Празникът на народните будители разбира се не мина без шаблонни изказвания от политиците и тупане в гърдите на хора и съсловия, които се разпознават като такива. Няма нищо по-отвратително от това някой да бъде набеден за „будител“, може би по-лошо е когато сам се изтъква. Според президента те са "светеца, писателя, артиста, даскала, революционера и просветителя" и са хора, отличаващи се „българщината, с талант, с доблест, с мъдрост и отдаденост". Учените от БАН пък традиционно на празника напомнят за себе си с организиране на протест за повече пари. Къде ли сред тези набедени и/или самоизтъкващи са съвременните будители?

Не искам да правя характеристика на будителите от 18-и – 19-и век, но няма как да не се забележи, че това са най-вече бунтари. Тези хора са предизвиквали статуквото, като са образовали населението, изричали са на глас мнения, които не са се споделяли в тогавашното заспало общество. Те са давали алтернатива на скучното ежедневие, мечтаели са за по-добър живот и перспектива за развитие. Будителите са били монаси и учители, но и търговци, които, пътувайки из Европа, са донесли идеите за свободна търговия, съвременни икономически дейности и взаимоотношения. Сега много се набляга на българщината и религията но за повечето от тях новото е било приключение, знания, бунтарство и/или предприемачество. Будителите всъщност са създавали това, което сега наричаме гражданско общество. Част от тях са станали революционери, но повечето са били обикновени, но образовани и предприемчиви българи, развили икономиката и направили днешна България най-богатата провинция на Османската империя, а след Освобождението - и най-развитата на Балканите държава.

Къде са днешните будители и за какви идеи се борят те? Традиционно у нас още битува възрожденската представа за даскали (учени), писатели и интелектуалци. Дали обаче не живеем в миналото с тези представи? Образованието ни е „черна дупка“ в която се наливат пари, но всяко сравнение с развитите страни показва, че училищата и университетите ни всъщност вървят назад. Кои са сегашните български романи, стихове, философия и картини, които вдъхновяват младите българи? Всички знаем, че няма такива, децата не ги намират сред продукцията на нашите интелектуалци. С какво изброените по-горе традиционни будители водят и вдъхновяват съвременното общество? Една колежка от БАН обясняваше стачката с думите „протестираме, за да ни обърнат внимание“. Как така когато БАН има 100 милиона бюджет, изразходван без никакъв контрол от избрани от самите тях директори все няма пари и никой не им обръща внимание? Учените се оплакват, но да са се замислят какво правят по въпроса, с какво помагат на обществото ни и дали вместо да хленчат пред правителството, не е по-добре да изритат собствените си некадърни администратори и академици. Искам да кажа с тези примери, че историческите будители са се превърнали в държавни храненици, мрънкащи за пари съсловия. Да сте чули учители или художници да стачкуват за свобода или идеи? Те се сещат само да просят за пари и за тях са преглътнали и гордост, и идеи.

Само преди няколко дни излезе социологическо проучване, което показва, че българите поставят семейството над всичко, че са много консервативни. Демокрацията, свободата и пазарната икономика са много назад в приоритетите, но пък искат ниски данъци, безплатно здравеопазване и образование и никакви имигранти. Успокояващо е желанието на народа да съвпада с настроенията на неговите будители, нали? Само дето тези масови настроения са взаимоизключващи се. Някой трябва да обясни, че не можеш да работиш малко, да се пенсионираш рано и да имаш висока заплати и всички социални екстри. Трябва да разберем, че "семейството е винаги право и на първо място" е принцип на сицилианската мафия. Трябва и обикновените хора, и политиците, и интелектуалците на българщината да схванат, че България няма как се изолира отвсякъде с високи стени, да не говорим колко безумно е това. На страната са нужни хора, които да разчупят консервативните, патриархалните и пост-социалистически нагласи и да вкарат обществото ни при развитите страни. Това е мисията на съвременните будители!

Нека погледнем хората и медиите в развитите държави. Те искат евтина и чиста енергия. Искат електромобили, нови лекарства, повишени добиви в земеделието. Хората се вълнуват от климата и замърсяването на околната среда, чистите храни и изхранването на населението в бедните страни, ръкопляскат на иноваторите, възхищават се от полетите в космоса на SpaceX, на технологичните компании и новите производства. Обратно - в изостаналите и бедни държави дневният ред се определя от религиозния екстремизъм, племенни и семейни връзки. България, за съжаление, е по-близко до Африка. Всяко ново производство се посреща на нож, а вместо развитие на иновации и наука, се спира добивът на полезни изкопаеми, всичко свързано с биотехнологии се оплюва, ГМО е дар от дявола, ваксините са вредни, а възобновяемите енергии станаха символ на далавера. Обществото ни е в плен на митове, гледа в миналото, боготвори историята и копането из костите на древните траки и гърци, и пресмята колко часове вехтите ни писатели се изучават в училище. Говоренето за „българщината“ вече придобива патологични размери, а пък за много бизнесмени общественият дълг се разбира като подаръци за църквата.

Трябва да осъзнаем, че масовата хипноза по миналото и силният консерватизъм сред хората затриват България. Също както през 19 век трябват бунтари, които да събудят обществото. Днешните будители са учителите, които не се задоволяват да карат учениците да зубрят учебниците. Предприемачите които се преборват с масовата корупция и създават нови предприятия. Будители са и тези, които създават граждански инициативи и искат реформа на отвратителната ни съдебна система. Днешните будители са много по-различни от тези преди два века, защото не се борят за осъзнаването на една нация. И едновременно с това си приличат, защото, както в миналото, трябва да се справят с предразсъдъци, религиозни простотии и консерватизъм. Будителите вече не могат да се свързват с определени съсловия, защото от модернизация се нуждаят всички и, за съжаление, на първо място тези, които по исторически причини се самоназначават за носители на прогреса. Няма нищо по-отвратително от празнуващ академик-доносник или поп, служил на тайните служби. Нека забравим тези реликви от миналото и да се обърнем към бунтарите и предприемачите, които с труда и въпреки неразбирането на повечето българи движат нацията напред. Будителите вече са други, но целта пак е прогресът чрез създаване на нови работни места, развитие на модерни индустрии и технологии и най-вече промяна на архаичните обществени разбирания и очаквания. Нека тези, които продължават да се припознават за будители се запитат дали наистина са носители на развитието.