Да помогнеш на човек в нужда, въпреки държавата

Ако си бездомен и без документи и се нуждаеш от лекарска помощ и подслон, много бързо ще разбереш, че институциите в България не могат да ти помогнат. Не и в извънработно време, не и ако не е зима. Проблемът става още по-голям, ако си имигрант.

Такъв е случаят с Камал, който преди две седмици се нуждаеше от лекарска помощ, но беше прибран в бежански лагер само за няколко часа. 

До снощи негов дом продължаваха да бъдат столичните улици. 

Казусът с Камал е нагледен пример за липсата на държава, там където тя е най-необходима. Оказва се, че полицията и дирекция "Миграция" в МВР нямат постоянна връзка, че от МВР не могат да го задържат, въпреки че няма документи, че болниците не биха го приели за лечение, както и че, ако сами граждани се обадят на приют за бездомни, то Камал няма да бъде настанен дори за вечер. От Държавната агенция за бежанците (ДАБ) пък не могат да помогнат в извънработно време, а телефонът, публикуван на страницата на миграционните в интернет, всъщност е на лагера в Бусманци, от където заявиха, че "не могат да помогнат".

Липсва институция, която да следи какво се случва с имигрантите, които не са в лагери, а са излезли на адрес. От редица неправителствени организации, които се занимават с проблемите на бежанците, твърдят, че много от имигрантите, излезли на адрес, вече дори не са в България, те обаче още присъстват в статистиките. Оказва се, че не е ясно колко точно са имигрантите, които са извън лагерите.

Липсва и адекватна координация между вече съществуващите институции, които имат досег с чужденците, търсещи закрила.

За Камал се знае, че е прекарал 18 месеца в Бусманци, но преди почти година е освободен от там. Според документа, който са му издали от Бусманци за напускане на лагера, той е на 33 години и е от Либия. На външен вид обаче изглежда с поне 10 години по-възрастен. Живял е в столичния квартал "Младост" за няколко месеца, но свършил парите и го изгонили. Прекарал зимата на улицата и се пропил. Пребили го преди няколко месеца, кракът му бил счупен. Сега едва ходи.

Въпреки това е дружелюбен и иска да уреди живота си. Знае френски и италиански и като повечето бежанци у нас е искал да напусне България. Хванали го във Видин.

Повечето институции знаят за него, но казват, че това "не е техен проблем".

5-часова борба с институциите

За да помогнат на Камал, в 19.30 между ул. "Алабин" и "Граф Игнатиев", където беше открит Камал, отново се събират около 10 души. Камал е във видимо по-добро състояние, но още не може да се движи сам. Доброволци възнамеряват да му помогнат без да повтарят опита си от предния път, когато стана ясно, че и бърза помощ и полицията си прехвърлят топката. Освен това състоянието на мъжа не е спешно.

Затова се обаждат на тел. 112 и искат да се свържат с миграционните, защото Камал няма документи, а само една бележка от лагера в Бусманци, че го пускат на адрес. Операторът на единния телефон обаче решава, че казусът е за полицията. Хората водят дълъг разговор с дежурния от полицията, който заявява, че това не е работа на полицията, но в крайна сметка изпраща екип, когато чува, че на място има медии. Така при Камал пристига първо общински патрул, а после и екип от първо РПУ.

Полицаите се оказват разбрани и се опитват да помогнат. Питат защо хората не са се обадили на тел. 112 с молба да ги свържат с мигарционните. Разбират обаче, че такъв опит е направен. Оказва се, че дежурните патрули нямат директна връзка с миграционните, които са единствените, които могат да установят дали бележката, която бежанецът има от Бусманци притежава, наистина е негова и дали човекът, описан в нея, е този от улицата. Става ясно още, че полицаите не могат да го задържат, въпреки че няма документи.

Униформените признават, че координация между институциите няма.

Междувременно, хората, които са се притекли на помощ, продължават да се опитват да се свържат с миграционните. В крайна сметка на сайта на МВР откриват дежурен телефон, звънят... и се оказва, че номерът е на лагера от затворен тип в Бусманци, откъдето любезно обясняват, че "се пръскат по шевовете" и няма какво да направят по това време.

Хората звънят и на познати от ДАБ, които обясняват, че знаят за Камал, но няма какво да направят по това време и че бездомният не е тяхна работа, но могат да видят как могат да помогнат на следващия ден. Обяснили, че бил в Бусманци 18 месеца, но преди почти година бил пуснат. Възможно е да му е бил отказан статут.

Опитват се да се свържат и с дома за бездомни в Захарна фабрика, оказва се обаче, че там има само охранител, който обяснява, че там се приемат само хора за по-дълги периоди и това се случва след подаване на определен набор от документи. Обясняват още, че кризисния център, където всеки бездомен може свободно да иде да спи и без документи, отваря чак през октомври, когато застудее. Казват, че няма какво да се направи.

В крайна сметка, полицаите викат линейка. Лекарката, която слиза от нея, вижда бездомника на земята и заявява без да се замисля: "А, ама това Камал ли е?". Тя също е добронамерена и иска да помогне. Оказва се, че и тя е запозната със случая му. В началото на годината се погрижила за него, когато бил пребит и със счупен крак, закарала го в болница, защото бил в лошо състояние. Обяснява, че няма как да накара болница да приеме Камал, защото не е в състояние, което налага спешна медицинска помощ. Признава обаче, че се нуждае от лекар.

Хората я молят да се опита да го настани поне за вечер в някоя болница и да се свърже със социален работник. Тя обяснява, че това е решение, което трябва да вземе дежурната, а тя само изпълнява. Обажда и се и обяснява ситуацията, дежурната отговаря, че ще прецени какво може да се направи.

Междувременно става ясно, че веднага след това въпросната дежурна се е обадила на социална работничка, но не за да се консултират как да решат проблема, а за да ѝ се скара: "Заради този случай ни разнасяха по медиите, че нищо не сме направили", заявява тя на работничката. Дежурната обаче решава да се обади на столичните домове за бездомни. В крайна сметка се намира едно място в приюта за бездомни в Красна поляна.

Така едната линейка си тръгва, а полицаите остават да чакат друга линейка с фелдшер, която да закара Камал в приюта. На тръгване лекарката казва: "Надявам се да не се виждам повече така с Камал".

Другият екип трудно намира мястото, но в крайна сметка към 00:30 часа Камал вече е в приюта и благодари със сълзи на очи, че може да се изкъпе и да спи на легло.

Добрият край и очакването на адекватна намеса на държавата

Хората са твърдо решени да направят всичко възможно Камал да не бъде изгонен през нощта. Признават, че временното решение на проблема на Камал не е дошло заради добрата координация между институциите, а по-скоро заради присъствието на медии и представители на неправителствени организации.

Сега Камал още е в приюта за бездомни в Красна поляна. Хората са се свързали със социален работник, който е подал сигнал на мигарционните и ДАБ. В момента към него пътува преводач, за да се улесни комуникацията. Социалната работничка ще се опита да го настани в болница, за да бъде лекуван. А след това да бъдат уредени и документите му.