От стр. 1

Битката сега започва. Ще кажете: Пучдемон избяга и се предаде. Да говориш, че Пучдемон постъпва страхливо, значи, че не знаеш въобще за каталунската история, която се гордее със свой президент в изгнание само до преди десетилетия. Да, вероятно Пучдемон е уплашен и му се става мъченик по-скоро на думи. Но с брюкселската си история Пучдемон преди всичко се мъчи да създава и следва именно национална митология. Вярно, това може и да изглежда наивно и слабо. Но още не знаем дали хората на Каталуния няма да го харесат. Отново въпрос на инфовойна. А и видя се, че това е единственият физически шанс някой от лидерите на движението да остане навън, за да води кампания.

Консуматорският дух на времето е най-големият проблем на каталунското движение – да се отделиш, значи да стегнеш колана. Това е по-естествено в онези военновременни моменти на недоимък десетилетия назад, когато колективните идентичности още са работили. Сега обаче обществата са много по-прагматични, деидеологизирани и индивидуалистични. Някак си, твърде усмихнато позитивни са онези млади хора по площадите в Каталуния. Съвсем не е ясно дали си дават сметка, че това си е битка и иска лишения.

И в тази битка лидерите на Каталуния са вече в затвора, а Мадрид се мъчи да вкара разделение между тях. На война като на война. Засега само информационна, слава Богу. Всъщност, това е и голямото постижение на Пучдемон досега – не позволи видимо разцепление на иначе разнородния си фронт. Не толкова формално, колкото идейно. Но дали пък не се стигна до тежко разцепление между самите каталунци? Как ще живеят заедно утре? А как въобще ще живее самата Каталуния с Мадрид?

И двете страни в информационния сблъсък блъфираха тежко. Може би Пучдемон и радикалните му коалиционни партньори искаха по-скоро предоговаряне на конституционния статут на областта и по-добри финансови условия. Пиарски облякоха това в искане за независимост. Рахой обаче хитро остави Пучдемон да се самоизпързаля със собствения си блъф. И го постави в ситуация „като искаш всичко, може да не получиш дори и нищо“. Друг е въпросът, че за мнозина каталунци десетилетията на мъчителни преговори с Мадрид вече са свършили и наистина искат всичко.

Ако привържениците на независимостта продължат ефективния пиар и обърнат изборите във вот на доверие, става страшно за Мадрид. Затова и Мадрид вероятно ще засипе със статистики, ще се обяснява как никой не протестира, ще правят митинги, ще пускат по медиите стряскащите данни за напускащи фирми и ще насърчават това напускане, ще карат автобуси с демонстранти и т.н., и т.н. Само че последните няколко подобни предизборни инфобитки завършиха зле за авторите си – справка Брекзит и Тръмп. Със или без участието на Москва.

Рахой залага всичко или нищо (доста рисково) с бързите избори. Или сплашването на местните ще им действа отрезвяващо, или ще се надъхат още повече.

Следва на стр. 3