24 май става ден на българската писменост, а не на славянската

24 май ще се преименува на "Ден на българската писменост, просвета и култура", а не "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Това реши парламентът на първо четене, като прие промени в Кодекса на труда на първо четене. "За" законопроекта на Искрен Веселинов и негови колеги от ВМРО гласуваха 73 депутати, 4-ма бяха против", 34 гласуваха с "въздържал се"

Депутатите обаче отхвърлиха обаче промените внесени от Юлиан Ангелов, пак от ВМРО, с които 15 август, известен като Голяма Богородица, да бъде официален празник в националния ни календар.

В доклада към законопроекта се казва, че са постъпили отрицателни становища на Института за български език при Българска академия на науките и Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките. Според тях "премахването на израза "славянска писменост" ще доведе до загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.

Валери Жаблянов, който напусна парламентарната група на БСП, каза, че прави изказване от името на "неформалната група на прогресивните социалисти". Той обвини патриотите, че това им предложение, е резултат гузната им съвест и "проспиването" на Договора за приятелство и добросъседство с Република Северна Македония. Той бе категоричен, че празникът възниква като празник на славянската писменост и култура.

Тома Биков заяви, че между двете четения, от ГЕРБ ще търсят диалог с всички обществени организации, така че ако се променя формулировката на празника, от това да произтече национално съгласие, а не разделение. "Ние не желаем да постигаме такъв резултат", каза Биков.

От ВМРО обявиха промяна в името на празника за победа за българщината. ДПС и БСП отново показаха, че са антибългарски партии, като отказаха да подкрепят исторически и духовно обоснованата истина, че тази писменост е изконно наша, се казва в позицията на партията на Каракачанов.

"Не бива да страдаме от комплекси. Нека не забравяме, че славянофилството е политическа доктрина на друга държава, която има своите имперски цели и намерения от времето на Петър Велики нататък", мотивира промените депутатът от ВМРО Красимир Богданов.

"Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър,“ каза Милен Михов.

Сериозните измененията в Кодекса на труда, внесени от Министерски съвет са свързани с колективното трудово договаряне, извънредния труд и правата на работниците. Основните акценти в гласуваните поправки са:

- Увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа.

- Увеличаване на времето за изчисляване на сумарното работно време до 12
месеца, като в момента то е до 6. В закона, обаче, ще бъде записано 4 месеца, а
12 месеца ще бъде при извънредни случаи.

- При първа работа служителят ще може да ползва отпуск след 4 месеца, а не както
досега – 8 месеца.