Александър Манолев неочаквано обяви, че се отказва от поста министър на транспорта, за който бе номиниран от премиера. Това стана часове след като гласуването на новите трима министри бе отложено заради все още неподписан президентски указ. 

Повод за оттеглянето на Манолев стана публикация във в. „Капитал“ за любопитни епизоди от биографията му: инцидент с „класическо хулиганство на пътя, след което всички замесени излизат невинни“, бизнес връзки с висши представители на СИК и осъдени лица, висящо гражданско дело за друг инцидент на пътя и др.

Самият Манолев обяви, че срещу него има атака от определена група и за да не влиза от самото начало в обяснителен режим и да не навреди на репутацията на правителството и премиера, е предпочел да се потегли.

Изникват няколко резонни въпроса:

1. Зам.-министър може, министър не може?

Досега Александър Манолев заемаше друг висок пост – заместник-министър на икономиката. Защо същата биография да е допустима за заместник-министър, но не и за министър?

По правило премиерът трябва да получи пълна справка от службите за хората, които назначава. Трудно е да се допусне, че той не е бил информиран за същите факти от биографията на Манолев през 2017, когато го назначава за зам.-министър. Защо е тогава е допуснал, че тези факти са приемливи, а днес смята, че биха навредили на имиджа на правителството? Дало защото е преценил, че никой няма да рови около един заместник-министър и той ще мине между капките?

2. Ами ако парламентът беше гласувал новите министри вчера?

Щеше ли тогава да има нова оставка на министър часове след назначаването му?

3. Дали отлагането на вота не е добре планирано от самия Борисов?

Видимото напрежение между „Дондуков“ 1 и 2 с неподписания президентски указ за освобождаването на главния секретар на МВР Младен Маринов стана повод за отлагане на гласуването на новите министри в зала.

Умишлено или не, със забавянето на указа президентът направи услуга на правителството. Манолев спечели време да се оттегли преди да е назначен и така действията му изглеждат принципни, политически отговорни. Далеч по-безболезнен сценарий от уволнение на компрометира министър – което би лепнало безспорно петно върху кадровата политика на премиера.

4. Защо, знаейки биографията му, Борисов все пак го номинира за министър?

Вариант 1: Не си спомня подробности от справката, която е чел през 2017, и не я е прочел отново. Това може се обясни и с бързането да бъдат казани имената на новите министри след коалиционния съвет, който трябваше да тушира напрежението между ГЕРБ и Патриотите.

Вариант 2: Спомня си биографията, но е бил принуден да приеме наложен му от друг кандидат – напр. от Цветан Цветанов.

Вариант 2: Надявал се е, че тези факти отново ще останат неразкрити публично, както става година по-рано.

5. Компрометиран или неудобен?

Освен тезата за един кандидат с „неизрядна“ биография, съществува и друга: за премахването на на един неудобен за много играчи в сектора бъдещ министър. Очакваше се той да направи сериозни промени - да смени целия екип от заместник-министрите на Ивайло Московски, да назначи нови шефове на държавните дружества в сектора и вероятно да спре мегапоръчката за закупуване на нови влакове.

Още по темата

13/09/2018

Политика

Втори провал с оставките - Александър Манолев се отказва от поста министър на транспорта