Из становище на ДАНС: Президентът може да назначи шеф на агенцията под влияние на определени кръгове

Назначаването на председател на ДАНС от президента би могло да бъде оспорено като повлияно от определени кръгове.

Това се казва в становище на агенцията във връзка промените в Закона за МВР. С тях, в преходните и заключителните разпоредби, освен отнемането на правомощия от службата, се променят изискванията, на които трябва да отговаря председателят на ДАНС, за да заема поста, в това число и връщането на положението, при което той се назначава с указ на президента, а не с решение на парламента. 

В становището на ДАНС се посочва, че няма аргументи в полза на предимството председателят на ДАНС да се назначава с президентски указ, вместо с решение на парламента. В мотивите на вносителите на промените е записано, че отнетите правомощия на президента да назначава шефа на ДАНС са направени, за „превземането на една от българските служби за сигурност от олигархични кръгове”. 

От агенцията интерпретират това, като недоверие към настоящия парламент и вероятната му обвързаност с определени кръгове. "В този смисъл, недоверие е изказано не към реда за избиране на председателя на ДАНС, а към избралия го орган, в състава му към момента на избирането", се казва в становището и се посочва, че със същите мотиви, би могло да се оспори и правомощието на президента да назначава шефа на ДАНС, "още повече, че България е парламентарна република". 

Оспорва се и мотивът за това, че назначаването на шефовете на служби от президента е доказало положително въздействие върху въпросните служби. Аргументите срещу това са, че президентът назначава с указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) в качеството му на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, а двете посочени служби са военизирани. Доколкото ДАНС не е военизирана структура и се занимава със защита на националната сигурност, не е обосновано президентът да назначава председателя ѝ.

От ДАНС критикуват и факта, че промени в закона за службта се правят с промени в преходните и заключителни разпоредби на закона за друго ведомство.

В тези промени се въвежда и ново основание за предсрочното прекратяване на пълномощията на председателя на ДАНС - „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Агенцията”. 

Формулировка е много обща - не е ясно кой ще преценява наличието на визираните по-горе обстоятелства, както и въз основа на какви критерии ще бъде извършвана тази преценка и по каква процедура ще бъде направена проверката за наличието им.

Въвеждането на подобно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-председателите на ДАНС без ясно определяне на критериите за преценка относно наличието на това основание, създава предпоставки за нестабилност на ръководството на Агенцията поради възможността за произволно интерпретиране на текста и евентуална злоупотреба с предоставената възможност от страна на органа, който ще прави тази преценка, се казва в становището.

В него се критикува и отпадането на изискването за определен юридически стаж на зам.-председателя на ДАНС, тъй като това не било мотивирано. 

От ДАНС не са съгласни и с изваждането на бившата Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) от ДАНС и отнемането на правомощията на агенцията да разследва, което може да провали близо 400 досъдебни производства, свързани с организираната престъпност и корупцията, по които има привлечени обвиняеми, като някои от тях са в ареста.

В становището на ДАНС по промените в закона се казва, че при отнемането на разследващи функции ще е необходимо технологично време за превъзлагане на досъдебните производства на друг орган, като в този период, който може да продължи няколко месеца, няма да се извършва разследване. Това забавяне може да доведе до изтичането на процесуални срокове за провеждане на разследванията и от там - внасянето им в съда без да са събрани достатъчно доказателства. 

Обективният резултат би бил недоказаност на обвиненията и провалени усилия за успешно осъществяване на индивидуална и генерална превенция на престъпността, респективно – прекратяване на наказателни производства поради невъзможността да се съберат доказателства в определения срок, се казва в становището.

От ДАНС не са съгласни и с мотивите към промените в ЗМВР, в които е записано, че преструктурирането на ДАНС с приемането на ГДБОП е предизвикало "безапелационни критики" в доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка. Според становището докладът е интерпретиран неправилно, защото критики били отправени единствено към начина, по който е осъществена законодателната промяна в закона за ДАНС. Във връзка със структурните промени обаче е посочено, че те могат да доведат до положително развитие.

В становището се посочва още, че в ЗМВР липсва анализ на постигнатото от ДАНС през годината - 270 проведени операции, включително и 38 с партньорски служби, иззети 710 кг хероин, 29 кг кокаин, 211 867 броя таблетки синтетични наркотици и 583 броя огнестрелно оръжие, както и разкритите 13 работилници за изготвяне на скимиращи устройства. 

Според опозицията в Народното събрание промените се правят, за да бъде отстранен Владимир Писанчев от ръководството на агенцията. 

Единствената критика, по която ръководството на ДАНС вероятно ще срещне разбиране, е планираното отделяне на дирекцията за технически операции от службата. По предложение на Реформаторския блок вероятно дирекцията ще остане в ДАНС.