България вече е в чакалнята на еврозоната (обновена)
България вече е част от валутния механизъм ERMII (чакалнята еврозоната), съобщиха от Европейската централна банка.
Заедно с нас е приета и Хърватия.
Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член.
Централният курс на българския лев в "чакалня на еврозоната" е определен на 1,95583 спрямо еврото (колкото е фиксирания курс на БНБ), докато централният курс на хърватската куна е определен на 7,53450.
Европейската комисия приветства решението за включването на българския лев и хърватската куна в механизма ERM II, както и решението на Съвета на гуверньорите на Европейската централна банка за по-близко сътрудничество с двете страни, което бележи влизането им в банковия съюз.
"Решението представлява крайъгълен камък в усилията на България и Хърватия за присъединяване към еврозоната. Сега двете страни трябва да участват в механизма без сериозно напрежение и най-вече без да девалвират основния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива, поне две години преди да могат да се присъединят към еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватски власти да завършат процеса по присъединяване към еврозоната", се казва в изявлението на Комисията.
След внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че страната ни се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.
Споразумението за участие на лева във ВМ II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и ВМ II и на изпълнението от българските власти на мерките, описани в писмото за намерения от 29 юни 2018 г., които са от значение за гладкото присъединяване и участие във ВМ II.
Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. Страните, участващи в процеса по ВМ II, приветстват положителната оценка за изпълнението на тези ангажименти, дадена от Европейската централна банка и Европейската комисия. Европейската централна банка също днес оповести установяването на тясно сътрудничество с Българската народна банка, съобщиха от БНБ.
Споразумението за участие на българския лев е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция.
Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки.
Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.
България тръгна по пътя към влизането официално през 2018 година, а Хърватия - година по-късно.
За страната ни това е формално, тъй като левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд, а по-рано през годината парламентът реши, че този курс няма да бъде променян до влизането ни в еврозоната, когато официалното платежно средство в България ще бъде именно еврото. Най-ранният възможен срок за това е 2023 година.
Междувременно на фона на протестите пред Министерски съвет и Президентството беше проведена и пресконференция, на която беше обявено официално, че България е в чакалнята на еврозоната.
"Управителите на централните банки решиха единодушно да включат българския лев във валутен механизъм", заяви министър-председателят Бойко Борисов.
Борисов благодари на европейските лидери за подкрепата, но добави, че му е "криво" и го "боли", че българският народ не може да се зарадва на решението.
"Когато си член на Банковия съюз, където са всичките бели държави, и банковата система е под пълен мониторинг. Никой не може да прави финансови измами, да тегли кешове и прочие. Няма страшно и за българските банки, защото всички работят вече по правилата на белите държави и ЕС стои зад гърба им", посочи той.
"Цяла Европа "гърми", че българската банкова система и българките банки са при белите държави. А ние цял ден се мъчиме да покажем кой, колко мрази. Вместо сега да се прегърнат (протестиращите - бел. ред.) и да играят хоро, ръченици с маски. Свършили сме работа, а ние цял ден отбиваме атаките на българи, които по всякакъв начин искаха да попречат на това, което е хубаво за България. Това е много важен за икономика и за инвеститорите ден. Хората се радват заради нас, а ние не се радваме", ядоса се Борисов.
По думите му е трябвало да седи заедно с президента Румен Радев, когато България влиза в Банковия съюз и ERM II. Премиерът каза още, че това е за десетилетия напред.
Борисов призова митингите да са по заводите и да се работи денонощно, защото ни чака сериозна криза.
"Всички ще го напишат в света, всички медии и финансови институции като затворят пазарите ще го четат", добави министър-председателят.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че това е исторически акт, който трябва да ни обединява и обясни, че това ни дава тежест на този етап във финансовата сфера, а на по-късен етап и в останалите. "Тази тежест надхвърля, както размера на нашата икономика, така и размера на нашата територия", добави той.
"Вярвам, че участието на България в Банковия съюз и впоследствие – в еврозоната, ще доведат до такова икономическо развитие като останалите държави, които участват в тези механизми", заяви финансовият министър Владислав Горанов.
Той обясни, че това е исторически акт, който ще има голямо значение за бъдещето на България.
"Интеграцията на страната ни в еврозоната свързва икономиките на участващите държави членки по начин, който дава не само икономически предимства, а е и цивилизационен избор. Свързваме кръвоносната система на икономиката ни с едно от най-силните икономически формирования в света", коментира финансовият министър.
(THREAD) Bulgaria and Croatia are taking key steps towards adopting the euro. The Bulgarian lev and Croatian kuna are being included in the Exchange Rate Mechanism II.
— European Central Bank (@ecb) July 10, 2020
The countries join the banking union too, with the ECB supervising their largest banks from 1 October pic.twitter.com/BVTV3O0hkM