Kакво влияние върху войната в Украйна може да оказва преизбирането на Си Дзинпин за партиен, държавен и военен лидер на Китай. Една статия внася яснота в многостранните и противоречиви оценки

Най-изненадващо на фона, на все още нестихващите противоречивите анализи и коментари за резултатите от ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия, на 27-ми октомври влиятелният Financial times публикува статията „Може ли Китай да използва своите връзки и влияние в Русия, за да предотврати ядрена война“.

Автор на статията е бившият старши полковник от Народоосвободителната армия на Китай Zhou Bo, международен експерт, старши сътрудник в Центъра по международна сигурност и стратегии в Университета Tsinghua.

Дословно статията гласи:

„Ще използва ли Путин ядрено оръжие в Украйна? Този въпрос за милион долара има значение не само за Киев и Европа, но и за Китай. Досега Пекин следваше внимателен курс между Русия, като стратегически партньор и Украйна, която е важен търговски партньор. През септември по време на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сигурност и сътрудничество Владимир Путин изрази благодарност за „балансираната й позиция“ по конфликта в Украйна.

Но Москва решава да използва тактическо ядрено оръжие против Украйна и Китай не може повече да поддържа досегашната си позиция. Съвместната декларация между Пекин и Киев от декември 2013 г. постановява, че Китай няма да използва, нито ще заплашва да използва ядрено оръжие против Украйна. И което е по-важно – ще предостави уверения (дословно „assutance“, а не гаранции – бел. пр.) по отношение сигурността на Украйна, в случай на подобна заплаха от трета страна.

Путин усилва риториката си, следователно повишава и залозите за Пекин. Миналия месец той обяви, че ще защитава „териториалната цялост“ на Русия „с всички средства“. В случай, че руските войски се сражават в райони като Харков, където украинската армия си възвръща с бой загубени територии, това само би увеличило вероятността Русия да използва ядрено оръжие.

Досега Китай се въздържаше да оказва военна помощ на Русия. Но като се има предвид огромното влияние на Пекин в Москва, Китай е в уникалното положение да направи повече за предотвратяването на ядрен конфликт.

Първо: Пекин трябва да заяви на Москва, че трябва да съблюдава общото заявление на петте ядрени държави от януари т.г., че „постигането на победа в ядрена война не е възможно и такава война никога не трябва да бъде водена“. Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света и заплашвайки Украйна – която доброволно изрази съгласие да се откаже от собствените си ядрени оръжия – вече нанесе поражения на руската репутация. Това ще бъде още по-неблагоприятно, ако Путин продължи със заплахите си спрямо гражданите на Украйна, които преди това той характеризираше като „практически един народ“ с руснаците.

Второ: Пекин трябва ясно да заяви на Кремъл, че използването на ядрено оръжие на бойното поле ще постави Китай в много трудно положение. Китай твърдо спазва политиката „за не използване първи“ на ядрени оръжия от повече от половин век.

Дори когато в отбранителната политика на Китай се отбелязват промени, Китай твърдо се придържа към горния принцип и се гордее, че следва неизменна ядрена стратегия, която е предвидима сред останалите ядрени държави.

Последно: Отношенията на Пекин с европейските столици в момента не са „без облаци“. Във време, когато САЩ засилват своето съперничество с Китай, е особено важно Европа да не заема винаги позиция на страната на Америка. Путин призна, че Пекин има „въпроси и безпокойства“ във връзка с руското нашествие – но ако Русия използва ядрено оръжие, в този случай отговорът на Пекин ще отиде далеч отвъд „въпроси и безпокойствия“. Може ли Китай да остане неутрален, ако възникнат широки международни протести срещу Москва? Ще се въздържи ли Пекин при гласуването на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която осъжда Русия за нейните действия?

И накрая: Пекин може да играе съществена роля в постигането на съглашение между Русия и НАТО. Например – НАТО може да обещае да спре по-нататъшното си разширяване в отговор на отказ на Москва да използва ядрено оръжие. Подобно споразумение може да спаси лицата и на двете страни. По време на карибската криза 1962 г., президентът на САЩ Джон Кенеди и съветският лидер Никита Хрушчов постигнаха подобно споразумение: СССР да оттегли своите балистически ракети от Куба в отговор на гаранциите, че САЩ няма да нахлуят в Куба отново. В допълнение към това, не афиширано, Америка се съгласи да изтегли своите балистически ракети със среден обсег „Юпитер“, които бяха разположение в Турция за евентуално използване против СССР.

Ако основното безпокойство за Москва представлява разширението на НАТО, Путин може да възприеме това предложение като примамливо. То заслужава обмисляне и от страна на НАТО също. Разширяването на блока в светлината на заплахите на Кремъл би тласнало Европа до ръба на ядрен конфликт. Путин е прав в заключението си, че това по-скоро е война между Русия и Запада, а не между Русия и Украйна. Като жест на добра воля НАТО също може да заяви, че няма първи да използват ядрено оръжие срещу Русия или срещу държавите от сферата на интереси на Русия.

През 2018 г. Путин зададе риторично въпроса: „За какво ни е един свят, в който Русия я няма?“ Отговорът трябва да бъде: „А къде е Русия без света?“ Ако Путин сега отвори ядрената кутия на Пандора, момент, към който ние сме по-близко, отколкото по време на Студената война, това ще бъде момент на неотменима глупост. Китай може да помогне на света като просто заяви на Путин: „Не използвайте ядрено оръжие, господин президент“, завършва статията.

Може да се предполага, че статията е предизвикала спешно ровене из дипломатическите архиви за отдавна забравената съвместната Декларацията между Китай и Украйна от 2013 г. И причината е не старшият полковник от Народоосвободителната армия на Китай Zhou Bo (от резерва), а тези които са решили статията му да бъде публикувана, и то именно във Файненшъл таймс.

Но по-важен е въпросът: какво вещае статията за позицията на Китай на предстоящата среща на високо равнище на Г-20 и как това ще повлияе на руската агресия в Украйна.