Quantcast

Протестът като приказка

Борис Живков Последна промяна на 01 октомври 2013 в 11:13 4939 8

Борис Живков с надписа
Борис Живков с надписа "Оставка" на най-високия връх на планината Али Ботуш (Славянка)

 

Единствено в мита и в приказките времената се сливат, миналото и настоящето се срещат и героите преминават през различни измерения и пространства, преодоляват невъзможни изпитания, за да стигнат преродени до новия си истински живот.

Така свършват приказките.

В България днес явно сме излезли извън времето си и живеем сред събития, в които никой не може да повярва. Когато онова, което чуваш и виждаш, продължава да е толкова невероятно, колкото е назначаването на Пеевски. Не по-малко от новината за оставката на Орешарски, която, макар и за няколко часа, си беше съвсем истинска.

Това е нашата приказка.

Там всичко е възможно. Приказка, в която неусетно разбираме, че сме станали подвластни на Тъмната страна, че светлината и истината, честта и достойнството са изчезнали или откраднати и ние трябва да намерим път към тях. Но за да стане това, трябва да влезем в тъмната гора, където властват злите сили и да се подложим на техните изпитания. И докато се чудим още наистина ли преживяваме всичко това, времето ни се изпълва с все повече знаци, които водят към дълбините на нашето съзнание.

Още от началото протестът ни протича като ритуал. Посветителен обред, в който обществото ни преминава от младост към зрялост. Този обред е приказен и в тази приказка няма герой, защото героят сме ние. Чрез шествието, с викове, песни, но най-вече с тъпани, освещаваме нашето настояще. За да излезем от приказката и да влезем в истинското време, в което да живеем и да се борим наистина. След всеки удар на тъпаните ние слизаме все по-назад в дебрите на дълбоко заровени в съзнанието ни отдавна отминали времена. Там някъде е свободата, честта и достойнството, до които се стига, преминавайки през премеждия и страдания. В приказките те означават смърт и ново раждане.

Ние все още се лутаме из тъмната гора, където трябва да победим магьосниците, чародеите и другите злодеи. Да открием затворената в кулата принцеса - онази част от съзнанието ни, която сме изгубили и без която не можем да бъдем свободни. И ако успеем да излезем заедно от тъмната гора, носейки светлина и вяра в собствените си сили, тогава ще прогоним мрака, завладял дома и душите ни. Сега преживяваме нашето изпитание и трябва да издържим, за да преродим и себе си, и народа, и държавата си. За да можем да продължим напред, танцувайки при Мадарския конник на Орловия мост. Където е изписана цяла България. Защото „пътят към Изумрудения град е застлан с жълти павета” и по него свирят нашите тъпани, те показват посоката.

Трябва да се посветим на изпитанието дори и без надежда за успех. Само така можем да се пречистим, да събудим спящите и да поддържаме огъня. Така вечер след вечер ние ще умираме по малко, за да се родим отново по-чисти и по-силни. Тази смърт е път към освобождението и изкуплението на всички ни. Ние просто играем един танц. В този обред всеки трябва да участва, за да стане наистина България земен рай. Да последваме ударите на тъпаните. Те всяка вечер са тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.10 2013 в 13:51

Когато някой си няма друга работа, широко му е около врата и иска да се поизперчи малко, демек, вижте ме колко голяма работа съм, той започва да се прави на шут и да се подиграва с важни и често пъти трагични неща и ситуации. Пример -- предложената ни тук за коментиране статия.

Е, коментирах я!

01.10 2013 в 20:25

Чудесен епилог!

01.10 2013 в 19:26

Дан-чо,

знаеш ли колко много над 55 годишни са много по-умни от теб и мнго други п0-млади от тях. И по-добре образовани и по-възпитани и много още по от теб. Ти високомерко баща и майка имаш ли, нямаш ли. И ако имаш, на колко са години? Ако са над 50 в кочината ли ще ги затвориш?

01.10 2013 в 17:53

В категорията на герберастките отрепки!

01.10 2013 в 16:39

Добрият герой в приказките обаче е онзи, който побеждава. Той е морален победител, а моралът, който се налага в България е различен от морала в нормалните държави. Затова аз говоря, че 42 НС е отделна държава, с отделни граници по загражденията около парламента, със своя армия и полиция, със свои закони и свой морал, който те налагат отвъд своите граници в България. Тези хора имат морал и този морал казва, че ако не си с нас си враг и те унищожаваме. Ако управниците победят в този двубой (а от висотата на властовия ресурс, с който разполагат, това вероятно ще се случи), то добрият герой от приказката, нападнат от злите сили ще бъде Делян Пеевски. И тази плоча вече се завъртя по правилните медии. След седмица ще се произнесе и КС и тогава ще се завърти по всички медии. А магьосниците и чародеите ще бъдат онези шамани със свирките, които правеха заклинания по площадите. Но добрата власт ще победи над закрилниците на мафията по площадите. Да, живеем в приказка, но имаме нужда от действащи герои, а ние сме просто фигуранти в чужд сценарий.

01.10 2013 в 14:31

Wili-то, така е, не може всички да сме над 55, без образование и от село:)) Нищо обидно не влагам в селото, там също живеят много хора, които биха сдъвкали и изплюли станишев, ако им падне:)

01.10 2013 в 13:18

И аз съм я писал. В кои ме категоризираш :)?

01.10 2013 в 13:14

Хубава приказка няма що,написана от соросоиди и герберастки отрепки!