Китайската инициатива за посредничество при разрешаването на войната в Украйна генерира широк интерес и сериозни очаквания. Защото 14 месеца след руското нахлуване, едва сега Китай заявява по-конкретна позиция. Може да се предполага, че зад всичко това стои внимателно премислен план.

Интересите на Китай спрямо Украйна

Украйна запазва позициите на важен фактор на китайската политика спрямо Русия, спрямо Източна Европа и в контекста на отношенията Пекин-Вашингтон. В това число и в рамките на проекта „Един пояс – един път“.

През 2013 г., веднага след официалното представяне на този проект, в Украйна възникнаха масови, проевропейски протести, които в Пекин бяха оценени като „цветна революция“. В острата обстановка на зараждащия се майдан, тогавашният президентът Янукович постигна широки договорености с Китай: за арендата на кримското пристанището в Евпатория, за предоставянето на широки арендаторски права за производство на селскостопанска продукция и за крупни инвестиции в ключови обекти на военно-промишления комплекс на Украйна.

С бягството на Янукович в Русия и след смяната на властта в Киев, Китай се лиши от важен транзитен и търговски коридор в Източна Европа.

Понастоящем ролята на Украйна остава много важна за обезпечаването на китайската продоволствена безопасност. Украйна е в първата петица от държави, доставчици на селскостопанска продукция в Китай.

Китай продължава да гледа на Украйна и през призмата, че по времето на СССР Украйна беше център на военните технологии: Южмаш – междуконтиненталните балистически ракети, в това число „Сатана“ с разделящи се бойни части, считан в САЩ за най-мощното оръжие в арсенала на ядрената триада на СССР; „Мотор Сич“- пълният цикъл на производство на вертолетна техника и на газотурбинни двигатели за военно-морския флот; конструкторското бюро „Антонов“ – проектирането и производството на тежката военно-транспортна авиация и на авиационни двигатели.

Макар че в мнозинството си тези технологии са вече „погребани“, безспорно Украйна все още разполага с тяхната технологична и производствена документация, а в кадрово отношение все още са налице остатъци от съответните научно-развойни и производствени школи.

Досегашната позиция на Китай във връзка с войната в Украйна

Генералната асамблея на ООН прие три ключово важни за Украйна резолюции: през 2014 г. - за териториалната й цялост след анексията на Крим; през 2022 г. - осъждаща пълномащабната агресия на Русия; през февруари т.г. - за принципите за мирно разрешаване на конфликта. Във всички тези случаи Китай гласува „против“.

На 26 април Общото събрание на ООН прие резолюция, определяща като агресия войните на Русия срещу Грузия и Украйна. Резолюцията беше подписана и от представителя на Китай. Нейната тема обаче е сътрудничеството на ООН със Съвета на Европа и няма пряко отношение към войната в Украйна.

Китай продължава да определя агресията на Русия като „вътрешноукраинска политическа криза“ и „гледа с очите на Москва“ по отношение на причините за нейното възникване.

Обявените от Си Дзинпин 12 принципа, на които се предлага урегулирането на войната в Украйна, включват „зачитането на суверенитета и на териториалната цялост на всички държави“, но не и „ненарушимостта на границите“.

Призивите на Пекин за прекратяването на огъня и за преговори фактически способстват за замразяването на резултатите от руската агресия и за закрепването на окупираните територии към Русия. Никъде досега Китай официално не е засягал темата за изтеглянето на руските войски от Украйна.

Според възгледите на Пекин, Украйна не се зачита като автономен субект на международното право, а САЩ се разглеждат като силата, която управлява кризата и войната в Украйна.

Китай счита за „законен интерес“ на Русия неразширяването на НАТО на изток и по същество признава правото на „вето“ на Русия за недопускане членството на Украйна в пакта.

Единствената официално заявена досега пресечна точка с интересите на Украйна е „недопускането да бъде използвано ядрено оръжие“ и искането за осигуряване на „безопасност на обектите на ядрената енергетика“.

От какви позиции Китай лансира инициативата за посредничество

Aнализаторът Андрей Пионтковский изтъква:

„Неотдавна Си Дзинпин завърши процедурата по оформянето си като „трикратен император на Китай“ – като вожд на компартията, като председател на държавата и като ръководител на Военната комисия на ЦК на Китайската комунистическа партия. Това погреба наследения от Дън Сяопин основополагащ принцип за „колективния характер“ на ръководството в Китай.

Грамаден външнополитически резултат за Китай беше постигнатото в Пекин „примирение“ между Иран и Саудитска Арабия. Двата главни двигателя на Близкоизточното стратегическо съперничество, но и лидери на шиитското и на сунитското направление в исляма.

Това е предпоставка за прекратяване на „хилядолетната война“ между тях. Но също е и внушителен удар по позициите на Израел. Защото торпилира постигнатото през последните години взаимно разбирателство между Израел и Саудитска Арабия, че общият им враг е Иран.

В предверието на посещението на Си Дзинпин в Москва, през април, Министерството на природните ресурси на Китай публикува нови топографски карти на Югоизточна Азия, в това число и на Сибир. В тях десетки руски градове са посочени с техните „изконни“ китайски топоними. От Владивосток до езерото Байкал.

При посещението си в Москва, в първите си протоколни слова пред камери Си Дзинпин отбеляза, че на предстоящите през март 2024 г. президентски избори „руският народ ще бъде щастлив да даде подкрепата си за Путин“. Тази безцеремонна намеса във вътрешните дела на Русия напомня за времената на монголското владичество - когато великият хан на Златната орда е дарявал московските князе с нарочен ферман и печат „йайрлъйк“, удостоверяващи правото им да властват определен период и да събират наложените от монголската империя данъци.

Си Дзинпин разбира, че за Путин войната в Украйна е изгубена, но се стреми да не допусне пълен военен разгром на Русия. Това предполага някакво „меко поражение“ за Путин, което обаче съхранява неговата власт (ориентировъчно – изтегляне на руските войски на рубежите от преди нахлуването). Именно такъв крайно отслабен режим на Путин е необходим на Китай за реализацията на неговите дългосрочни цели по отношение на Русия“, заключава Андрей Пионтковский.

Новото в китайската инициатива

Според анализа на изтъкнатия руски икономист и социолог Владислав Иноземцев:

„При посещението си в Москва Си Дзинпин се убеди, че Путин няма намерение да приключи скоро войната за сметка на отстъпки. Това за Китай в дългосрочна перспектива не е изгодно. Особено що се отнася до дестабилизацията в Европа и до последиците за световната икономика. За Китай днес Европа представлява алтернатива на САЩ.

Продължаването на доставки от Русия на нефт, газ, въглища и други суровини с огромни отстъпки, възможностите Китай изгодно да изкупува активите на западни компании, които поради санкциите напуснаха Русия, е безспорен плюс. Но тъй като китайската експанзия на руските пазари заема незначителен дял по отношение на цялостните търговски отношения на Китай с Америка и с Европа, за Китай остава най-важно световната икономика да бъде изведена в по-нормално и предвидимо русло.

Не по-малко важен за Китай е и очакваният дипломатически успех. Защото като участник в световната дипломация Китай практически отсъства от сцената, независимо от огромната му икономическа роля. Ако Си Дзинпин успее да изкара Китай на предни позиции на международната дипломатическа арена, това би било най-големият успех на Китай за последните 30 години.

Не е известно какво точно са обсъждали Си Дзинпин и Володимир Зеленски в техния телефонен разговор.

Никой друг, освен Китай обаче - продължава Владислав Иноземцев - не е в състояние по дипломатически път да принуди Путин да прекрати войната и да се изтегли от Украйна. Западът може да окаже всестранна помощ за военната победа на Украйна, но това не е преговорен процес. Военното разрешаване е свързано с огромни жертви и с критични последици, в това число за световната икономика. Китайците могат да постигнат разрешаване на конфликта с мирни средства.

Владислав Иноземцев е убеден, че Китай разполага с инструменти, за да постигне подобни цели по отношение на Русия:

„Би могъл да се включи пълноценно към наложените на Русия санкции. Новият световен ред според Си Дзинпин ще се изгражда на основата на два силови центъра: САЩ и Китай - и в това отношение Русия може да има за Китай само спомагателна роля.

Прекратяването на китайската подкрепа за руската икономика ще я „нокаутира“ (ако Китай блокира руските резерви в юани, ако Китай прекрати да купува руски нефт и газ, ако спре доставките на стоки от първостепенна важност за Русия в момента). И ако Китай окаже въздействие в тази посока на своите съюзници: Иран, Пакистан и на други важни страни от Тихоокеанския район и в Арабския свят“, заключава Владислав Иноземцев.

Веднъж стартирано от Китай дипломатическото посредничество не може просто така да бъде преустановено. Още повече - то среща подкрепа сред привържениците на прекратяване на войната чрез преговори и в Западна Европа.

Всичко зависи доколко Си Дзинпин е свързал идеята за посредничество със своите планове по отношение на Тихоокеанския район и Тайван, и особено в контекста на отношенията със САЩ. Това, че вече е назначен официален китайски представител за посредничеството, показва, че Си Дзинпин иска да постигне резултат.

Ли Хуей в качеството му на посредник не е случайна фигура. Безпрецедентно дългият му престой на поста посланик в Москва – 10 години, гарантира, че той и преди е имал пряк достъп до Си Дзинпин. А за познаването му на руската проблематика и за нивото на контактите му е красноречиво, че той е заемал дипломатически постове в руската столица още от 1981 г.

Съдържание на китайските предложения

Контурите на китайския план не са ясни. Не е ясно какви отстъпки могат да бъдат приемливи за Украйна.

Владислав Иноземцев сочи, че:

„От различни източници „изтича“ информация, че Китай е предложил на украинската страна да се договори с Путин на основата на отход на руските войски на рубежите от преди руското нахлуване. Макар че това изглежда фантастично. Руската конституция изключва отстъпването на признати територии, а окупираните части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област бяха включени в конституционните текстове.

Ако Китай способства за прекратяването на бойните действия (но чрез принуждаването на Русия да изтегли своите войски на рубежите от преди нахлуването, дори ако въпросът за Крим остане за разрешаване след определен времеви период), това може да бъде ключовият геополитически обрат на нашето съвремие, който ще бъде приветстван и от Вашингтон. Като предпоставка съперничеството със САЩ да се развива единствено в мирната област и без Русия повече да бъде „тласкана в обятията на Китай“.

Владислав Иноземцев лансира историческата аналогия, че:

„Маньовърът на Хенри Кисинджър, в качеството му на ръководител на Държавния департамент на САЩ отпреди половин век, може да бъде повторен. Тогава САЩ успяха да се „договорят“ с Китай против СССР и това позволи прекратяването на войната във Виетнам. Сега това ще бъде против Русия. Чрез подобна стъпка Китай също ще гарантира в дългосрочен план своите интереси и по отношение на самата Русия. Но главното е, че това ще способства за нормализацията на отношенията на Китай със Запада, и особено със САЩ.

Това би стабилизирало основите на новия „биполярен модел в света“, разбира се - със запазващи се елементи на нова „студена война“, но без опасност от световен военен конфликт и с условия за съвместни усилия за разрешаване на икономическата криза в света“, заключава Владислав Иноземцев.

Руският китаевед Николай Вавилов, който активно присъства на официалните пропагандни площадки, гледа на китайската инициатива за посредничество под различен ъгъл:

„В контекста на инициативата на Китай Кремъл се опитва да наложи тезата, че без отчитане на позицията на Русия, никакъв мирен план не може да бъде реализиран.

В Кремъл възлагат надежди, че ако Украйна приеме условията, които би подкрепил Пекин, това ще отложи или отмени подготвяното украинско контранастъпление, ще способства за замразяването на конфликта на досега достигнатите рубежи и в перспектива - до реализацията на модела, довел до подялбата на Корея.

Дори ако възможната сделка Пекин-Киев се провали, Русия получава голям бонус. Това ще засили недоверието в САЩ спрямо сегашното украинско ръководство. Ще стимулира вътрешния разкол в Украйна, ще обърка картите на американско-украинския диалог и ще повлияе пряко върху активността на украинските войски на фронта“ - твърди Николай Вавилов.

Всички тези интриги ще получат развитие след очакваното украинско контранастъпление и в зависимост от неговите резултати.