За общо 28 часа правната комисия прие промените в Изборния кодекс

С три заседания и за общо 28 часа парламентарната комисия по правни въпроси прие на второ четене промените в Изборния кодекс.

Измененията предвиждат гласуването да стане задължителен "граждански дълг", да не се обявяват резултатите от социологически проучвания за вота по време на предизборна кампания. Гласувано беше още негласувалите да бъдат заличавани от изборните списъци, както и опция "не подкрепям никого", която обаче на практика ще помага на големите партии.

След спор днес депутатите приеха текстове, с които първо въведоха опция "не подкрепям никого" в бюлетината, а след това решиха този протестен вот да се отразява само на малките партии и да помага на големите, които ще останат сами в парламента и ще разпределят помежду си депутатските места.

В края на заседанието на комисията депутатите приеха текстове, с които референдумът на "Шоуто на Слави" да се проведе отделно от предстоящите президентски избори. Според действащия закон за референдумите, ако се инициира референдум и в рамките на година предстоят избори, двата вота се провеждат заедно. Сега с преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс обаче се прие, че ако референдумът е иницииран от граждани, той да не се провежда заедно с избори.

Прие се и след 2018 година три пъти да се проведе експериментално електронно гласуване. До 2018 година пък ще има симулации на дистанционно електронно гласуване - ще се гласува за измислени партии.

На днешното заседание депутатите приеха негласувалите да се заличават от изборните списъци, като идеята беше на ПФ. Заличените от списъците ще имат възможност отново да гласуват, ако подадат заявление. 

Освен това българите в чужбина ще избират до четирима народни представители. Според РБ така ще се предаде по-голяма представителност, защото досега гласовете на хората в чужбина се преразпределяха в страната. Така например при изборите, след който дойде правителството на Пламен Орешарски, когато от ДПС имаха депутат от София, въпреки, че имаха малко гласове.

От ПФ и ГЕРБ обаче се отказаха от идеята си за стимулиране на гласувалите с томбола. Те подкрепиха предложение на депутатите от гражданската квота на РБ Мартин Димитров и Петър Славов в закона да се запише само, че на гласувалите "могат да се предоставят стимули".

Късно вчера пък беше прието да не се оповестяват резултати от социологически проучвания по време на предизборна кампания. Предложението отново беше на ПФ, като беше подкрепено и от ГЕРБ. Патриотът Христиан Митев коментира, че така избирателите няма да бъдат заблуждавани и няма да може да им се внушава какви ще са резултатите от изборите.

Самата предизборна кампания беше намалена от 30 на 21 дни по предложение на ГЕРБ. Мотивът беше, че през последната седмица на предизборната кампания избирателите изпадат в апатия.

Отново вчера в правната комисия приеха и да няма коалиции на местно ниво. Така ако две партии искат да участват заедно на местни избори в дадено населено място, ще трябва да се регистрират като национална коалиция и няма да могат да участват в друг формат за друго село или град. Ще могат да участват само заедно за всички населени места в страната.

Правната комисия реши още, че бюлетините няма да се броят машинно, а на ръка, както досега. Прието беше обаче увеличение на членовете на столичната общинска избирателна комисия - 39 вместо досегашните 19. Малкият брой на членовете в комисията, които нямаха физическата възможност за по-бързо приемане на протоколите от секционните комисии, беше основната причина за хаоса в "Арена Армеец" след местните избори.

Миналата седмица пък беше прието гласуването на избори да стане задължителен "граждански дълг", като това отново беше гласувано по настояване на ПФ.