25 години затвор получи убиецът на Хюлия Маджар

25 години затвор при строг режим получи обвиняемият за убийството на Хюлия Маджар Иван Тодоров. 

Тодоров трябва да заплати и 300 000 лева кръвнина на родителите на убитото момиче, пише още в решението на Варненския апелативен съд. 

На първа инстанция Иван бе осъден на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Тогава Варненският окръжен съд (ВОС) постанови 20 години затвор за Тодоров, но тъй като той призна вината си и всички доказателства в обвинителния акт, наказанието му се намали с 1/3 и така убиецът получи присъда "лишаване от свобода" за малко повече от 13 години. 

Веднага след като излезе решението на съда родителите и адвокатите им заявиха, че ще обжалват. 

Съдебното заседание на втора инстанция се проведе на 22 юни. Тогава тримата защитници на родителите на Хюлия, както и прокуратурата поискаха Тодоров да получи "доживотен затвор", след което, заради самопризнанията му, присъдата да се замени с „лишаване от свобода“ от 20 до 30 години. 

Адвокатът на подсъдимия пък заяви, че по делото липсват доказателства за проява на изключителна жестокост и че няма основание за налагане на "доживотен затвор".

Варненският апелативен съд трябваше да се произнесе в срок от месец, а присъдата стана ясна днес. 

Припомняме, че 24-годишната Хюлия от село Белоградец е убита, защото отказала да прави секс с Тодоров.

В нощта на 1 януари 2014 г. Хюлия и Иван прекарали два часа в колата на подсъдимия. Момичето обидило Тодоров, който обаче не споменава какво точно му е казала Хюлия, тоя я ударил в лицето, тя излязла от автомобила и започнала да бяга. Иван я догонил и я ударил 6 пъти по главата с гаечен ключ. Именно тези удари причинили смъртта на 24-годишното момиче.

Убиецът и жертвата били приятели от деца, а след това и съученици. Иван е имал приятелка, която много ревнувала заради отношенията между него и Хюлия.

Пред ВОС защитникът на Тодоров Димитър Димитров пък разви тезата, че клиентът му е бил силно афектиран, когато е извършил убийството. Поведението му след престъплението и бягството му в Холандия се дължели на паника и не били белег за хладнокръвие.