След като се оказа, че индивидуалните свободи в Европа са „заменили сигурността на общността” и че в САЩ „правилно са ги ограничили след 11-ти септември” (по Иван Костов), то вече остава един-единствен полезен ход. Този на Франция от 27.11.2015г. — да се излезе от Европейската конвенция за правата на човека.

Дилемата е решена просто: изоставяне на част от индивидуалните свободи за сметка на сигурността, за която държавата ще може да се погрижи най-сетне.

Изкупителната жертва

Ненадейно се намери и удобен виновник за всичко: т. нар. „либертарианство”.

А мултикултуралистките и интеграционни грешки на социалистическите и либерални партии в Европа, както и на демократите в САЩ (либерастите), бяха прехвърлени върху играч, който няма политическо представителство и логично няма как да носи каквато и да било вина — либертарианството.

И който на всичко отгоре в автентичния си вид (дясното либертарианство) е твърдо против всякакви анти-дискриминационни закони; против „свободната миграция” и опасния контрол над притежанието на оръжие от правителствата; срещу експанзивната външна политика на Великите сили (сблъсквайки се т. нар. консерватори) и т.н., т.н — отличителните белези на официалния политически живот в модерния Западен свят и лайтмотив на всички партии на власт.

Терористите победиха

Срещу „ограничаване” на индивидуалните свободи се чу аргументът, че терористите са „победили”, ограничавайки свободите, които сме имали.

Свободите, които сме имали? Кои по-точно?

Да можем да защитим себе си и децата си с лесен и непрепятстван от властите достъп до легално оръжие?! Или свобода от следене в интернет, или в банковите ни дела? Или може би в това на кой и колко да плащаме за услугата „сигурност”?!
Странно ли е, че нямаше нито един французин в цял Париж, който да извади поне пистолет срещу мародерите с калашници?

Нито един…

Противно на това, което десните либертарианци говорят навсякъде — че бандитът разрешение за оръжие не вади така или иначе и че повече хора с „легален” достъп до оръжие стопира на практика престъпниците/убийци, — да си извадиш законно оръжие днес в „развития” Западен свят е направено да бъде същинска Одисея от правителствата, да не кажем, че е почти невъзможно.
Тестове, обяснения, проверки, метални каси, разрешения на общо основание и лична диксреция от шефа на районните полицейски управления (както е у нас впрочем)…

Като че ли не ти имаш собственост върху себе си и защитата си — а държава, престъпници и терористи.

Трябва да е ясно: държавата не се интересува от „сигурността” на гражданите и въобще не е в този бизнес. Иначе нямаше да атакува народи в чужди земи, предизвиквайки агресия срещу населението си.

Примерът с 11 септември в САЩ, взривения руския самолет над Египет, атентатите в Париж — голямата част от жертвите са цивилни и дето се вика една бомба не са хвърлили в Близкия Изток.

Тъжната истината е, че не спечелиха само терористите. Спечели и истинският виновник за всичко това. И не просто спечели, а ще расте ли, расте — и като власт, и като произвол. Точно така: спечелиха правителствата.

Очевидната истина е, че именно правителствата са тези, които агресират собствените си граждани с данъците. Които агресират и гражданите на чужди страни — с използването на събраното от данъци за имперски атаки срещу земите и домовете им. И пак собствените си граждани — с регулациите си, които парират естествената възможност за самозащита в случай на ответен отговор от нападаните с парите от данъци.

Вътрешната агресия е проявена и по друга линия — наличието на изсмукваща „социална държава” и “еластична” парична политика, които така осакатиха „развитите” икономики, че доведоха до: десетилетия на висока безработица, фискални кризи и усещане за несправедливост у нетните бюджетни донори, както и погрешни стимули у чакащите на чужд гръб данъчни консуматори.

Ефектът: социална дезинтеграция и късане на естествени връзки в обществото, религиозна и социална радикализация.
От цялата работа – за срам и позор — ползата е именно за Обама, Путин, Оланд и Меркел. След атентатите, вместо като тотално провалени в основаната си задача — протекция на гражданите, — те излизат с по-голяма сила и с по-голяма реална власт да се месят във всеки аспект на личния ни живот и бизнес. С по-светъл морален облик и растящ рейтинг.

Свобода или сигурност

Счита се, че има разлика между “гражданските индивидуални свободи” — на словото, на асоциация, на лична конфиденциалност и т.н. — и т.нар. „сигурност”, от друга страна.

Един вид: ако искам да съм по-„сигурен”, трябва да отстъпя част от свободата си за целта на правителството.

Какво е свободата?

Всеки логически притежава себе си и тялото си, както и частната си собственост. Също така, всички индивидуални свободи — икономически и политически — са производни на частната собственост върху самия себе си.

Да можеш свободно да изразиш мнение в твоя вестник или блог, не означава да имаш право да го кажеш във всеки чужд вестник или конферентна зала. Означава, че полето на твоята свобода се простира: от мислите и думите ти, от една страна, до вестника или залата, които притежаваш (или доброволно са ти остъпени), наел си.

Тази свобода, разбира се, е ограничена: не може да използваш насилствено чужд вестник или чужда конферентна за излагане идеите ти, както не можеш и да заплашваш другиго, навлизайки по този начин в частната му собственост.

Свободата не е нищо друго, освен пълното право да се разпореждаш с частната собственост върху себе си и имуществото си, както прецениш, без да агресираш живота и собствеността на никого другиго.

Какво е сигурността?

Това е границата на свободата ти, която концептуално никой не може да премине, без твое желание, насилствено, недоброволно. Ако някой отнеме част от свободата ти, на практика намалява сигурността ти, престъпвайки тази граница — няма значение дали е държава, или престъпник.

Ако някой — престъпник, банда, терорист или държава — ви каже, че ще ви следи в интернет или ще може да ви бие при разпит (правителството на САЩ след 11 септември втрещи света с извращения), за да имате повече „сигурност”, то той ще застраши сигурността ви, защото влиза сферата на частна ви собственост върху вас самия.

Илюзия е, че сигурността може да бъде пазена само от публични структури (задължителната такава, платена насилствено с данъци).

Напротив, очевидно, че монополът на държавата в сектор „сигурност” е неефективен и опасен, а изражението му е, че гражданите са в положение на овце, които не могат да защитават себе си адекватно поради държавния контрол над оръжията, например.

Да вярвате, че някой има власт над личните ви данни, местонахождението, правото да носите оръжие — и че няма да се възползва с изнудване, корупция и репресии — е отричане на стимулите, рационалното поведение в такава ситуация и пренебрегване на цялата човешка история.

Страх ни е от терористите?

Страхът ни от терористите си е основателен.

А от правителствата, които са избили 200 милиона човека само през 20-ти век? Хирошима, Нагасаки, две световни войни, гулаци и концентрационни лагери — това също е страшно…

Отстъпвайки индивидуални свободи на правителствата в името на „сигурността на общността”, ние овластяваме реалните виновници — и за предизвиканата агресия, и за липсата на възможност за защита, и за провала в протекцията на живота на гражданите, — да пазят „сигурността” ни…

Което по дефиниция е нонсенс. И по никакъв начин не увеличава “сигурността” ни — точно обратното.

Финал

Държавата за пореден път се провали в услугата “сигурност” и колкото и да иззема и да харчи оттук насетне — ще се проваля неизбежно, както всеки монополист. Защо?

Защото като всеки монополист, стимулът й е да иска все повече и повече средства за тази услуга, а качеството й - да пада непрекъснато.

Дебат свобода или сигурност няма — свободен си доколкото свободата ти е сигурна. Сигурност имаш, доколкото е защитена свободата ти.

----------------

Още коментари на Кузман Илиев можете да прочетете в блога на автора.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.12 2015 в 14:04

Либертарианството е десен анархизъм - оксиморон. Анархизмът, лишен от разбирането за социалност, взаимопомощ, относително икономическо и реално политическо равенство, си е чиста диктатура на по-силния - властника. Именно злоупотребата с власт е таткото на анархистката идея. Обединението за да се противопоставиш на таткото е анархизъм.
Г-н Стоянов, знаете ли защо в Европа се нарича либерализъм и е ляво а в САЩ се нарича либртарианство и е дясно? От Блумбърг не можах да намря обяснение.

01.12 2015 в 20:41

Радвам се, че има млади хора в България, които разсъждават по този начин. Либертарианството като концепция е криворазбрано от мнозина. ЛИчи си, че момчето е преминало школата на телевизия Блумбърг

01.12 2015 в 10:27

Империализмът не е стабилно състояние, защото създава касти в обществото и локален деспотизъм. Или казваш нормално да има по една френска революция отвреме навреме. :)

Инак системата която е най-обещаваща е ресурсно базирана икономика. Прочети нещата на Джак Фреско.

30.11 2015 в 19:54

Всички властимащи толерират лобитата, защото получават мангизи от тях. Това е проблемът - че има хора, които имат толкова много власт. Не конкретно съществуването на лобита.

Ако властта няма право да контролира пазара, за какво ще лобират лобитата?

Иначе чесън има някакво право - за съжаление, хората са тъпи.

Друг проблем е, че стане ли една държава социална, няма връщане назад. Вижте за винетките каква гюролтия се вдигна.

Мисля си, че всичко ще свърши с граждански войни и разръшаването на концепцията за Вестфалските нации и ще се върнем към историческо-стабилното състояние на империализъм.

Само дано не е авторитарен, ама май-май...

30.11 2015 в 17:15

допадат ми либертарианските идеи в частта икономика, образование, култура, но в сфеата на сигурността не мога да ги подкрепя. Там идеите им са утопия. Не биха били ако хипотетично всички споделяха техните идеи. Но уви, това няма как да е така.
Казус: на Земята има два народа, комшии, разделени със стена - едните са либертарианци, личната свобода за всички тях е споделена ценност, а другите са авторитарно общество колективисти. Докато си живечт разделени всичко е ОК, но ако премахнат стената, просто едните ще пометат другите.
Кузман да каже кой кого.

30.11 2015 в 17:11

"Либертарианството не подкрепя задължително "

Не директно, но толерира лобита, които го правят, така че ...уй ;)

30.11 2015 в 11:32

Либертарианството не подкрепя задължително корпорациите. Идеите им се базират на ограничаването на "властта" с цел по-малко регулации насочени към всички.

Корпорациите се възползват от възможността на "властта" да регулира много неща, като извъртат регулациите в своя полза чрез лобизъм. Ако механизмът на регулации не съществува, корпорациите няма да има как да се възползват от него.

Друг мотив в либертарианството също е свързан - социалната политика на преразпределяне от работещите към безработните.

Както казва Милтън Фрийдмън, ако една фирма прави проект, който не върви добре, фирмата го прекратява или фалира. Ако един държавен проект не върви добре, оправданието е "трябват ни още пари" - и им се дават. А парите идват от джоба на данъкоплатеца, който няма реален контрол над това какво се случва с тях.

30.11 2015 в 10:48

Напълно съм съгласен за нуждата от възстановяване на свободата да притежаваш и носиш оръжие, на правото за самозащита.

Както и че точно тези, които трупат рейтинг като мазното социалистче Оланд са виновни за заплахите за сигурността ни, както с либерасткия си мултикултурализъм, така и с външната си политика.

Във Франция дори ще забраняват теориите на конспирацията и са на път да загубят и малкото останала им свобода.

Само че за съжаление модерното либертарианство далеч не е отговорът. Противно на внушението в началото, либертарианците са ЗА свободната миграция под шапката на "свободата на движението". Също така либертарианците са против всякакви регулации, а аз бих поспорил че за големите корпорации трябва повече регулации и ограничения, а не по-малко.

Корпорациите които либертарианците защитават са до голяма степен виновници и съучастници в това. Инвазията от мигранти подбива цената на труда и с лобистките си действия, с които корпорациите свободно и открито корумпират властта, те съдействат на глобалистките процеси.

Либерастите и интернационалните корпорации са две лица на една и съща монета. Неслучайно новоизбрания педал на Канада - Джъстин Трюдо или както там му е името, е поддръжник на TPP.

Либертарианците за съжаление са безполезни към днешния момент - имат твърде тесен фокус който би разрешил някои проблеми,но би изострил други такива, а именно проблемите създавани от мегакорпорациите.

Неслучайно Ранд Пол се влачи в проучванията и много хора които мислеха да гласуват за него се преориентираха към Тръмп, макар на пръв поглед да е напълно несъвместим като алтернатива.

30.11 2015 в 10:38

Айде пак "Америка за България" . Този път в помощ ,промивkа на матряла, идва Bloomberg и някъв палячо с "очила" за по интелигентна визия.