Машинното гласуване – мисията е възможна

Колко от гласоподавателите избраха да дадат своя вот по този начин? За кои от шестте формации, влезли в новия парламент, избирателите гласуваха най-често машинно?

Екипът на Институт за развитие на публичната среда анализира официалните данни за изборните резултати, публикувани от Централната избирателна комисия. Те показват, че с машини са гласували почти 27% от избирателите, имали възможност да го направят. Това се равнява на 789 923 души. Трите избирателни района в София град са с най-висок дял на машинното гласуване – около 40%. Водещ е 23 многомандатен избирателен район (МИР) – с 44%.

На последно място по използване на машинния вот са избирателите в районите Кърджали (9.6%), Търговище (15%) и Разград и Силистра (с по 16%). Интересно е, че именно в тях избирателите най-слабо са се възползвали и от правото си да гласуват с преференции.

В гр. Сърница (МИР Пазарджик) се намират двете секции с най-голям брой избиратели, гласували с машина. В секция номер 133900001 там от общо 693 души, 631 са подали гласа си машинно, а в секция номер 133900002 – от 691 избиратели, 449 са предпочели машината.

Същевременно в 545 секции в страната няма нито един подаден глас с машина. Следва да се има предвид, че гласуването с 313 машини в област Велико Търново бе преустановено към 10.30 ч. в изборния ден. Към онзи момент машинно в района са били подадени общо 4 100 гласа в 291 секции. Според данни на Централната избирателна комисия още около 20 машини не са били използвани в изборния ден.

Що се отнася до разпределението на машинния вот сред партиите от новия парламент, то в най-малка степен по този начин са гласували избирателите на ДПС – 7%, следвани от тези на коалицията „ГЕРБ-СДС” – 15%.

Най-голям е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на коалицията „Демократична България” – 47%, следвани от тези на „Има такъв народ” и „Изправи се! Мутри вън!” – с 36%.

Повече от ¼ от избирателите в страната, в секциите с машини, са решили да подадат гласа си по този начин. Това се случва на фона на дългогодишната нерешителност на политическите партии относно това дали и по какъв начин да бъде въведено машинното гласуване у нас.

Със сигурност влияние върху използването на машините имаше работата на изборната администрация – както във връзка с ограничената информационна кампания за това как избирателите могат да гласуват по този начин, така и по отношение на подготовката на членовете на секционните избирателни комисии. Заради епидемичната обстановка обученията на СИК се проведоха предимно онлайн и в седмицата преди изборния ден.

Проблемите започнаха още с организацията на процедурата по доставка на машините и спазването на кратките срокове, за които устройствата трябваше да бъдат осигурени и сертифицирани.

Допълнителни опасения за проблеми с отчитането на машинния вот бяха изразени и членове на районни избирателни комисии. Те се притесняваха от евентуални грешки заради многото информация, която трябваше да бъде попълвана и пресмятана от членовете на СИК. Важно е да уточним, че заради настоящите разпоредби на Изборния кодекс на секционните комисии се наложи да преписват резултатите от гласуването с машини в общия протокол, където трябваше да ги сумират с тези от хартиените бюлетини.

Възможно е преустановяването на гласуването с машини в област Велико Търново, както и проблемите при гласуване на места в Добрич, в самия изборен ден също да са довели до отказ от използване на машинния вот сред някои гласоподаватели.

Въпреки всичко това, не малка част от избирателите са предпочели да се възползват от правото си на вот като подадоха своят глас с машина.