В почти всяка книжарница и всяко павилионче за книги в Катманду (бел. прев. - столица на Непал) или Ню Делхи можете да откриете копия на Хитлеровия манифест "Моята борба". Обикновено той седи редом до творби, дело на хора, които общо взето се смятат за големи мислители и водачи - Алберт Айнщайн, Ганди, Аун Сан Су Чи, Ейбрахам Линкълн, Нелсън Мандела, Стив Джобс и - понякога - Хари Потър, пише Дейвид Капрара за "Вайс".
"Моята борба" е забранена за издаване в Германия от ВСВ насам. Миналият месец там изтече 70-годишната давност за авторско право и по рафтовете в книжарниците в страната скоро ще се появят нови издания на книгата. Те обаче ще бъдат придружени с 3500 коментара от историци и специалисти, които целят да "отрекат пропагандата и лъжите на Хитлер".
В Азия работите стоят другояче - там "Моята борба" се третира като класика. От доста време насам книгата е популярно четиво за бизнесмените в Индия, където се продава редом до "Богат татко, беден татко", "Кой ми взе сиренцето?" и различните мотивационни книги на Доланд Тръмп. Това обаче не е единствената злодейска, която е на почит там - творби за Сталин и мафията също са на една ръка разстояние от бизнес четивата, но "Моята борба" си е постоянен фаворит. Тя не слиза и от индийската класация на Амазон за най-купувани книги, а едно-единствено местно издателство - "Джайко" е продало над 100 000 бройки между 2000 и 2010 г.
Защо това е така? Възможно ли е да се дължи на това, че хората в тази част на света са любопитни към човека, така порицаван навсякъде другаде по земното кълбо? Може би, но в интереса на някои със сигурност има и чиста доза възхищение спрямо известния диктатор, отношението към когото в Южна Азия е доста по-различно от западното.
"Лично аз много му се възхищавам. Посланието му е много добро. Въпреки че е бил жесток, ако погледнем в исторически план, ще разберем, че е един от най-великите лидери", коментира Кешав Батарай, студент по конфликтни, мирни и прогресивни науки в университета "Трибуван" в Катманду.
Ненаучното проучване, което проведох по улиците на града, даде същия резултат - хора от всяка възраст и с всякакво образование смятаха Хитлер за "гений", "енигматична фигура" и "велик лидер". Един мъж даже ми заяви, че "ние в Непал се нуждаем от лидер като Хитлер".
"Моята борба" в книжарница в Катманду. Снимка: Дейвид Капрара.
Една от причините, поради които репутацията на Хитлер в този край на света е по-различна, се дължи на географската и емоционална отдалеченост между Южна Азия и чудовищните деяния на Втората световна война. Това са ужаси на една далечна земя, повечето южноазиатци нямат реална връзка с холокоста и останалите зверства, което им придава по-малко емоционално влияние.
Освен това по онова време регионът си има своите собствени проблеми, за които да се притеснява. ВСВ се свързва с разделянето на Индия и Пакистан една от друга, по време на което загиват между 500 000 души и 1 милион, а в последвалите десетилетия развитието на страните в околността затъва. В случаите, когато в Непал няма въоръжени бунтове, държавата е под контрола на корумпирани политически лидери. Хората там търсят лидер, който да ги изведе от парализата на развитие, в която се намират, без значение каква е цената.
С други думи хората не искат да се отрекат от позитивите, които Хитлер е донесъл, за сметка на негативите. Бил ли е зъл - разбира се. Но той също така вдига Германия на крака и я прави една от най-могъщите държави в света за по-малко от 10 години. Освен това е по-лесно да се фокусираш върху лидерските качества на Хитлер, когато дори в училище се пропуска колко важна е била ролята му в избухването на ВСВ.
"В гимназията учихме за Хитлер, но не ни казаха за холокоста - учителите само ни говореха колко добър лидер е бил той за германския прогрес. Имах приятелка в Белгия, на която като казах, че Хитлер е бил добър за страната си, се разплака. Бях доста шокиран", коментира Прамод Джайсвал, студент в университета "Джавахарлал Неру" в Ню Делхи.
Онзи Фюрер, който съществува в Южна Азия, е почти като карикатура - той е един строг, намръщен мъж със забавен мустак.
"В Индия използваме нарицателното "Хитлер" за хора, които са много строги. Това не е лоша дума, нашият ректор е Хитлер, баща ми е Хитлер", допълва Джайсвал.
Филми за Хитлер, Хитлерово кафене, модни магазини "Хитлер", дори и Хитлерови фунийки за сладолед - всичкото това и още много изниква из цяла Индия, породено от фолклорния образ на диктатора, който като че ли няма нищо общо с конотацията за Хитлер като убиеца на евреи. Филми като "Влюбеният герой Хитлер" представят една мила, забавна версия на диктатора. Това не е онзи тип величаене на западните неонацисти - това е коренна промяна на реномето на един човек.
Хитлерови фунийки за сладолед. Снимка: Ents Images.
Хитлерови фунийки за сладолед. Снимка: Ents Images.
"Харесваме Хитлер, защото е бил индуист, вегетарианец и е използвал свастиката като символ на добър късмет. Бил е един от нас", коментира собственик на книжарница в Ню Делхи.
Фюрерът може и да не се е самоопределял като индуист (даже той самият разглежда британския контрол над Индия като модел за подражание на доминацията на "висшата раса" над "низшите раси", като дори нарича индийските борци за свобода "азиатски жонгльори"), но свастиката е вкоренена дълбоко в региона. Западните туристи често пъти се смайват, като видят символа да стои върху религиозни храмове, таксита, хотели, календари и др. като знак за добър късмет и космически ред.
Възможно е популярността на Хитлер да се дължи на слабата образованост, но според някои хора неговият имидж бива целенасочено изкривяван по политически причини.
"По времето на възхода на нацизма през ВСВ Индия все още е управлявана от Британската империя. За много от индийските борци за свобода от преди 70-80 години - фашизмът е бил противник на британския империализъм. Сред националистическите движения от онова време е имало хора като Субаш Бос (Субаш Бос е бил индийски националист, който през ВСВ сключва съюз с императорска Япония и Нацистка Германия, за да се отърве от британското господство над Индия) които вярвали, че фашисткото движение им дава възможности", коментира Шив Висванатан, специалист по политическите науки и професор в Глобалния университет "Джиндал" в Сонипат, Индия.
Висванатан също така вярва, че свръхнационализмът на нацистите намира отзвук в свръхнационализма, който се разпространява в Индия под крилото на настоящия премиер Нарендра Моди.
"В много аспекти винаги е присъствала мечтата Индия да стане суперсила. Правителството на Моди е обвинявано, че създава национална идентичност на индийците като индуисти, пренаписвайки историята с цел да маргинализира мюсюлманите и останалите религиозни групи в страната. "Моята борба" помага доста в тези похвати, само че в случая евреите са заменени от мюсюлманите", допълва той
Разбира се, мненията относно Хитлер в Южна Азия са различни от човек до човек и има хора, които не са му големи почитатели. Но популярността на марката "Хитлер" в района - политическа или друга - предполага, че мъжът със забавния мустак ще се задържи по тези места дълго време.
