Галъп: ГЕРБ - 23%, БСП - 16%, ДПС - 8%, ББЦ - 5%, РБ - 4%

Повече от 23% от всички запитани заявяват, че ако изборите за Народно събрание бяха сега, ще гласуват за ГЕРБ, близо 16% - за БСП, почти 8 на сто – за ДПС.

„България без цензура” и партньорите й събират близо 5% електорална подкрепа, Реформаторският блок е над 4%, новата коалиция на НФСБ и ВМРО е с повече от 3% от всички имащи право на глас. Следват АБВ - с 2,4%, „Атака” – по-малко от 2%. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния „Политически и икономически индекс” на „Галъп интернешънъл”.

Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията.

От "Галъп" посочват, че моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство, отбелязват социолозите.

При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. „България без цензура” губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт, коментират от "Галъп".

Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на „Атака” за прескачане на бариерата. „На ръба” остава и АБВ, посочват социолозите.

Мнозинството от оценките за кабинета „Орешарски” са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%.

„Галъп интернешънъл” е тествал в „лабораторен” порядък и серия твърдения. Данните по твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка” са следните: 89% са съгласни, а 3% не са.

51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението „БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия” видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.