Убиецът на Мирослава от Перник получи окончателно 28 години затвор

Марио Любенов-Заека ще лежи 28 години в затвора за отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник.

Това реши Върховния касационен съд, с което потвърди решението на Софийският апелативен съд.

Мирослава изчезна през ноември 2011 г. Два месеца по-късно бе задържан Стойчо Стоев-Чочо, който заведе разследващите край село Планиница и показа къде е заровено тялото. След това разказа, че заедно със Заека я отвлекли и убили, за да вземат 250 хил. евро откуп от приятеля на сестра й. Чочо не стигна до съда, защото се самоуби пред антимафиоти, които били на оглед в дома му.

Съдиите заключават, че показанията, които даде самоубилият се Стойчо, уличават Любенов в повдигнатите срещу него обвинения. Събраните доказателства в хода на разследването кореспондират както с тези показания, така и със самопризнанията на Любенов. "Казаното от посоченото лице (Стойчо Стоев-Чочо), което трябва да бъде изключително внимателно обмислено, доколкото може да бъде отнесено към фигурата на „оговора”, е намерено за проверено по съответен доказателствен ред от съдилищата по фактите", е записано в решението.

Съдиите отхвърлят исканията на защитата за намаляване на присъдата, както и оплакванията на адвокатите от това, че предходният съд правилно е зачел обвинението, че смъртта е настъпила след страдания, а самото убийство е извършено по особено жесток начин. Мотивите на адвокатите са, че смъртта на Мирослава е настъпила бързо и не е усетила агония. Защитниците се позовават на обвинителния акт, в който е прието, че убийството е извършено с гарота - инструмент за удушаване. Именно използването на такъв уред води до смърт без агония - при него мозъкът бива лишен бързо от кислород, а агонизирането на тялото е неосъзната дейност.

В обвинителния акт на прокуратурата е обяснена фактическата обстановка, при която Любенов отворил задната врата на автомобила и издърпал Мирослава навън. Момичето било на задната седалка на автомобила с вързани ръце и крака. След това застанал зад нея, прехвърлил през врата ѝ предварително подготвено от него стоманено въже с тръбички от двата му края за по-добър захват и го стегнал. След това повалил Мирослава на земята. В този момент Стоев се присъединил към Любенов, навел се над Мирослава и започнал да я притиска с тялото си към земята, докато съучастникът му държал въжето стегнато. Това продължило до момента, в който тялото на Мирослава спряло да се гърчи и се отпуснало.

Съдиите не се съгласяват, че момичето е убито светкавично. В решението е записано:

Тази фактология е приета и от решаващите съдилища. Следователно, видно от казаното, тя е такава, че при нея убитата не само не е била умъртвена светкавично, не само се е налагало двама мъже да участват в обездвижването ѝ, като същевременно е душена, но и насилственото причиняване на нейната смърт е продължило известно време. В рамките на същото тялото се е гърчело и не може да се възприеме, че това е била неосъзната агонизираща дейност. Напротив,  губейки приток на кислород, жертвата при механична асфикция като посочената /удушаване, с кръвонасядания под нея в дълбочина, кръвонасядане на лявото рогче на подезичната кост, кръвен застой във вътрешните органи и оток на мозъка и белите дробове/ се мъчи неимоверно, съзнава случващото се и очаква с ужас наближаването на края на живота си. Това не причинява само сериозни физически болки, но и тежки продължителни морални страдания, значително надвишаващи болките и страданията, изживявани от жертвата на обикновено убийство. Затова, при уточнението, че посочените от съдебната практика случаи на убийство по особено мъчителен начин, не са лимитирани, а примерно изброени, процесният такъв правилно е охарактеризиран при наличие на квалифициращия признак на чл.116,ал.1,т.6,пр.2 НК.  

Съдиите също така остават без уважение и твърденията, че Любенов е действал в състояние на афект и не е създанавал действията си. В тази посока говори и съдебната психологична и психиатрична експертиза, която дава заключение за липса на заболяване при подсъдимия. 

Неизвестните около случая с отвличането и убийството на 18-годишното момиче от Перник остават. Единият от похитителите Стойчо Стоев-Чочо се самоуби пред очите на полицаи, докато те правеха оглед на дома му. Две комисии в в 41-то Народно събрание работеха по случая - едната, съставена от тогавашните управляващи ГЕРБ и втора - от опозицията. Докато първата комисия откри само дребни пропуски, то другата посочи куп нередности около разследването. В заключението на първата комисия смъртта на Чочо се обяснява с пропуски в конвойната дейност и "отношенията на доверие", които задържаният бил изградил с полицаите. 

В доклада на алтернативната комисия бяха отправени сериозни критики за работата на МВР по случая. Депутатите огласиха, че Стойчо Стоев-Чочо е бил сътрудник на териториалното звено на БОП в Перник и неговата задача е била да докладва за местен бос на организираната престъпност. Това прави съучастието му в отвличането и заравянето на Мирослава трудно обяснимо.

Информацията за сътрудничеството на Чочо била потвърдена от три различни източника по време на разследването. От комисията смятат, че отговорността за самоубийството на основния свидетел Стойчо Стоев е на ГДБОП. В доклада на алтернативната комисия се правят същите заключения за пропуски в разследването и в нарушение на законите са извършвани самостоятелни оперативно-издирвателни действия, които не са част от плана на официалното разследване и не са съгласувани с него. В отговор на този доклад дойде анонимно предупреждение от ГЕРБ, че заради изнесени факти в доклада членовете на комисията могат да бъдат "прегледани" през текст от Наказателния кодекс, свързан с разгласяване на държавна тайна.

Депутатите от тази комисия изразяват и съмнения по изложената обстановка за самоубийството на Чочо. Според тях не е логично обяснението, че Стоев е оставил вратата на оръжейната си каса отворена. Разследващите твърдят, че докато е с белезници, той взима пистолета от нея и се самоубива. "Той е опитен ловец, вещ в съхранението и боравеното с оръжие. Освен това се е съгласил да се подложи на детектор на лъжата. Според показанията на съжителстващата с него Симона Методиева касата обикновено е била заключена, без ключове на нея", пише още в доклада.

В доклада на комисията е отбелязано, че работата й е била възпрепятствана от вътрешния министър Цветан Цветанов. Депутатите са искали да разберат дали има заповед на шефа на ГДБОП Станимир Флоров или упълномощено от него лице, с която са избрани полицаите, които са конвоирали Стоев.

Въпросите, които комисията е искала да разбере, са и дали тези полицаи са част от списъка на имащите право да конвоират, определен от директора на службата. Депутатите не са разбрали и дали са съставени документи за всяко едно действие, което конвоиращите са предприели.

Отвличането и убийството на Мирослава бяха помрачени и от изявление на тогавашния премиер Бойко Борисов, който поиска от вътрешния министър Цветан Цветанов да нахрани с пържоли кучето, което откри тялото на момичето. 

"Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме, отидоха и показаха къде са го заровили. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се - те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така. Цветанов да донесе на следовото куче, което го откри, няколко пържоли", заяви пред журналисти Борисов на 12 януари 2012 година.