Блокада на Русия по море: Какво готви Западът на Кремъл

Европейският съюз и страните от Г-7 започват нова глава в икономическата си война срещу Русия. Западът планира да удари най-чувствителната точка на руския износ – логистиката – като откаже на танкерите достъп до застраховки и услуги, независимо от цената на петрола. Това представлява промяна на парадигмата: от ценови контрол към забрана за инфраструктура.

Досега съществуваше „сива зона“: приблизително 38% от руския петрол се транспортираше от напълно легален флот, който формално се придържаше към ценови таван. Тези кораби използваха реномирани британски застрахователи, бяха ремонтирани в европейски докове и акостираха в пристанища в страните от Г-7. Новото предложение, което се подготвя за 20-ия пакет от санкции за началото на 2026 г., има за цел да елиминира тази опция. Логиката е проста: ако превозваш руски петрол, си токсичен. Няма застраховка от Lloyd's, няма ремонти в Ротердам или зареждане с гориво в Средиземно море.

Това е смъртна присъда за морската търговия. Кораб без надеждна застраховка е „призрак“, който няма да бъде допуснат в никое цивилизовано пристанище поради риска от екологична катастрофа.

Това означава, че „белият“ флот ще бъде принуден или да се откаже от руския суров петрол, или да премине в нелегалност, губейки привилегиите си на легитимен бизнес.

Тази инициатива разкри дълбоко вкоренен нерв в европейската политика. Виждаме ясно разделение на два лагера. От едната страна са „ястребите“ на Северна Европа и Балтийските страни, подкрепяни от Великобритания, Франция и Германия. Те разбират рисковете за сигурността. От другата страна са „морските превозвачи“ на Юга: Гърция, Малта и Кипър. За тези страни транспортирането на петрол, дори руски петрол, представлява милиарди печалби. Гръцките корабособственици, които притежават най-големия танкерен флот, вероятно ще се превърнат в основните лобисти срещу засилване на санкциите, позовавайки се на икономически загуби.

Украинският президент Володимир Зеленски уместно подчерта проблема в това отношение, цитирайки конкретни цифри по време на неотдавнашното си посещение в Дъблин: повече от 450 танкера от „сенчестия флот“ преминаха през икономическата зона на Ирландия само за един месец.

С други думи, Украйна издигна този въпрос от чисто икономически до въпрос на националната сигурност за европейските страни, тъй като старите, повредени кораби са екологични бомби със закъснител.

Този аргумент значително засилва позицията на нашите съюзници в дебата с „южното лоби“.

Но основното предизвикателство остава така нареченият сенчест флот. Русия вече е натрупала приблизително 600 кораба-призраци, които игнорират западните разпоредби, застраховат се в неясни офшорни зони и често изключват своите тракери. Експертите правилно отбелязват, че пълната забрана на услугата може просто да тласне останалите легални превозвачи в тази „сива зона“. Руснаците ще преминат към по-стари кораби, които не акостират в пристанища на ЕС, а вместо това претоварват петрол директно в открито море край бреговете на Гърция.

Икономиката обаче е упорито нещо. Поддържането на „сенчест флот“ е значително по-скъпо. Всяко звено в такава логистика води до допълнителни разходи и отстъпки за купувачи в Индия или Китай.

Дори ако обемите на износ се запазят (пазарът на петрол в момента е в излишък, а Саудитска Арабия е готова да замени руските барели, като по този начин застрахова света срещу скок на цените), реалните приходи на Кремъл ще продължат да падат.

Те вече са паднали с 27% от 2022 г. насам, а новите бариери само ще разширят тази разлика.

Разбира се, новите санкции няма да спрат руския износ мигновено. Но те ще го направят токсичен, скъп и технически сложен. Успехът на тази операция ще зависи не от декларации, а от реален надзор: ще се осмели ли Европа физически да спре и провери подозрителни танкери в датските проливи или Ламанша? Без механизъм за прилагане, дори най-строгите закони ще си останат хартиени тигри. Но самият факт, че подобни мерки се обсъждат, показва, че времето за компромис е отминало.

Б. ред. - Авторът Игор Петренко е политолог, експерт към Международния център за перспективни изследвания.

Следете новините ни в GoogleNews