Сезонът на бикините и изгодните промоции в Кан

Редакционна статия на списание Луи

Има парадокси, които описват една епоха по-добре от всяко социологическо изследване. Например Кан тази седмица. От една страна, общината, обзета от пристъп на еротична носталгия, решава да кръсти големия си градски плаж на името на Брижит Бардо. Петдесет години след като разтърси тогавашния пуритански морал с карираните си бикини на плажа, Бардо се превръща в име на плажове и улици. Почитта е удобна: честваме мита за необузданата актриса от 50-те години, за да забравим раздразнителната отшелница от имението "Ла Мадраг". Така Кан увековечава момента, в който се превърна в световна столица на блясъка - блясък, който се продава.

Но истинският гений на Лазурния бряг е способността му да прави шпагат между крайностите, без никога да скъса белия си ленен панталон.

От черни списъци до хладко шампанско

Зад кулисите на фестивала в Кан атмосферата не прилича толкова на безгрижния плаж от 50-те години, а по-скоро на шпионски трилър с привкус на Студената война. Голямото вълнение на тазгодишното издание не идва от дълбоките деколтета, а от гнева на телевизионните компании. Зад кулисите атмосферата е ледена - заплахата от "черен списък", размахвана от Canal+ срещу над 1200 филмови дейци, дръзнали да подпишат каквато и да е критична позиция, кара дори хората с най-старателно оформените прически да треперят.

Докато известни актриси се тревожат дали свободата на словото няма да провали следващия им договор за милиони, останалата канска фауна се прави, че не ѝ пука, и отваря бутилки хладко шампанско по яхтите, акостирали наблизо. В открито море мегаломанията тази година има име: "Multiverse", на 116-метровата яхта, или на нейната сестра "Amadea" с басейн, преливащ от милиардери, които предпочитат уединението на палубите от тиково дърво пред политическите вълнения на червения килим.

Класовата борба между два щанда

Докато елитът се задушава в частните си лодки напът към Сен Тропе и се опитва да избегне "третото съсловие" по националния път №98, истинското събитие в Кан се разиграва на няколко километра оттам, в квартал Ла Бока. Забравете фестивала – истинската тръпка на сезона за обикновения човек е откриването на гигантски Lidl с площ от 1600 квадратни метра.

Сцената е жестока. На един щанд шепа олигарси и инфлуенсъри поръчват лодки по Uber от смартфоните си така, както човек би си поръчал дюнер. На друг местните жители и сезонните работници, които поддържат машината на блясъка в движение, се редят на опашка, за да си купят пилешка шунка на промоция. Това е триумфът на двойната реалност: блясък за очите, изгодна отстъпка за стомаха.

Може да видим в това върховна форма на цинизъм или, напротив, успокояващо доказателство, че Кан не е изгубил връзка с реалността. Да не се заблуждаваме: това не е процес на социална интеграция, а просто мирно съжителство. Луксът никога не е имал проблем с бедността, стига тя да остава в Ла Бока и да почиства апартаментите в хотел "Карлтън" преди изгрев.

В крайна сметка Брижит Бардо, суперяхтите и кралете на замразеното пиле споделят една и съща съдба – да бъдат източник на доходи за град, който продава мечти на едни и оцеляване на други. Да се видим на бара в хотел "Мартинес", за да поговорим за това? Това е единственото място, където нелепата реалност не убива – просто се таксува с 30 евро за един коктейл.

Превод: Деян Милков

Следете новините ни в GoogleNews